/Поглед.инфо/ Руското министерство на отбраната регистрира засилващата се активност на военните на НАТО близо до руските граници, а в същото време във Вашингтон се чуват все по-гръмогласни изявления за „американска подкрепа за Киев“ срещу „руската агресия“. И двете вероятно са тясно свързани и представляват заплаха от военни действия за Русия. Как точно?
Общоприето е, че след Третата световна война, Четвъртата ще се води с пръчки и камъни. И вината е в ядреното оръжие, което ще унищожи човешката цивилизация в сегашния й вид.
Реалността обаче е, че именно ядрените оръжия възпират големите държави да водят пълномащабни войни помежду си. Следователно великите сили водят войни или срещу мрежови играчи (международен тероризъм), или срещу съзнателно слаби страни, които нямат средства за стратегическо възпиране (например срещу Ирак, Либия, Афганистан).
Така системата за ядрено възпиране в момента е най-добрият гарант за запазването на глобалния мир. Тази система обаче работи само ако нейните „оператори“ са възрастни, съвестни хора, които не се държат като неразумни деца, получили внезапно ядрени гранати в ръцете си. Хора, които ще се отнасят отговорно към оръжията и опитите да се демонстрират за политически цели.
А такива хора, за съжаление, сега са твърде малко в американското ръководство. Поне в онази част от него, което отговаря за руското направление посока. Грешка може да доведе до това системата за военно-политическо сдържане, която запазва стабилността, да се превърне в източник дори не на нестабилност, а на истинска война. При това войната в руско-американските отношения може, уви, да бъде единствено ядрена.
Например, американците непрекъснато организират военни демонстрации близо до руските граници. „В момента отбелязваме значително увеличение на броя на полетите директно по източните граници на Русия. Само през 2020 г. стратегическата авиация на ВВС на Съединените щати извърши 22 полета над Охотско море, докато през 2019 г. бяха само три“, казва министърът на отбраната Сергей Шойгу. В същото време, според министъра, американските пилоти тренират „достигане на линията на използване на крилати ракети с конвенционален ракетен удар“.
И наскоро те отново тренираха. „Този месец, по време на учението на американските стратегически сили “Глобал Тъндър”, десет стратегически бомбардировача практикуваха възможността за използване на ядрени оръжия срещу Русия почти едновременно от западната и източната посока“, каза Сергей Шойгу. "Минималното разстояние от нашата държавна граница беше 20 километра”, уточни той.
Друг вариант на провокации е съсредоточаването на американската армия по западните граници на Русия, в Източна Европа. Освен това концентрацията както на стратегически оръжия (система за противоракетна отбрана в Източна Европа), така и на конвенционални. Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, „те съсредоточават военен юмрук по нашите граници“.
Крайната (но със сигурност не последната) стъпка в съсредоточаването на юмрука е решението за прехвърляне на допълнителни американски военни сили от САЩ в Източна Европа. Да, този път формално заради ротация – американските военни обаче не крият, че бригадите „усвояват “ театъра на военните действия. Включително и чрез ученията, които редовно провеждат там.
Тези учения разкриха редица пречки пред пълното разполагане на силите на НАТО в региона. Сред тях е и бумащината (необходими са много документи за преместване на военните от държава в държава), така и слабостта на инфраструктурата. „Американската армия и нейните най-близки съюзници имат проблем. Регионът, където е вероятно да разположат най-тежките си превозни средства за високотехнологична война (което означава танкове, самоходни оръдия и други бронирани превозни средства), е осеян с крехки стари мостове, които просто не могат да понесат тежестта на тази технология “, пише списание “Нешънъл Интерес” . Тоест оттам няма да минат нито американският M1 “Ейбръмс”, нито британският “Чаланджър-2”, нито немският “Леопард-2, нито дори френският “Льоклер”. Сега, за да се справят с тези проблеми, американската армия поръчва нови мостове, а страните-членки на НАТО инвестират в създаването на съответната инфраструктура за американски танкове. В Русия на тези маневри се гледа с голямо безпокойство.
„Реализацията на проекта за укрепване на настъпателния потенциал на Северноатлантическия алианс, както и разширяване на военното присъствие на САЩ в Източна Европа, заедно с практическото разработване на планове за провеждане на настъпателни операции в хода на оперативно-бойната подготовка, създават реални предпоставки за поддържане на високо ниво на военно-политическо напрежение в източноевропейския регион“, казва началникът на Съвместния щаб на ОДКБ Анатолий Сидоров.
