/Поглед.инфо/ Преговорите между президентите на Русия и САЩ продължиха повече от два часа, включително с размяна на откровени мнения и шеги. Основните точки са две: въпросът за гаранциите от НАТО, които Русия изисква, а също участието на САЩ в уреждането на мира в Украйна. Всичко мина по-скоро добре, отколкото зле, но в първите минути след края на разговора на лидерите изглеждаше обратното - че всичко или почти всичко е зле

Никога досега в историята преговорите между президентите на Русия и САЩ не са се провеждали в толкова нервна, дори истерична, информационна атмосфера. В един момент изглеждаше, че конфликтът е ескалирал, че страните са намерили ново „дъно“ в двустранните отношения и буквално утре ще започне нещо особено неприятно – или нова санкционна война, или просто война.

Веднага след края на сесията по неизползвания досега криптиран видеокомуникационен канал, в руското медийно пространство започнаха да пристигат заплашителни изявления от американска страна с надпис „Държавен департамент“.

Съединените щати обявиха планове Русия да атакува Украйна с половината от всичките си войски. САЩ допуснаха пълната изолация наРусия от световната финансова система. Съединените щати изразиха увереност, че ще спрат "Северен поток-2" в случай на руско нашествие в Украйна.

Нищо от това обаче нямаше пряко отношение към разговорите между двамата президенти. Докато Владимир Путин и Джо Байдън обменяха мнения в присъствието на ръководството на своите външнополитически блокове, Сенатът на САЩ разпита заместник-държавния секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд по темата за руско-американските отношения. Сенаторите, които взеха думата, казаха нещо подобно:

Не вярваме на Русия. Притесняваме се за Украйна. Разузнаването докладва за подготовка за атака. Какво знаете за това? Можем ли да го предотвратим? Как ще накажем Русия? Ще свърши ли работа? Ами ако ли не? Какви ще бъдат щетите? А европейските партньори определено ще ни подкрепят ли? Байдън постигна ли споразумение с тях? И така в същия дух.

Нюланд отвърна, доколкото можеше, и всички тези заплашителни съобщения с надпис „Държавен департамент“ са цитати от нейните отговори. В един момент дипломатът наистина се съгласи, че Москва е готова да използва срещу Украйна „около 100 батальонни тактически групи или на практика всички боеспособни сухопътни сили на запад от Урал“. Според нея екстремните санкции, които трябва да последват, ще ударят не само руската икономика, но и жизнения стандарт на населението, което САЩ уж са се опитвали да избегнат преди.

Нюланд "оголи зъби", убеждавайки всички, че президентът контролира ситуацията, а зад тези думи мнозина не забелязаха делата - че разговорите на лидерите са предшествани от значителна помирителна стъпка от страна на САЩ. Конгресмените изключиха от проектобюджета за отбрана санкциите срещу руския държавен дълг и газопровода "Северен поток.2", за които уж преди се бяха разбрали.

Няма нужда да се самозалъгваме, това не беше направено за нас, това е направено за Байдън и по многобройните искания на неговата администрация. Така Конгресът ѝ даде свобода на действие във „войната за санкции“ и се отказа от всяка инициатива, която може да навреди на преговорите. Но от гледна точка на Русия това във всеки случай е една крачка далеч от конфронтацията.

Едва след като пиесата в Сената приключи, започнаха да пристигат коментари от преките участници в преговорите. От страна на Москва президентският съветник Юрий Ушаков се изказа и явно се опита да разведри обстановката.

Според него разговорът е бил „откровен” и „делови”, като е имало място за шеги и взаимни комплименти. Страните много са обсъждали ситуацията в Украйна, но изобщо не се е говорило за „нашествие“ на руски войски там. Байдън наистина е предупредил за възможността от нови ограничителни мерки срещу Русия в случай на ескалация на конфликта, но го е направил по „приемлив“ начин.

Също така, според Ушаков, Байдън е повдигнал темата за жертвите, които Русия и САЩ са понесли по време на Втората световна война, и е говори за тях „сърдечно“.

От страна на Вашингтон, съветникът на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан коментира разговорите. И докато при Нюланд имаше спекулации за "сто батальонни тактически групи", Съливан направи признание - Съединените щати наистина не вярват, че Русия е решила да атакува Украйна, но вижда движението на руските войски близо до границата си и са готови да реагират на всяко развитие на събитията, за кеито Байдън е предупредил Путин.

По описанието на Съливан разговорът между двамата президенти също има характер на откровена размяна на мнения, в която и двамата разчитат на отпускане, а не на изостряне.

В същото време те все пак не са успели да се договорят за нищо конкретно. Само дето преговорите и консултациите ще продължат – както по темата за Украйна, така и по всички други теми, отключени на срещата на върха в Женева – глобална стабилност, киберсигурност, ядрена програма на Иран, премахване на дипломатическите ограничения и други.

Това, може да се каже, е най-оптимистичният от реалистичните сценарии, които експертите прогнозират - допълнително разсейване на напрежението и разсейване на параноичните подозрения чрез диалог.

Но това не е основното в онлайн срещата. Ако някога пишат за нея в училищните учебници по история, това ще бъде благодарение на други две точки.

Първо президентът на Русия обяви на президента на Съединените щати условие, при което може да се постигне стратегическа стабилност в отношенията между двете страни, което е заявената цел на администрацията на Байдън. Това условие е правна гаранция за неразширяване на НАТО на Изток, до границите на Русия. Владимир Путин вече е споменавал подобни хипотетични гаранции и преди, но изглежда за първи път поставя въпроса пред американския държавен глава в такава форма.

Съливан подчерта, че Байдън не е поемал никакви задължения в това отношение, освен това е казал, че никой не може да диктува на НАТО кой да бъде приет в Алианса и кой не. Но това, както го разбираме, е само началото на дълъг консултативен процес.

Основното е, че ръководителят на руската държава е начертал едновременно "червена линия" и е маркира изхода от безизходицата, в която влязоха отношенията между Русия и Запада, което вещаеше взаимно опасно изостряне.

Вторият потенциално исторически момент е изявлението на Съливан, че САЩ са готови да помогнат за придвижване на изпълнението на Минските споразумения. Очевидно с това е свързано и обявеното продължаване на консултациите по украинския проблем.

Всъщност точно това иска Русия от Америка. Преди това Москва възразяваше срещу участието на САЩ в Минския процес. Но след като преките му участници – Берлин и Париж – най-накрая си измиха ръцете и отказаха да оказват натиск върху Киев, който нарушаваше процеса на уреждане, стана ясно, че не може да се размине без американците.

Само те имат решаващо влияние върху Украйна. Украинците просто водят европейците за носа, които са принудени да обвиняват за всичко Русия, защото не могат да признаят своята безпомощност.

Не е сигурно, че и американците ще успеят, но ако и те не успеят, никой няма да успее. И Байдън има мотив да се намеси: ако чрез заплахи и обещания към Киев той може да отмести мироопазващия процес от нулата, той също ще може да заяви, че е предотвратил войната и по този начин е спасил Украйна от нахлуването на „100 батальонни тактически групи “, с което американците сега плашат Европа, а и самите себе си.

Ако това ще осигури на Донбас, например, статут на автономия с въвеждането на изменения в украинската конституция, нека да говори каквото си иска и да си припише всякакви постижения. За Русия най-важни са окончателното уреждане на конфликта в Донбас и овладяването на украинския реваншизъм.

Превод: В. Сергеев