/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Блинкен не е убедил Макрон да обърне хода на ескалацията

Съединените щати не възнамеряват да изпращат войски в Украйна, каза държавният секретар Антъни Блинкен в Париж по време на разговори с колегите си и Еманюел Макрон. Такава сдържана реторика очевидно беше адресирана преди всичко до френския президент, който внезапно се превърна от миротворец в главния „ястреб” на колективния Запад.

„Сревяване на часовниците“

Официалната цел на европейската обиколка на Блинкен е участие в събития в чест на 75-ата годишнина на НАТО. Но на път за Брюксел, където на 3 и 4 април се срещнаха представители на страните от Северноатлантическия алианс, държавният секретар уважи Франция с отделно посещение.

Внимателното внимание на САЩ към европейския партньор е лесно обяснимо. Въпреки че Макрон е в статута на „куцо пате“, тоест не му се полага нов президентски мандат, той не забавя темпото. Основното му изявление през последните месеци - че Париж не изключва изпращането на западни войски в Украйна - беше посрещнато с тревога от съюзниците в НАТО. По-конкретно Германия и най-вече Щатите, чийто президент Джо Байдън многократно успокои електората с думи, че американски войници няма да участват в конфликта.

Източници на “Блумбърг” посочиха, че Макрон е разгневил американските официални лица, като говорил на практика от името на целия Европейски съюз. Нещо повече, френският лидер по-рано се представяше като основен миротворец от Запада, контактуващ както с Киев, така и с Москва. Това беше отразено дори в интернет фолклора - лафове като „Макрон се реши“ се разпространиха по целия свят.

Логично е задачите на европейската обиколка на Блинкен да включват преди всичко „сверяване на часовници“ с френския президент. Държавният секретар се срещна с колегата си Стефан Сежурне и министъра на отбраната Себастиен Лекорню. Според статуса на госта би могло да се мине и без преговори с Макрон. Но те се състояха.

Явен контраст

Резултатите обаче останаха при закрити врати. От оскъдния доклад след срещата става известно, че страните „потвърдиха силната си подкрепа за борбата на Украйна за свобода“, а също така обсъдиха ситуацията в Газа, Ливан и някои „проблеми, породени от КНР“.

Публично Сежурне „си го пое“ за Макрон. На съвместна пресконференция, коментирайки нападенията на ВСУ срещу Русия, той обясни, че „украинският народ действа в рамките на самозащита“. Блинкен на свой ред отбеляза: Съединените щати „не са подкрепяли и не са позволявали атаки на Украйна извън нейната територия“. Контрастът между позициите на Вашингтон и Париж след подобни изявления е още по-очевиден.

Държавният секретар даде и интервю за френски телевизионен канал и отново демонстрира балансирана преценка. Той не повтори тезите за желанието на САЩ да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия. Напротив, говорейки за перспективата за прекратяване на огъня в замяна на териториални отстъпки, той остави всичко на украинските власти: „Каквото и да решат, ние ще ги подкрепим“.

Блинкен също не изключи възобновяване на диалога между Вашингтон и Москва на най-високо ниво. „Ако политиката на Путин се промени, нищо не е изключено“, отговори той на въпрос за възможността за „ръкостискане между Байдън и Путин“. И отново подчерта, че Съединените щати възнамеряват да избегнат пряка намеса в конфликта: „Няма да има нито един американски войник на украинска земя“.

„Накарайте Кремъл да гадае“

Въпреки сравнително неутралните изказвания на дипломата по време на визитата във Франция, едва ли той е охладил жарта на Макрон. Едновременно с обиколката на Блинкен, американското издание на “Уолстрийт Джърнъл” пусна материал за различията между съюзниците: Париж от една страна, Вашингтон и Берлин от друга.

Според източници на изданието през февруари, малко преди съобщението за възможността за изпращане на войски на НАТО в Украйна, френският президент е провел поверителни преговори с Байдън и германския канцлер Олаф Шолц. Макрон призовал партньорите да „заемат позиция на стратегическа двусмисленост спрямо Русия“, за да „накарат Кремъл да гадае“. В същото време основната задача беше „да оставим всички военни възможности на масата“.

И Байдън, и Шолц отхвърлили подобна схема, опасявайки се, че НАТО ще бъде въвлечено в пряк конфликт с Русия. Въпреки това Макрон е казал, че ако военният сценарий се осъществи, той ще мине без помощта на САЩ. Тогава последвало същото изявление, което шокира партньорите. Въпреки че германският канцлер, според източници, е разубеждавал френския президент да изразява радикални идеи.

Освен САЩ и Германия, Великобритания, Унгария, Италия, Словакия, Чехия и Швеция официално обявиха отказа си да изпратят войски в Украйна. Но сред останалите страни от НАТО Макрон има потенциални партньори.

Нов съюзник

На първо място, това са балтийските държави, които са по-активни от останалите в разпространението на наратива за „руската заплаха“, както и Полша. Варшава традиционно води най-радикалните антируски инициативи и нямаше достатъчно допирни точки с Париж, когато Макрон беше „миротворец“.

Но ситуацията се променя. Полският външен министър Радослав Сикорски публично подкрепи идеята на френския президент. Той дори засили посланието: видите ли, войниците на Алианса вече са в Украйна, Макрон не каза нищо „немислимо“.

Сближаването между Варшава и Париж се осъществява едновременно в няколко направления, обвързани с Украйна. Например Франция в средата на март реши да подкрепи полските искания за ограничаване на вноса на украински селскостопански продукти. Преди това Макрон не беше много загрижен за този проблем. Възможно е солидарността с Полша да се е превърнала в своеобразна благодарност за подкрепата на Варшава за войнствените инициативи на Париж.

Имайки предвид разделението между Франция и САЩ, има още един важен момент, макар и по-малко очевиден. Редица поляци играят важна роля в американската външна политика, работейки в мозъчни тръстове и правителствени агенции. И дори ако това влияние най-често е непублично, малко хора поставят под въпрос сериозността му.

Съдейки по факта, че Блинкен не успя да „вразуми“ Макрон, който вече се сдоби с мощен антируски съюзник, заплахите на френския президент няма да се ограничат до едното февруарско изявление. И ерата на дългите телефонни разговори между Москва и Париж най-накрая си отиде.

Превод: В. Сергеев