Нима генералът преувеличава? В крайна сметка военното присъствие на САЩ в Източна Европа е необходимо преди всичко за засилване на американския военно-политически контрол над източноевропейските страни, а чрез тях – и над целия Европейски съюз. Русия се използва тук като универсално плашило. Освен това САЩ никога няма да използват нито Източна Европа, нито Централна Азия, нито която и да е друга територия за целенасочена и директна атака срещу Русия. Пряката атака ще доведе до ядрена война и гарантирано унищожаване на Съединените щати.
Да, и двете тези са верни - и последното по принцип е аксиома. Има обаче още две тези, чиято правота също е трудно оспорима.
Първо, опасността се крие не в целенасоченото започване на война, а в увеличаването на вероятността от война поради грешка. Например онзи ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че американското ядрено оръжие може да се появи „на изток от границите на Германия“. Тоест в Полша, Прибалтика или Румъния. Ако се вземе това решение, то рязко ще повиши нивото на военна заплаха.
Не е изненадващо, че Москва реагира изключително негативно на думите на г-н Столтенберг. „Тези изявления са още едно потвърждение, че НАТО най-накрая загуби всякаква връзка с реалността. Вместо да отговори на призива на Русия за деескалация на напрежението в Европа, главният служител на Северноатлантическия алианс заявява, че НАТО ще се приближи още по-близо до границите на страната ни по отношение на ядрения план “, възмущава се ръководителят на руската делегация на преговорите във Виена за военна сигурност и контрол на въоръженията.
„Ако той наистина го е казал, тогава за НАТО, чийто колективен глас се издава от генералния секретар, Основополагащият акт НАТО-Русия вече не съществува. Защото този документ закрепва основните задължения на Алианса за европейската сигурност, включително в ядрената сфера “, обясни руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко.
А под ангажименти в ядрената сфера той има предвид просто отказа на Алианса да разположи ядрено оръжие на територията на новите си източноевропейски членове. Отказ именно за да не се намалява времето за полет и да се сведе до минимум рискът от започване на война поради техническа грешка или недоразумение (така, с други думи, Москва да има време да разбере ситуацията, а не веднага да натиска ядрените бутони) .
Второ, американската армия развива източноевропейските пространства за война. Не директно с Русия, а срещу интересите на Русия в постсъветското пространство. Процесите, които сега протичат не без помощта на САЩ в Украйна, Молдова, Армения, както и в Грузия. Дори в Беларус не изключват възможността за започване на сериозни граждански военни действия.
Действия, към които ще се присъединят великите сили (както при всяка гражданска война). Или директно, или чрез посредници. И ако войските на НАТО не могат и няма да атакуват Смоленск или Ростов на Дон, тогава те са напълно способни да се бият за Киев, Лвов или дори Харков. А поредица от граждански войни в руската периферия е мечтата на тези, които работят за отслабване на Русия.
И накрая, подкрепата за Украйна е отделен елемент от военните провокации. Материални (под формата на доставки на оръжие), морални (чрез изявления, че САЩ няма да изоставят Украйна) и демонстративни – под формата на съвместни учения и постоянно военно присъствие в Черно море. Да, Конвенцията от Монтрьо позволява на държави извън Черно море да държат кораби във водната зона само за кратко, но американците са намерили технически начин да заобиколят подобни ограничения. Просто въртят корабите си – един излиза, а след това влиза друг.
Целите на тази подкрепа могат да варират. И в този контекст не бива да се забравят исторически примери, и то не толкова далечни. Например 2008 г., когато американската помощ вдъхнови Михаил Саакашвили да атакува Южна Осетия и руските миротворци. Най-вероятно той не е получил пряка американска инструкция, а е приел думите на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс като подканване за блицкриг.
Точно същите загуби в превода могат да възникнат сега за украинското ръководство. Киев очевидно се нуждае от блицкриг, включително за решаване на редица проблеми – както вътрешни (сложната икономическа ситуация), така и външнополитически (нарастващата умора от неадекватното украинско ръководство в Европа). И ако войната започне, тогава вината за нейното начало ще бъде не само на украинските агресори, но и на американските провокатори.
Превод: В. Сергеев