/Поглед.инфо/ Чрез уж филантропната реторика, зъбите на Хищника и Извънземното често се виждат в един човек
В книгите на президента на Световния икономически форум в Давос Клаус Шваб “Голямото нулиране” (2020 г) и “Капитализма на участието” (2021 г.) е изложена концепцията, чиито основи са разработени от автора още през 1971 година. Това е концепцията на капитализма на участието, чиято цел се представя като напълно хуманна, едва ли не като социализъм: обявява се, че бизнесът трябва да бъде социално-ориентиран, а капитализмът да се разпространява върху всички участници на пазара, независимо дали имат акции или не. Според Шваб е дошло време да се върнем към тази концепция и той изброява причините защо.
Първа: светът е станал по-свързан от преди и хората стават глобални граждани.
Тук веднага може да се възрази: но това е мечта, глобални граждани стават далеч не всички, а върхушката, най-много 15% от световното население.
Втора причина: значително по-голяма роля започна да играе защитата на околната среда.
Но нима корпорациите не замърсяват планетата? Нещо не пасва със социалната отговорност, за която говори Шваб.
Трета: понеже има Интернет, сравнително бедните хора знаят как живеят богатите и се стремят към по-голямо равенство, а капитализмът на участието дава оптимално решение на проблема в новата ситуация. Но ще отбележа, че ако сте показали бонбон, но не сте му я дали да я опита, няма да му стане по-сладко.
Нататък. Шваб назовава четирима участници. Първият са правителствата, при това не само държавните, но и на щатите, провинциите, местните общини. Вторият е гражданското общество: НПО, университетите и училищата. Обърнете внимание, Шваб поставя на първо място в гражданското общество НПО. Третият са компаниите, консултиращи частния сектор. Четвъртият е международната общност: ООН, ЕС, АСЕАН и другите регионални асоциации.
Според Шваб правителствата се фокусират върху осигуряването на максимално възможно равно благосъстояние за колкото се може повече хора. Но самият Шваб казва, че в новия световен ред няма да има национални държави, а съответно и правителства. Възниква въпросът: кой тогава ще осигури това благополучие?
По-нататък основната задача на гражданското общество да способства осъществяването на интересите на неговите членове и да определя смисъла и целите на съществуване. Да бе.
Отиваме нататък. Целта на компаниите е печалбата в краткосрочна перспектива, а в дългосрочна - създаването на дългосрочна стойност. Тук на стойността като ценност Шваб противопоставя стойността като печалби. Не ми е много ясно как това да се раздели на практика. И накрая, общата цел на международните организации е запазването на мира.
Шваб пише: “Докато държавният капитализъм не води до оптимален резултата, защото се съсредоточава на по-малките и ексклузивни цели да печалбите или процъфтяването на конкретни компании или страни, а не на човечеството като цяло, то капитализмът на участието, макар и да не отхвърля малките, ексклузивни цели, но поставя в центъра всеобхватното благополучие на човечеството и планетата като цяло”.
Нека наречем нещата с техните си имена. Държавният капитализъм, транснационалните корпорации, финансовата глобализация доведоха капиталистическата система до банкрут. Тази ситуация иска контрол не само на държавно и международно равнище, а на глобално. Искам да отбележа, че “международен” и “глобален” са различни неща. Терминът “международен” предвижда сума от държави, а “глобален” предвижда свят, където границите са изтрити, а самите държави до голяма степен са загубили своя суверенитет.
Но проблемът е, че стопроцентовата глобализация при капитализма е невъзможна. Тя неслучайно спира, защото много и пречат институциите, сдържащи капитала. Затова и се демонтират, започвайки от 70-те години на миналия век. Запазването на позициите на банкерите и корпоративните ръководители изисква глобално преразпределение за сметка на всички слоеве на обществото, които са защитени от институциите на модерността и постиженията на борбата на трудещите се за последните 200 години, особено по време на съществуването на СССР.
Тези институции и досега горе-долу защитават тези слоеве, които “трябва” да бъдат експроприирани. Затова споменатите институции, включително държавите “следва”, според Шваб, да се занулят. Впрочем, по същата причина глобалистите никак не обичат атомната енергетика. Нееднократно те говорят, че атомната енергетика е нещото, което укрепва суверенитета на отделната държава.
Характерна черта и на двете книги на Шваб е уж човеколюбивата риторика, през която често се виждат челюстите и на “Пришълеца”, и на “Хищника” едновременно. Впрочем, не става дума за Шваб. Той е писарушка, слуга на силните на света, на тези, които Дизраели нарича “стопани на историята” и които искат да занулят последните 200 години с всичките им постижения.
Превод: В. Сергеев