/Поглед.инфо/ Ден преди 30-ата годишнина от подписването на т. нар. Споразумение за създаване на Общността на независимите държави, тоест акта на безусловна капитулация на Историческа Русия в нейното социалистическо въплъщение, се проведоха двучасови преговори във видеоконферентна връзкта между президентите на Руската федерация и Съединените американски щати. Те бяха предшествани от доста продължителна, многопластова и задълбочена подготовка, особено в "украинска" посока. Готвеха се преди всичко САЩ.

Подготвителните операции (във всеки случай значителна част от тях) бяха извършени пред очите ни, така че не виждаме нужда отново да се спираме на добре познатото. Нека просто кажем, избягайки малко напред, че проектът “Украйна”, който е стартиран от опонентите на Русия през втората половина на XVII век, e наследен от Съединените щати заедно с други „европейски ценности“ – механизми за „сдържане-отблъскване“ и разчленяване на Русия. Друго нещо е, че Съединените щати започват този проект сравнително наскоро, в края на 40-те години на ХХ век. По един или друг начин, но нито една администрация на Вашингтон няма да може да го изостави: „дълбокото правителство“ – групировките, които контролират „периметъра на властта“, няма да го допуснат. Между другото, недостатъчното внимание към проекта “Украйна” беше една от причините за отстраняването на Тръмп. Затова „най-важното за нас е да не забравяме нито за миг: традиционната, вековна външна политика на Вашингтон спрямо Русия неизбежно ще стане по-остра. Този курс ще се стреми да приложи класическата „формула на Бжежински“: новият световен ред е срещу Русия, върху руините на Русия, за сметка на Русия. За това (макар и не само) са организирани промените във Вашингтон.

И така, декемврийският разговор между Путин и Байдън приключи. Доколкото е допустимо да се съди в тези часове, основното е, че изглежда сме се разбрали: възобновяването на мащабните военни действия на фронтовете в Донецк и Луганск се отлага. Докога? Със сигурност ще бъде направено всичко възможно, за да принудят Русия към някаква демонстрация на „придържане към духа на Беловежските споразумения“. Любопитно е, че работата в тази посока започна веднага, щом екраните в Бочаров ручей и в сградата на номер 7041 на “Пенсилвания” авеню угаснаха.

Президентът Путин отговори на съответния въпрос, зададен на пресконференцията, по следния начин: „Що се отнася до Украйна, да, тази тема беше засегната. Не мога да кажа, че много подробно. Но доколкото разбрах президента Байдън, той е съгласен, че Минските споразумения трябва да бъдат основата за уреждането на мира в югоизточната част на Украйна. Относно възможното влизане на Украйна в НАТО - тази тема беше засегната с „щрих”. Тук може би няма какво да обсъждаме."

Но прессъобщенията, както американските, така и руските, започват, и то достатъчно подробно за този вид документи, точно от сегашното състояние на нещата в историческите земи на Киевска Рус и Дивото поле. Ето как изглежда първата американска версия, оповестена публично: „Президентът Байдън изрази дълбока загриженост на Съединените щати и нашите европейски съюзници относно ескалацията на силите на Русия около Украйна и даде да се разбере, че САЩ и нашите съюзници ще отговорят с решителна икономическа и други мерки в случай на военна ескалация. Президентът Байдън потвърди подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призова за деескалация и връщане към дипломацията”.

Руският вариант, която се появи малко по-късно, гласи: „Преобладаващо място в разговора заеха проблемите, свързани с вътрешната украинска криза и липсата на напредък в изпълнението на Минските споразумения. Президентът на Русия с конкретни примери илюстрира разрушителната линия на Киев, насочена към пълно демонтиране на Минските споразумения и споразуменията, постигнати в "нормандския формат", изрази сериозна загриженост от провокативните действия на Киев срещу Донбас и подчерта, че не следва да се стоварва цялата отговорност на плещите на Русия, тъй като НАТО прави опасни опити да навлизане на украинска територия и изгражда военния си потенциал по нашите граници. Ето защо Русия е сериозно заинтересована да получи надеждни, законово фиксирани гаранции, които изключват разширяването на НАТО в източна посока и разполагането на оръжейни системи за настъпателни удари в съседни на Русия държави”.

Окончателната формула по отношение на този предмет на обсъждане започва по почти един и същи начин както за Вашингтон, така и за Москва: „Лидерите се съгласиха да инструктират своите представители да влязат в съществени консултации по тези чувствителни въпроси“, американците добавят, че „...нещо повече, Съединените щати ще направят това в тясно сътрудничество със съюзници и партньори“.

Войната между Киев и Москва като развитие на проекта “Украйна” вероятно не изглежда напълно излишна във Вашингтон. Най-вероятно никакви възражения и предупреждения на пенсионираните "палеоконсерватори" няма да бъдат взети под внимание.

