Тези „Две сесии“ несъмнено са едно от ключовите събития в страната през 2024 г.”, подчертава професорът още в началото на коментара си и обяснява причините за това.
Преди всичко обаче, той се спира на символното значение на 2024 г. за КНР, тъй като на 1 октомври се навършват 75 години от създаването на Народен Китай. За този труден, но славен 75-годишен период страната преодоля „Века на унижението“, започнал с Първата опиумна война от 1840 – 1842 г., и се превърна в глобална сила от първа величина.
По-нататък професорът припомня, че след изпитанията на COVID-19, китайската икономика стартира своето възстановяване. През 2023 г. тя достигна растеж от 5.2%. „Но едновременно с това се сблъсква и с трудности от различно естество. От една страна бе засегнатия от криза китайски пазар на имоти. От друга страна се забелязва частично оттегляне на международните инвеститори в резултат на определен натиск от страна най-вече на Вашингтон”.
Този натиск се демонстрира първоначално чрез политиката на т.нар. „decoupling“, т.е. на „отделяне“ на американската икономика от тази на Китай. По-късно, Вашингтон, разбирайки какви загуби търпи от това „отделяне“, преминава към т.нар. „derisking“. В дадения случай този курс означава „Технологична война“ срещу КНР. Курсът е оправдаван с това, че намалява риска за националната сигурност на САЩ. Конкретно казано това е мобилизация на силите на целия т.нар. „Колективен Запад“ за блокиране на технологическото развитие на Китай във важна сфера - производството на висококласни микрочипове и разработка на „Изкуствен интелект“.
Така или иначе днес на фона на водените и припламващите тук и там въоръжени конфликти се наблюдава нова пълна с напрежение и враждебност картина на глобалната обстановка, включително в сферата на икономическите взаимодействия, подчертава българският учен.
Той е категоричен, че всичко това поставя Пекин пред необходимостта от предприемане на решаващи стъпки към отразяване на настъпилите промени чрез политики, които да осигурят устойчив постъпателен ход на китайската икономика и общество по пътя на „социализма с китайска характеристика“.
В тази връзка, в КНР през март ще се проведат две важни събития, на които ще се дискутират и ще бъдат утвърдени тези политики. Става дума за модела на т.нар. „Две сесии“, както през годините са наречени форумите, на които се определя курсът на действие на Китай за даден период. Тези „Две сесии“ несъмнено са едно от ключовите събития в страната през 2024 г.
Първата от тези сесии е на Китайския народен политически консултативен съвет /КНПКС/ на Китай (кит. ез. 中国人民政治协商会议, пинин Zhōngguó Rénmín Zhèngzhì Xiéshāng Huìyì). Втората сесия на 14-ия Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) започна на 4 март 2024 г. КНПКС е организация на Патриотичния обединен фронт на китайския народ. Този съвет е консултативен орган при ръководството на КНР и включва както представители на Китайската комунистическа партия, така и лица, които не членуват в нея, пояснява той. Това са представители на такива политически партии и обществени организации като Революционния комитет на Гоминдана, Китайската демократична лига, Асоциацията за демократично национално изграждане на Китай, Асоциацията за насърчаване на демокрацията на Китай, Работническа и селска демократическа партия на Китай, Китайската партия за справедливост, Дружеството 3 септември, Лигата за демократична автономия на Тайван, независим лица, обществени организации, бизнес среди на Хонконг, Макао, Тайван и китайска диаспора в чужбина, видни общественици, профсъюзни дейци, представители на Китайския комсомол, представители на армията и силите за сигурност, на различни етнически групи в Китай и други. Още след създаването на КНПКС през 1949 г. нейната главна функция са политически консултации и демократичен контрол.
Втората сесия е на Общокитайското събрание на народните представители /ОСНП/, ( 全国人民代表大会, пинин Quánguó Rénmín Dàibiǎo Dàhuì). Втората сесия на 14-ото ОСНП започна на 5 март 2024 г. в Пекин. Общокитайското събрание на народните представители е най-висшият орган на държавната власт на Китайската народна република. Според принципа на единната власт всички държавни органи от Държавния съвет до Върховния народен съд са му подчинени. С 2977 членове през 2023 г., той е най-големият законодателен орган в света, подчертава проф. Стефанов и обяснява, че ОСНП се избира за срок от пет години и провежда годишни сесии всяка пролет, обикновено с продължителност от 10 до 14 дни, в Голямата Народна зала на площад Тянанмън в Пекин.
