/Поглед.инфо/ Народна република Бангладеш беше пета по ред за присъединяване към БРИКС, като подаде официална молба след Аржентина, Иран, Алжир и Египет, но едва ли последна. Повече от 20 държави, от Турция до Уругвай, изразиха интерес да се присъединят към клуба под една или друга форма. Постепенно подобен шум може да се превърне в проблем, който Русия, като следващ председател на БРИКС, ще трябва да реши. Очевидно през този период ще се разглеждат кандидатурите на желаещите.

Самият формат е създаден "за четирима" през 2009 г., две години по-късно Южна Африка е приета в клуба, но оттогава разширения няма. В миналото обаче е имало оживление. През август, на срещата на високо равнище в Южна Африка трябва да обсъдят стратегията за разширяване, но е по-добре да започнат с подготовката още сега. Когато приемаме новодошлите, ние самите трябва да разберем какво искаме да получим в крайна сметка и защо имаме нужда от тези „тухли“.

БРИКС не е военно-политически съюз и не може да стане такъв: Китай не влиза в подобни съюзи, това е един от неговите принципи. В резултат на това БРИКС е по-скоро клуб и платформа за сътрудничество, където участниците нямат правни задължения един към друг. Като Г-7, но за развиващите се страни и със собствена инфраструктура, независима от Запада.

Но чий е този клуб? Първоначално изглеждаше, че това е клуб на особено влиятелни сили или поне регионални лидери, където всеки има своите силни страни. КНР е световната ковачница, Бразилия с нейното селско стопанство е житница, която бързо развива фармацевтиката, Индия е курорт, а Русия е енергиен гигант (но също и ковачница, курорт и житница).

Иран, Египет и Аржентина по някакъв начин попадат в определението за влиятелни регионални играчи с умишлено силна страна в икономиката, но не може да се каже същото за Алжир и Бангладеш, тези държави са доста бедни и до голяма степен обърнати навътре към себе си. Вярно, поне Алжир има петрол и газ, а Бангладеш не може да се похвали дори с това.

Ако гледате на БРИКС възможно най-амбициозно, както прави Бразилия, където се предлага да се премине към единна валута, но не към долара или еврото, трябва да разберете, че колкото повече са перспективите за подобно развитие на събитията, толкова повече повече в клуба ще се появяват страни с ниски доходи и слабо развита финансова система.

Въпреки това, както знаете, бедността не е порок и БРИКС е създаден, наред с други неща, за борба с бедността. Затова се предполагаше, че скоро ще се превърне в нещо като БРИКС +, където все повече и повече страни ще се присъединят към проектите на пълноправни членове - Клубът на приятелите на БРИКС, където е пълно, или Новата банка за развитие, която е създаден като аналог на контролираните от Запада МВФ и Световната банка.

Бангладеш вече е член на тази банка заедно със Саудитска Арабия, Уругвай и редица други страни. В този случай те се намериха взаимно: Бангладеш наистина се нуждае от инвестиции в развитие, а за инвестициите на НБР това е перспективна област поради растежа на местната индустрия, която ще продължи да расте дълго време и, бих искал да вярвам, успешно, поне поради ниската си база. Значителна част от бангладешците живеят от натурално земеделие, тоест продукти от градината си, и всъщност не участват в икономиката. Не може да продължава така дълго: Бангладеш е твърде голяма страна, за да живее като село.

Но за Бангладеш не е достатъчно да бъде част от НБР, той иска да бъде част от центъра за вземане на решения, тъй като страната е амбициозна - само формално млада, но с древна история и култура. Венецуела действаше по-скромно в такава ситуация: тя пожела да се присъедини към БРИКС или да застане някак рамо до рамо, но без официално заявление и с резервите на действащия президент Николас Мадуро в духа на „ако сметнат за възможно“. С други думи, гордата (без ирония) Венецуела осъзнава, че все пак е не и стига до неофициалната, но утвърдена дефиниция на БРИКС като клуб на великите сили.

Но можете да погледнете на това величие по друг начин, не през призмата на просперитета, тъй като именно през тази призма нашите геополитически противници, Западът, гледат на останалия свят и на себе си.. Както каза руският народен герой Данила Багров, силата не е в парите.

Силата например е в хората. Колкото повече човечеството ще бъде представено от БРИКС, толкова по-добре - толкова по-перспективно, по-демократично и т.н. В този случай Бангладеш е такъв кандидат, който тласка напред: това е осмата по население страна в света, там живеят над 170 милиона души. Това е такъв брой работници, който сега, поради демографската криза, дори Китай не може да предложи.

Според друга, също популярна концепция, силата е в разнообразието. Това обичат да казват на Запад, но в действителност те следват друга линия - тази, при която стъпката наляво или надясно се счита за бягство от „единствено правилната“ концепция за развитие на обществото. БРИКС е пример за сътрудничество между много различни системи, които са съгласни на едно нещо - да не се месят взаимно във вътрешните работи и да не провъзгласяват нито една от системите за "единствено правилната".

В този смисъл Бангладеш също е ценен кандидат, който със своята оригиналност разбива много стереотипи и пропагандни нагласи на Запада. Например такава, че истинската демокрация, религиозната толерантност и защитата на правата на жените са възможни само в неговата система.

Бангладеш е демокрация, но със сигурност не е западна. Религиозният мир между мюсюлманското мнозинство, хиндуистите и християните в националната държава на бенгалците се основава на факта, че всяка от общностите всъщност има собствена правна система в духа на собствените си традиции. В същото време говорим за страна на победил феминизъм, където жените имат квота в парламента, а постоянната борба за власт между двете партии и кланове вече двадесет години е до голяма степен личен конфликт между две конкретни жени, които ги ръководят : бившият министър-председател Халеда Зия Бегум и действащият министър-председател Шейха Хасина.

Всичко това е още един пример за това, че западният модел не е нещо уникално или незаменимо, за каквото са се заели първоначално основателите на БРИКС. Във всеки случай този клуб е алтернатива на глобалното развитие под контрола на западните институции, но останалите приоритети тепърва ще се определят и от това трябва да се изгради програмата за разширяване на клуба.

Остава малко време - месец и половина до срещата в Южна Африка и шест месеца до началото на руското председателство на БРИКС. Това председателство може би ще бъде историческо.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?