/Поглед.инфо/ Политическата икономия на капитализма се ражда преди повече от век и половина с появата на Капитала от Карл Маркс. Впоследствие марксистко-ленинската политическа икономия се развива до края на ХХ век, но в нея има и пропуски. Икономиката се разглежда като комбинация от промишленост, селско стопанство, транспорт, търговия, банкиране и редица други индустрии. В същото време социалната сфера, особено здравеопазването, изчезва от полезрението. Двама френски лекари Жак Лаказе и Луи дьо Брауер се опитват да коригират този недостатък на професионалните политикономисти

Те убедително показват, че капитализмът със стремежа си към печалба е унищожил традиционната медицина, че съвременната медицина разглежда човека не като цел, а като средство. Съвременната медицина не се интересува човек да е здрав. Колкото повече болни хора, толкова по-голям е доходът на тези, които предоставят медицински услуги и произвеждат лекарства. Днес лечебните заведения (клиники, болници, диагностични центрове и други) и фармацевтичните компании, които произвеждат фармацевтични продукти, обединяват усилия, за да реализират печалба, образувайки единен медицинско-фармацевтичен комплекс. Застрахователните компании са друг компонент на този комплекс.

През 1999 г. във Франция излиза книгата на Луис Брауер “Фармацевтичната и агропродоволствена мафия. Последиците от дейността ѝ: дискредитирането на алопатичната медицина и сериозните здравни проблеми на населението на здравето). През 2004 г. е публикувана на руски в Киев.

В своята книга д-р Л. Брауер се позовава на друг френски лекар, Жак Лакас. Лакаi ще навърши 80 в края на 2021 г., но води енергична борба срещу ваксинацията срещу COVID-19. Той убедително представя съвременната западна медицина като част от единна капиталистическа система и показва нейната нечовешка природа. Особено бих искал да отбележа публикацията на Жак Лакас в Médecines nouvelles (№ 71, октомври 1993 г.), която съдържа интересни идеи, които няма да намерите в нито един учебник по политическа икономия.

Капитализмът, определен от Маркс като начин на производство, не прониква веднага във всички сфери на обществото. Обикновено възниква в индустрията. След това улавя селското стопанство, търговията и другите индустрии. И накрая стига до медицината. Жак Лакас вярва, че във Франция медицината започва да придобива чертите на капиталистическия начин на производство едва през ХХ век. А преди това медицината е подобие на дребномащабно производство: „Доскоро, между двете последни войни, медицината и фармацевтиката се практикуваха изключително по занаятчийски метод, тоест както са работели няколко века. Болестта също се превърна в подобие на пазар. "

Признаци за превръщането на медицината в мащабно капиталистическо производство се появяват в периода между двете световни войни, когато започва кампания за борба срещу такова зло на ХХ век като рака: „След Първата световна война, войната срещу рака започна да се разгръща. Основната цел на този нов "кръстоносен поход" е възраждането на традиционните болнични структури. Моделът на противоракови центрове, разработен преди Втората световна война (концентрация на средства, обобщаване на научните постижения) служи като основа за създаването на регионални болнични центрове, първото откриване на които датира от петдесетте години. "

И така, точно както през XIX век в индустрията се създават големи и свръх големи предприятия, същите гиганти започват да се появяват в системата на здравеопазването: „Това е първият и най-големият компонент на капиталистическия начин на производство в областта на медицината : започват да се създават структури като заводи - концентрация на пациенти на едно място. Има постепенен преход от приютите, които поемат нуждаещите се, към съвременни болници, в които се трупат пациенти, които стават обекти на медицинската практика. "

Успоредно с това настъпват революционни трансформации във фармацевтиката. Преди Първата световна война фармацевтичните продукти във Франция и в други страни се основават почти изключително на естествени материали от растителен и животински произход („органични вещества“). Революцията във фармацевтиката започва от германците (на първо място, корпорацията “Фарбен”, която днес тя се нарича “Байер”), които започват да заменят органичната химия с химия, създадена от човека: „В периода между двете войни, се появява решаващ фактор: химия и по-специално немска химия. Последната е тествана във Франция по време на окупацията. Оттогава започва всичко."