Народните представители в ОСНП не получават възнаграждение за участието си в работата му, която е периодична. Те имат право да работят в други органи на управление и в обществения живот като цяло. Но избраните да работят в Постоянния комитет на ОСНП са на пълен работен ден и получават заплати. Но те нямат право да заемат едновременно длъжности в изпълнителни, съдебни, прокурорски или надзорни структури. Съгласно Конституцията на Китай ОСНП е структуриран като еднокамарен законодателен орган, с правомощието да изменя конституцията, да издава закони и да контролира дейността на правителството и да избира служителите на Националната надзорна комисия, Върховния народен съд, Върховната народна прокуратура, Централната военна комисия и други.
По-нататък проф.д-р Нако Стефанов прави и кратка ретроспекция, като припомня, че първата законодателна сесия на ОСНП е свикана в Нанкин на 18 май 1948 г. със 760 делегата. Според настоящата конституция на КНР, влязла в сила на 25 декември 1947 г., едно от основните задължения на ОСНП е да избере Председател и Заместник-председател на КНР за срок от шест години. Освен това ОСНП има право да ги отзове, ако не изпълняват политическите си отговорности.
„Следва да се подчертае, че по време на тазгодишната сесия на ОСНП хиляди делегати ще се съберат в продължение на приблизително две седмици, за да ратифицират законодателството, да обсъдят промените в ръководството и да одобрят правителствения бюджет. Сесията на ОСНП е важен прозорец, който позволява да се надникне и разбере политическата посока на китайското правителство за следващата година”, подчертава експертът, като добавя, че на сесията нерядко се обявяват важни предстоящи социално-политически и икономически събития.
През тази година може да се очаква новият премиер на Народен Китай Ли Цян да представи първия си Доклад за работата на правителството. В този доклад ще се очертаят целите на развитието, както и прогнози за общи насоки за икономическата, социалната и външната политика за 2024 г.
Ето защо днес вниманието на медии,, анализатори и експерти от целия свят е съсредоточено върху предстоящите две сесии, като се споделят анализи, мнения и прогнози относно какви промени и политики ще бъдат дискутирани и утвърдени на сесията на ОСНП. Според някои от вижданията на различните специалисти при условие, че геополитическата обстановка се запази в сегашния си вид, или се влоши още повече, може да се очаква по-нататъшен спад на преките чужди инвестиции. За да поддържа растежа на икономиката на Китай в границите на този от предходната година – 5%, правителството ще трябва да положи усилия за стимулиране на вътрешното потребление, коментира професорът и продължава: „В тази връзка се изказват мнения, че властите в Пекин осъзнават ясно заплахата от падане на цените. Падащите цени рискуват да се превърнат в негативен фактор, ако домакинствата и фирмите отложат покупките с надеждата, че стоките ще продължат да поевтиняват. Дефлацията също притиска длъжниците, тъй като реалната цена на заетите пари се повишава”.
В случая с Китай, където съотношението дълг към БВП, включително задълженията на местните правителства на провинциите достигна 110 процента през 2022 г., ситуацията създава нарастващо главоболие. През 2022 г. потреблението на домакинствата представлява едва 38 процента от БВП на Китай. Докато брутните национални спестявания надхвърлят 40 процента през 2023 г.
Известният български учен прави и предположението, че според някои китайски икономисти, поради редица причини няма да е лесно да бъдат накарани хората да харчат спестяванията си. В този смисъл се виждат ограниченията за продължаване поддържането на екстензивния инфраструктурен модел. Китай трябва да търси пътища за все по-ускорено трансформация към интензивен модел, основан на високи технологии, иновации и наука.
Но има и други специалисти по китайска икономика, които изхождат от презумпцията, че ръководството на страната и ККП изглежда по-малко са заинтересован от стимулирането на висок растеж, отколкото от оптимизирането на икономиката предвид съображенията за сигурност и устойчивост в сложната глобална обстановка, продължава той.
В края на коментара, проф. Стефанов подчертава, че както се вижда от изложените дотук мнения и прогнози, дискусиите на двете сесии за това накъде и как трябва да върви КНР ще бъдат доста оживени.
„Като изхождаме от досегашните политики и действия на Китай през последните години ще изкажем и нашите съображения, а именно: използвайки институционални, както и пазарни механизми, в страната ще се ускорява преминаването към все по-интензивен модел на социално-икономическа динамика. Този модел безалтернативно ще трябва да се опира на най-нови високотехнологични, организационни и иновационни решения. По този начин, не само ще се осигури устойчива динамика на Китай, а КНР ще се докаже и като основна сила, играеща стабилизираща роля за глобалната икономика.
