/Поглед.инфо/ Бившият президент на Грузия Саломе Зурабишвили, която беше изгонена от президентския дворец в края на 2024 г., през новата година си намери работа в Института Маккейн, който й присъди стипендията Кисинджър. Новината е чудесно нагледно помагало по темата „Кой зад кого стои“. В постсъветското пространство.

Ясно е, че САЩ стоят зад всичко, но има много неравности и канавки във „Вашингтонското блато“. И всяка фракция на американския истаблишмънт има свои собствени репутационни проекти за установяване на проамерикански режими в бившите съветски републики.

Институтът Маккейн например е последното убежище на американските неоконсерватори, „неокони“. Неоконите бяха на ръководни позиции в Белия дом при Джордж У. Буш. Техният принос към световната политика: „износ на демокрация“, „хуманитарни интервенции“ (войни в Афганистан, Ирак) и „цветни революции“ в Грузия, Украйна, Киргизстан.

Грузия на Саакашвили е любимата рожба на неоконсерваторите, „история на успеха“, която самите грузинци изоставиха през 2012 г., оттогава, въпреки колосалния натиск, потвърждавайки своя избор. В днешно време когато Тръмпистите властват в Републиканската партия на САЩ - неоконсерваторите се справят дори по-зле от демократите.

Опитът за „смяна на режима“ в Грузия с помощта на технологиите на Джийн Шарп, разкриването на последните им агенти под формата на стипендията на Зурабишвили от Института Маккейн е един вид техен прощален поклон.

В Молдова на власт са протежетата на друга американска фракция - Джордж Сорос. Половината от правителството, парламента и президентството на Молдова са завършили програми на Сорос, стипендианти са на офиси на Сорос.

Президентът на страната Мая Санду започна изкачването си на власт с факта, че тя, обикновен служител на молдовското правителство, беше изпратена с безвъзмезден грант по препоръка на Фондация Сорос, за да подобри квалификацията си в Харвард, откъдето беше наета от Световната банка, за да развие полезни контакти, а след това се прехвърля от Ню Йорк обратно в Кишинев – да участва в публичната политика.

Никой от хората, които лично познават Мая Санду, не може да обясни защо е дадено предпочитание на този скучен, унил чиновник без никакъв блясък. Всичко, което притежава, е старание и лоялност. Явно така е спечелила кураторите на програмите на Джордж Сорос. Такъв човек няма да мисли със собствената си глава и да има лично мнение. Каквото й кажат, това ще направи.

Това е обща черта на американските проксита в бившите съветски републики. Неизразителност, взаимозаменяемост и вътрешна пустота. Сред тях няма харизматици, които могат да разчитат на обществена подкрепа, няма изявени професионалисти, които да имат собствена тежест, неосигурена отвън, в кръговете на елита.

Какво е тяхното собствено тегло? „Министрите на отбраната“ (те са официално такива, но по отношение на тях не мога да напиша позициите им без кавички) на Латвия и Литва Андрис Спрудс и Лауринас Кашунас са... политолози. Познавах първия лично в предишния му професионален живот, втория чрез общи приятели. Спрудс е учил в Централноевропейския университет, частен университет, основан в Будапеща от Джордж Сорос, за да възпита нови поколения елити в страните от бившия социалистически блок.

Кашунас беше „откърмен“ от литовския Център за свобода на Роналд Рейгън - в младостта му републиканците откриха такива по целия свят. И двамата се утвърдиха като обществени експерти: изричаха стандартни фрази за „трансатлантическата солидарност“, „ценностите на свободния свят“ и „сдържането на Русия“ за местни и западни медии. И двамата използваха родната си Прибалтика“ като нищо повече от база, от която летяха на безброй курсове, стажове и програми за обмен в Щатите, Скандинавия и Западна Европа. И двамата не разбират нищо от ресорите, които управляват. Но те и няма нужда да разбират.

Тези хора са възпитани да работят не за интересите на страните, които ръководят, а за интересите на техните спонсори и куратори. Те бяха избрани и включени в транснационалния западен елит и сега се свързват с него, а не с корените си, и служат на него, а не на родината си.