Преди това фармацевтичните продукти биха могли да се нарекат изкуство, ръчно производство. Създадените лекарства са съвместен продукт на лекар, който е написал подробна рецепта, и на фармацевт, който е произвел лекарството стриктно според предписанието: „Преди този период създаването на конкретно лекарство е дело на практикуващ: той създава структурата на бъдещото лекарство в присъствието на неговия пациент и по време на индивидуалния му разпит и в зависимост от дълбочината на познанията си, той изписва рецепта. Фармацевтът прави лекарството по рецептата. "

И сега, вече по време на Втората световна война и още повече след нея, фармацевтичната индустрия се превръща от изкуството и дребното производство в гигантска индустрия с ясно изразена химическа пристрастност: „Постепенно практикуващият започва да губи своята индивидуалност. Фармацевтичните продукти се превръщат в приоритет за голямата индустрия. "

По-нататъшното развитие на фармацевтичните продукти напълно се подчинява на законите на капиталистическия начин на производство: „Индустриалните лаборатории започват да произвеждат всички лекарства, следвайки закона за максимална полза, който се проявява в две основни форми: ако новото лекарство е по-евтино, но по-ефективно, е взето решение за спиране на пускането му, като скоро на пазара се появява друго, по-скъпо лекарство. "

Промишлените фармацевтични продукти не само започват да примамват пари от джоба на хората, но започват да ги осакатяват и дори да ги убиват. Както пише Жак Лакас, при разработването на нови лекарства „са взети предвид само непосредствените резултати и не са взети предвид катастрофалните последици от страничните ефекти на някои лекарства, пуснати на пазара ...“

Фармацевтичните компании се превръщат в големи лаборатории, експериментират върху хора: „Голямата лаборатория става господар на ситуацията: тя е съдия и прокурор, организира експерименти върху хора и продължава да ги провежда по-нататък, умело заобикаляйки наскоро приетите закони“.

Не само фармацевтичните гиганти безсрамно пускат на пазара своите непроверени, понякога много опасни продукти. В същото време те унищожават независимите разработчици на лекарства като потенциални конкуренти. Техният принцип: „Предотвратяване на всякакви пропуски извън основния производствен цикъл. Горко на изследователя, независимо от предишните му титли и заслуги, който направи откритие извън същия производствен цикъл. Ако това се случи, тогава той ще бъде изправен пред преследване от страховития научен административен и правен механизъм. Например през 1988 г. лекар от Ница, д -р Филип Ла Гарт, плаща за независимото си мислене с 45 дни затвор. Добавете към това действията на висшето ръководство по време на окупацията, които предоставят свобода на химическите изследвания, забраняват всякакви лечения с билки (както и други методи на терапевтично лечение, включително електротерапия) и създават служба за наблюдение на новия ред, която продължава да съществува в тази област и досега “.

Още през 60-те години на ХХ век медицината в широк смисъл (болници плюс фармацевтичната индустрия, подкрепяна от застрахователни компании) се превръща в индустрия с един от най-високите маржове на печалба (както във Франция, така и в другите западни страни): „Големите болнични центрове, концентрирайки пациенти, специалисти и огромни финансови ресурси, създават условия за развитието на високи медицински технологии в областта на флуороскопията, хирургията и по този начин откриват нов високо печеливш център за инвеститори. "

Разбира се, медицината като бизнес дължи много на държавните служители, които са закупени от този бизнес и му създават най-облагодетелстван режим. Жак Лакас обръща внимание, че постепенно ролята на държавата като регулатор на здравния сектор започва да отслабва. Появяват се различни видове недържавни съюзи и съюзи, които поемат функциите на „саморегулация“ в сферата на медицината и здравеопазването. В началото на 80-те години на миналия век се появяват “такива големи нови организации като например Лионската дирекция за мониторинг на питейната вода, която сама започва да придобиват частни клиники, да ги преоборудва със съвременни технологии и успешно да се конкурира със съответните правителствени услуги. В някои райони (като град Марсилия) публичният сектор започва да губи своята власт... "

Старият институт на фармацевтите, които се занимават на „парче“ производство на лекарства, е окончателно разрушен. През декември 1989 г. Франция приема закон, който им забранява да произвеждат сами лекарства по лекарско предписание. В същото време акушерките най-накрая изчезват, те са заменени от акушер-гинеколози в родилни домове, клиники и болници. Статутът на общопрактикуващите лекари също се е променил. Те „все повече играят ролята на диспечери, наблюдаващи пристигането на нови пациенти“. Пациентът, който попада в полезрението на лекаря, започва да „се кара в кръг“: „Специалистите започват да се групират в големи центрове и да насочват пациентите към други колеги“.

Както в тази, така и в другите си статии, Жак Лакас е много критичен към идеята за повсеместни ваксинации (това беше много преди настоящата ваксинационна кампания срещу КОВИД-19). Нещо повече, Жак Лакас изгражда своите аргументи срещу масовите ваксинации не само като професионален лекар, но и като уникален експерт по политическата икономия на капиталистическата медицина: такива ваксинации неописуемо обогатяват медицинския и фармацевтичния бизнес.

Изминали са почти три десетилетия, откакто Лакас публикува мислите си за политическата икономия на капитализма по отношение на здравеопазването и медицината. През това време хищническият и безмилостен характер на медицинския и фармацевтичния бизнес става още по-очевиден.

Редица идеи на Жак Лакас за политическата икономия на капиталистическата медицина са възприети и развити от Луи Брауер . За него - в следващата статия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели