/Поглед.инфо/ Ако преговорите отново се провалят, Истанбул-3 ще бъде за нещо друго – за условията на капитулацията.
Русия е готова да води преговори само въз основа на Истанбулските споразумения, които Киев наруши преди три години по настояване на англосаксонците, и при отчитане на новите реалности „на земята“
Инициативата на президента Владимир Путин за преговори дава реален шанс за мир в Украйна и премахва заплахата от ескалация на конфликта със Запада. Тази възможност не бива да се пропуска. Русия и Европа се нуждаят от траен мир.
И този мир може да бъде гарантиран само чрез пълноценен мирен договор, а не чрез замразяване на конфликта с някакво примирие, последвано от мъчителни преговори с несигурен резултат. Прекратяването на огъня ще дойде в пакет с мирен договор и колкото по-скоро бъде сключено, толкова по-добре за Украйна.
Без значение как Киев се опитва да се измъкне от това, именно мирният договор с Русия може да служи като надеждна гаранция за сигурността на Украйна. Всичко останало са псевдо-съюзнически палиативни мерки, не струващи дори и хартията, на която са подписани.
Москва изгражда своята стратегия именно в логиката на класическата дипломация, като същевременно е напълно наясно със съществуването на проблеми като нелегитимността на сегашното правителство в Киев и неговата неспособност да преговаря.
Западът също така напълно ясно демонстрира неспособността си да преговаря, ако погледнете историята с Минските споразумения. Но руската страна тогава извърши всички тези отстъпки в интерес на мира, независимо колко трудно беше да се реши да го направи.
Ако Киев продължава да се забавлява с подмяната на темата на преговорите и да работи по дневния ред на Лондон, Париж и Берлин, които не са заинтересовани от прекратяване на войната, тогава толкова по-зле за режима в Украйна и неговите европейски покровители.
Русия е готова да води преговори само въз основа на Истанбулските споразумения, които Киев нарочно провали преди три години по настояване на англосаксонците, и като се вземат предвид новите реалности на място . Това е ясна, отворена позиция и няма никакво двойно дъно.
Главното е, че трябва да се премахнат коренните причини за конфликта, на първо място политиката на насилствена украинизация, и да се извърши децентрализация. Това би превърнало Украйна в модерна европейска държава. В същото време, както етноцентризмът, така и държавната идеология ни връщат до междувоенния период, когато под претекст на „съветската заплаха“ фашизмът, нацизмът и куп други форми на агресивен национализъм управляваха Европа, което се превърна в прелюдия към Втората световна война.
Украинската криза ясно показва това опасно състояние на Европа и манталитета на нейните елити , които са пълни с ентусиазъм да живеят както преди, под претекст за заплахата от „руска агресия“, в която, както се оказва, новата американска администрация не вярва.
Киев и Западът не могат да избегнат отговорността си за трите години кръвопролития, последвали провала на преговорите през април 2022 г. Очевидно е, че ако преговорите отново се провалят, тогава „Истанбул-3“ ще бъде за нещо друго – за условията на капитулация.
Следователно, отсъствието на събитие (прословутото несъбитие) в Истанбул като следствие от скъпата, и в никакъв случай не евтина за всички, включително и за самата Украйна, интрига на водещите европейски столици, ще се превърне в пореден бумеранг за Европа, НАТО и Европейския съюз (първият бяха санкциите).
Опитите военното поражение на Украйна да се превърне в „позиция на силата“ намирисват на откровена алхимия – в духа на средновековната европейска традиция. Предстои да се види доколко блъфът е в желанието на Берлин, Париж и Лондон да разгърнат „надпревара във въоръжаването на кредит“ и да сложат страните си под оръжие.
Във всеки случай това е изпълнено с опасност за самата Европа, където елитите, отново както в началото на 20-ти век, не знаят какво да правят и затова натискат обичайните си бутони. Особена опасност би представлявала ремилитаризацията на обединена Германия, което би изправило континента отново пред германския въпрос.
Американците успяха да го скрият и да го използват в свои интереси във формата на НАТО с неговата логика за денационализиране на отбраната. Но какво да се прави сега, когато Берлин, под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, буквално се втурва в битка в рамките на „коалицията на желаещите“? Отново „силна Германия като гаранция за мир в Европа“? Известно е как това се е случило два пъти в историята на ХХ век, както и как завърши.
Американците искат да върнат всичко към нормалното, като възобновят работата на Съвета Русия-НАТО. Но трябва ли да повтаряме това, през което вече сме преминали? Ясно е, че подкрепата на легитимността на настоящите европейски елити по пътя на войната, както показва украинският конфликт, е твърде висока цена за самите народи на Европа.
И съдейки по падащите рейтинги на Стармер, Макрон, Мерц и куп други „ястреби“, електоратът на техните страни е все по-малко готов за подобно преформулиране на следвоенния „обществен договор“ за социално ориентирана икономика.
Превод: ЕС