/Поглед.инфо/ Отдъхнете си – повечето от вас, които се страхувате от войната, вместо да спечелите от нея. Не сте познали: дипломацията, а не войната, е на път да избухне този месец, не и мракът и гибелта след „поредната руска инвазия“ в Украйна.

Високопоставени американски и руски експерти започват преговори в началото на следващата седмица в Женева. На път е да се постигне сделка за първата стъпка в правилната посока. И може да благодарим на президентите Джо Байдън и Владимир Путин за сериозните разговори на четири очи през последните няколко седмици.

Нямате нужда от диплома по Кремлинология, за да разберете как се случи това и какво доведе до разговорите Байдън-Путин: вторият (на 7 декември, виртуален) бе буквално копие на първия (на юни 16 в Женева).

След като Русия придвижи десетки хиляди войници близо до границата с Украйна, готови да отблъснат или да отговорят на заплахите на украинското правителство да си върне Донбас и Крим, двамата президенти приеха инициативата на Байдън. Защото към април 2021 г. нещата бяха стигнали до точката на кулминация. Последва странното обаждане на Байдън до Путин на 13 април. Предполага се, че Путин се е обадил първи и е оставил съобщение на гласовата поща: „Вашите необуздани украинци и лудите американци, които ги подкрепят, си играят с огъня; моля, обадете се, и то незабавно.“

По време на разговора им на 13 април Байдън неочаквано поиска среща на върха с Путин. В същото време Байдън незабавно нареди на двата военни кораба да се обърнат и вместо към Черно море – да посетят Гърция; а на Киев беше казано да охлади реториката си. На 22 април руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че големите военни учения край Украйна са завършени, целите са „напълно постигнати“ и войските се завръщат в базите си до 1 май.

Украинската промяна

На фона на действия, които руснаците смятат за провокативни, миналата есен Москва отново показа своя характерен „асиметричен“ военен мускул, след като руските войски отново се съсредоточиха близо до Украйна. Считаше се, че срещата на върха е уредена. Но след като изслуша Байдън в дистанционния разговор на 7 декември, Путин се оплака не само от действията на Украйна, а и от въоръженото посегателство на НАТО до границите на Русия и особено от планираното разполагане на нападателни ракети, които биха застрашили руските MКБР (междуконтинентални балистични ракети).

Предпочитайки личните преговори, президентът Байдън очевидно е предложил да се назначат преговарящи, които незабавно да заработят по тези въпроси. Предполагам, че той е бил изненадан от двата проекта на споразумение, подготвени от руснаците за тези разговори.

На 25 декември руснаците обявиха изтеглянето на над 10 000 войници от границата с Украйна. Може ли някой да тълкува изтеглянето като жест към преговорите между САЩ и Русия през януари? Досега никой в обичайните корпоративни медии не е рискувал да съобщи подобна новина без да има о’кей от Вашингтон. По-добре е да продължават да тръбят основната тема – вероятността от „поредно” руско „нашествие”. Да не говорим за неудобната истина, че след като руските войски се изтеглят, специалистите по връзки с обществеността във Вашингтон ще се изправят пред страхотното предизвикателство, ако продължават да усукват този факт като още по-голямо доказателство за руските враждебни намерения. Далеч по-удобно е да се премълчи изтеглянето в изчакване на допълнителни указания от Вашингтон.

Очаква ли се сделка?

Президентът Путин не крие, че остро се противопоставя на използването на така наречените „обекти за противоракетна отбрана“ в Полша и Румъния за инсталиране на нападателни ракети, които в крайна сметка застрашават руските MКБР.

Както Вашингтон, така и Москва премълчават защо Путин поиска да разговаря отново с Байдън по-малко от две седмици преди началото на преговорите между САЩ и Русия в Женева. Предполага се, че Путин е искал да получи уверенията на Байдън, че няма да се създават подобни „обекти за ПРО“ в Украйна.

Официалното руско съобщение за телефонния разговор от 30 декември включва пасаж, който липсва в много по-краткото съобщение на Белия дом и не беше споменат по време на брифинга за пресата от „висш служител на администрацията“ – очевидно съветника по националната сигурност Джейк Съливан:

„Беше потвърдено, че преговорите ще се проведат първо в Женева на 9-10 януари. Президентите се съгласиха лично да контролират преговорите, особено двустранните, с акцент върху бързото постигане на резултати. В този контекст Джоузеф Байдън подчерта, че Русия и САЩ носят специална отговорност за осигуряването на стабилност в Европа и целия свят и че Вашингтон няма намерение да разгръща нападателни оръжия в Украйна.“

Ако приемем, че Белият дом не отрича Байдън да е поел такъв ангажимент, това може да се разглежда като значителна отстъпка от страна на САЩ. И бързо може да донесе полза, ако министърът на отбраната Шойгу обяви следващото изтегляне на руските войски от райони близо до Украйна; но този път да намери някой в медиите на Истеблишмента, който да съобщи новината.

За по-изчерпателно разбиране какъв е залогът на предстоящите преговори между САЩ и Русия, не бих препоръчал по-добър текст от „Шест неща, които медиите няма да ви кажат за Украйна“ на Тед Снайдър, ако сте го пропуснали оня ден.

Авторът Рей МакГавърн сътрудничи на Tell the Word – издателският клон на Икуменическата църква на Спасителя с център Вашингтон. В неговата 27-годишна кариера като анализатор на ЦРУ той е бил началник на Съветския клон за външна политика и е подготвял ежедневните брифинги на президента. Съосновател е на асоциацията „Ветерани професионалисти в разузнаването за здрав разум“ –  Veteran Intelligence Professionals for Sanity (VIPS).

Превод: Д-р Радко Ханджиев