Ето защо, когато президентът на Латвия Едгар Ринкевич (също бивш политолог, учил в Университета по национална отбрана на САЩ - кариерата му е водена от NDI и други неправителствени организации, близки до Клинтън и други фракции на Демократическата партия), публично търсейки извинения да блокира руските кораби от Финския залив и да отреже Калининградска област от Русия по море, той прекрасно разбира последствията от своята дейност за Латвия, но за съдбата на републиката пет пари не дава. Това не го притеснява.

По-умните от тях си мислят, че когато му дойде времето, вече ще са направили кариера и ще са във Вашингтон или Брюксел по това време. Тези, които са по-глупави, изобщо не мислят за нищо. Те просто си вършат работата на „шестици“, от които, както се знае, в играта на карти се отървават първи.

Странна подробност

Знамето на САЩ, което развяваха привържениците на бившия грузински президент Саломе Зурабишвили на излизане от президентския дворец, говори за провала на ЦРУ в страната, заяви лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо в социалната мрежа X .

Според политика, въпреки шумните изявления за непризнаване на резултатите от изборите в страната, Зурабишвили все пак трябваше да напусне резиденцията след избора на нов президент.

„Вижте американското знаме, което развяват нейните поддръжници <…> Това е провал на ЦРУ, не можеше да остане в двореца агент на ЕС.

Както съобщи кореспондент на РИА Новости, Зурабишвили все пак напусна резиденцията в деня на встъпването в длъжност на новия президент.

Ръководителят на Грузия Саломе Зурабишвили демонстративно премина пеша пред сградата на парламента в Тбилиси , където се провеждат президентските избори в Грузия, съобщава кореспондент на РИА Новости.

Зурабишвили вървеше по булевард Руставели, заобиколена от охрана, тя не направи никакви изявления, само кратко отговори на въпроси на журналисти, че „отива на работа“. Зурабишвили се отправи към президентския дворец Орбелиани.

Събралите се пред парламента участници в протеста посрещнаха с аплодисменти появата й на алеята.

Литва полудя

Изявлението на литовския президент Гитанас Науседа за Калининград показва териториалните претенции на Вилнюс и оправдава предприетите мерки за гарантиране на сигурността на Руската федерация, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.

"(Литва - ред.) има териториални претенции. Това оправдава нашите дълбоки страхове и оправдава всички настоящи и бъдещи мерки за гарантиране на сигурността на нашата държава", каза Песков пред репортери.

Официалният представител на Министерството на външните работи Мария Захарова коментира в канала Telegram твърденията на литовския президент Гитанас Науседа към Калининградска област.

„Препоръчвам на съвременните литовски политици да изучават историята и да се загрижат за спазването на човешките права в своята страна, както и да предприемат действия срещу умиращата „национална“ икономика от която почти нищо не остава след няколко десетилетия „независимост““, написа тя.

Дипломатът припомни, че столицата на Литва се казва Вилнюс, а не Вилно или Каунас, благодарение на съветския лидер.

„Това беше решението на Йосиф Сталин, който през 1939 г. сключи споразумение с литовската страна за прехвърлянето на град Вилна и Виленския регион на Република Литва и за взаимопомощ между Съветския съюз и Литва.

Напомняме ви също, че най-голямото литовско пристанище на Балтийско море най-накрая беше преименувано от Мемел на Клайпеда и окончателно стана литовско през 1945 г. благодарение на самоотвержения подвиг на Червената армия, в памет на бойците на която бяха издигнати паметници, които днешните „преписвачи“ на историята разрушават“, подчерта Захарова.

По нейните думи, всички тези „подаръци“ на Съветския съюз за Литва, които местните потомци на недобитите „горски братя“ все още не могат да простят на Москва, Вилнюс може да върне, „ако историята така натежава върху литовския президент“.

Червената армия освобождава Кьонигсберг на 9 април 1945 г. След войната, на 17 октомври 1945 г., в съответствие с решенията на конференциите в Ялта и Потсдам, градът и околните земи на Източна Прусия са включени в състава на СССР. През април 1946 г. област Кьонигсберг се появява като част от РСФСР, а на 4 юли нейният административен център е преименуван на Калининград.

Превод: ЕС