– Господин посланик, бихте ли разказал повече за „зеления преход“ на китайската икономика и в кои сектори той се осъществява най-активно?
– От 2012 г. икономиката на Китай навлезе в етап на задълбочаващо се „зелено“ развитие. След провелия се тогава XVIII конгрес на ККП, под ръководството на ЦК на ККП, начело с генералния секретар Си Дзинпин, изграждането на „екологична цивилизация“ бе записано в конституцията и в цялото общество и в партията се постигна консенсус за това, че чистата природа е безценно богатство. Конкретната реализация като цяло се отразява в следните три аспекта:
На първо място, задълбочаване на три ключови битки срещу замърсяването. Китайското правителство и народ показаха категоричната си решимост и воля за засилване на контрола над замърсителите. Първата битка е за чисто небе. Тук се прилагат такива мерки като затваряне и ограничаване дейността на замърсяващи околната среда предприятия и индустрии, чрез тяхното интегриране и преместване, оптимизиране и модернизация. Същевременно се насърчава обработката на насипни въглища и заместването им като енергиен източник чрез намаляване на потреблението. Втората битка е за чисти води. Тук тече кампания за подобряване качеството и ефективността при пречистването на отпадъчните води в градовете, продължават проучванията и коригирането на някои екологични проблеми, свързани с източниците на питейна вода. Третата битка е за чиста земя. В рамките на тази дейност се прилага комплексен план за действие, насочен към преодоляване замърсяването на почвите, за ефективен контрол на екологичните рискове за земеделската земя и терените за строителство в градските райони.
На второ място може да се постави активното съдействие за новите енергии и цикличната икономика. За почти 5-10 години Китай успя да създаде най-големия в света пазар на въглеродни емисии и система за производството на чиста енергия. Страната е на първо място по инсталирани мощности за добив на хидро-, вятърна, слънчева и енергия от биомаса, както и по производство и продажба на автомобили с нови енергии. През последните 10 години китайската икономика поддържаше средногодишен темп на растеж от 6,5% при средно 3% ръст ежегодно в потреблението на енергия. Интензивността на потребление на енергия намаля общо с 26,2%, а отделянето на въглероден диоксид на единица БВП бе съкратено с около 34%, което е еквивалентно на използването на 1,4 милиарда тона стандартни въглища по-малко и на изхвърлянето на 2,94 милиарда тона по-малко въглероден диоксид в атмосферата. Китай е една от държавите с най-бързо снижаваща се енергийна интензивност в света.
На трето място, в Китай се развиват бързо „зелена“ логистика, „зелена“ търговия на дребно и „зелено“ придвижване. „Зелената“ логистика включва основно складове, изградени и функциониращи по най-високите екологични стандарти, използването на екологични опаковки и екологичен транспорт. Добри примери в това отношение са компаниите „Цайняо“ (Cainiao Network Technology Co., Ltd), която инсталира соларни панели на покривите на над 10 от своите логистични паркове в цялата страна; логистичното поделение на водещата платформа за електронна търговия „Дзиндун“ (JDL), която разработи самостоятелно складови роботи, постигайки автоматизация на товаро-разтоварните операции на входа и изхода без участието на хора, и пести енергия чрез интелигентна система за складиране. В момента, екологичните начини за придвижване, като електромобили, поръчване онлайн на превоз и споделените велосипеди са популярни в цялата страната, активно се разработва и въвежда автономното шофиране. Всичко това оказва редица положителни ефекти върху околната среда, сред които намаляване на въздушното замърсяване и изхвърлянето на въглероден диоксид, както и за снижаване потреблението на енергия.
– Как използването на зелената енергия се отразява на развитието на китайската икономика?
– Използването на чиста енергия за насърчаване на икономическото развитие на Китай изисква участието на различни части на обществото и е системен проект. За него са необходими изследвания, разработки и иновации в областта на „зелените“ технологии, които да движат трансформацията и модернизацията на промишлеността, да подобрят ефективността на производството и приложението на нови енергии. То също така се нуждае от политики, управление, насърчаване и стимули за развитието на отрасъла на новите енергии. През последните години, с помощта на серия от планове и финансова подкрепа, китайското правителство даде тласък за развитието на фотоволтаиците, „зелената“ електроенергия, автомобилите с нови енергии и други индустрии, използващи чисти енергийни източници, като по този начин формира бързо разрастваща се индустриална верига, включително за производството и употребата на чиста енергия, автомобили с нови енергии и други екопродукти. Всички аспекти и звена по цялата тази верига могат да допринесат за икономическия ръст.
Например, до края на 2021 г. броят на електромобилите в Китай достигна 7,84 милиона или увеличение от около 5,6 пъти, а обемът на продажбите – 3,52 милиона или ръст от 5,9 пъти в сравнение с края на 2016 г. Подобно бързо разширяване на мащаба води след себе си развитие и разширяване на сектора на превозните средства с нови енергии, производството на суровини, батерии и резервни части, както и на зарядни стълбове, станции и услуги за поддръжка, а всичко това насърчава висококачествения и с нисък разход на енергия икономически растеж.
– Според Вас, има ли възможности за сътрудничество между Китай и България при използването на зелената енергия и в кои сфери?
Дун Сяодзюн: Съгласно „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030“ инсталираните фотоволтаични мощности в страната трябва да се удвоят в рамките на десет години, както и да бъдат добавени мощности за производство на енергия от вятър (250 мегавата) и от биомаса (103 мегавата). Това означава, че като цяло в следващото десетилетие в България ще има значителни възможности за развитието на „зелена“ икономика, а темповете на това развитие ще се ускоряват.
Съществува силно търсене и голям потенциал в областта на трансформацията на въглищните мощности и региони, намаляването на емисиите при производството на електроенергия, в строителство и химическата промишленост, енергоспестяващия транспорт, системите за съхранение на енергия, производството и потреблението на превозни средства с нови енергии, като всичко това създава множество възможности за сътрудничество между Китай и България.
Китай винаги е имал активно отношение към по-нататъшното укрепване на практическото сътрудничество с България, включително в области като зелената енергия. Надяваме се, че двете страни да засилят комуникацията, да продължат да проучват начини и средства за разширяване на сътрудничеството и активно насърчават изпълнението на повече взаимноизгодни и печеливши проекти. Посолството на КНР ще продължи да полага усилия за тази цел и ще играе ролята на мост.