Това, което Путин вижда в загубата на Русия от Украйна и съюза на Киев със Съединените щати и Запада, е сравнимо с това, което видяха американците от поколението на Ейбрахам Линкълн, когато Франция използва нашата гражданска война, за да превърне Мексико в държава, подчинена на Френската империя“, коментира американският политолог Патрик Бюканън. “В списъка с жизненоважни интереси за САЩ никога не е било включвано кой управлява в Минск. Няма значение къде се намира руско-украинската граница, както и политическата ориентация на управляващия режим в Киев. Но предотвратяването на война с Русия, война, която може да стане ядрена, винаги е било наш жизненоважен стратегически интерес. Всеки американски президент знае това. А избягването на война със САЩ е ръководният принцип на руската външна политика от Сталин до Путин. Никакви политически разправии в Източна Европа не променят тези реалности. Алиансът НАТО, изграден върху декларацията, че руска атака срещу която и да е от 30-те страни на НАТО ще се счита за атака срещу САЩ и в отговор ще последват военни действия на САЩ, е анахронизъм, който принадлежи към мъртвата ера.”

На Бюканън се отговаря , че Съединените щати са спечелили Студената, всъщност Третата световна война. Но това не може да бъде гаранция за победа в Четвъртата. Бюканън предпазливо намеква: „В крайна сметка единствената война, която НАТО, „най-успешният съюз в историята“, е водил някога, е Афганистан и този съюз загуби."

На 7 декември Бюканън отново се опитва да привлече вниманието към случващото се. В статия под красноречивото заглавие „Путин към Байдън: Финландизация на Украйна, или ние ще го направим сами“, той припомня „червената линия“, начертана от руския президент: „Или САЩ, и НАТО ни предоставят „правни гаранции“, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО и няма да се превърне в база за оръжия, които могат да застрашат Русия, или ние самите го гарантираме... Когато Варшавският договор се разпадна и СССР се разпадна преди три десетилетия, Русия изтегли всичките си въоръжени сили от Централна и Източна Европа. Москва вярваше, че има разбирателство с американците. Обещанието беше нарушено. Украйна е жизненоважна за Русия, но никога не е била жизненоважна за нас. Войната между САЩ и Русия за Украйна би била катастрофа и за трите страни."

Всичко казано, разбира се, не се взема предвид.

В същото време в Съединените щати продължава ожесточена „студена гражданска война“, както журналистът Джон Дербишир определи ситуацията, възникнала в страната преди година и половина след смъртта на Джордж Флойд, или по-скоро по време на мащабната операция за свалянето на Тръмп. Тази война обаче не е толкова студена. Само през миналия октомври 32 бели загинаха от ръцете на чернокожи в САЩ. Повечето от тях са жени. През ноември броят на жертвите е малко по-малък: към тридесет души.

Дами и господа, днес сме тук, защото страната ни умира. Трудно е да се каже кога точно е дошла болестта. Може би през 60-те години на миналия век? Може би през 1860-те? Или заразата се е спотайвала в нея от самото начало?”, пита Джаред Тейлър, основател на “Американския Ренесанс” на 18-та конференция на движението на 13 ноември 2021 г. “Още през 1967 г. писателката Сюзън Зонтаг пише, че „бялата раса е ракът на човешката история“. Тя доста изпреварва времето си. И тя се смята за изрод. Днес трябва да я почитаме като пророк. Никога досега насилието на тълпата не е било толкова щедро възнаградено. Американските корпорации - много от тях самите са жертви на милиони долари в грабежи и палежи - са наливали милиарди долари в “Черните животи имат значение”. Безброй участници в безредиците бяха със снети обвинения. Всички бели са виновни. Защо? Че са си позволили да бъдат бели. И Христофор Колумб е източникът на това зло, защото той е първият, който носи тази бяла чума в цялото Западно полукълбо. И така днес всички, от белите начални ученици до белите корпоративни ръководители, са принудени да застанат пред всички и да признаят, че са ракът на човешката история. Че те са вродени и наследствени потисници на чернокожи, индианци, жени, хомосексуалисти, хора с увреждания, дебели хора, обикновени хора, чужденци, мюсюлмани, всички. Страната ни започна добре, а не толкова отдавна на нас ни се възхищава целият свят. Приключи бързо.”

Нека обаче спрем цитирането: няма нужда да продължаваме.

Вече втора година много експерти по политически науки ни разказват резултатите от своите наблюдения: те се свеждат до това, че при такова състояние на обществото за Вашингтон не е възможна война. Но трябва ли да напомняме, че в историята често се е случвало и се случва, да се опитват с война да лекуват социален разпад, злокачествени центробежни процеси в обществото? Особено ако битките могат да се организират в безопасни отдалечени райони.

Превод: В. Сергеев