/Поглед.инфо/ Доста често пиша в последно време за политиката и нееднократно съм обяснявал защо. И ето че днес ми се налага отново да отбелязвам, че принципните изменения в икономиката могат да се определят по събитията, които изглежда нямат никакво отношение с нея.

Най-принципният момент, който днес играе най-важна роля, е обстоятелството, че основните концептуални играчи по света днес не съвпадат с държавите. И в Китай, и в Русия, и в САЩ се води най-жесток разкол между елитите. Подобен разкол има и във Великобритания, между различните страни на ЕС и вътре в основните страни от Европейския съюз (континентална Европа), макар и той да не е толкова публично изразен. И разколът е свързан с баналната и общо казано икономическа (ура!) причина: старата, действаща дълги десетилетия система за ръст на благосъстоянието на населението не работи повече.

Според мен, целият разкол на световния елит (и претендентите за влизането в него) е свързан с това, че различните групи имат различни варианти за замяна на съществуващия в икономиката световен ред. Разбира се, при такъв глобален концептуален подход само с икономика няма как да се разминем и тук са нужни общоцивилизационни подходи, глобални проекти. И, според мен, нашите концепции, тип „Мост към бъдещето“.

Предишни мои статии, свързани с голямата игра, битката на световните проекти, (1), (2) са свързани с опитите да се напипат тези основни концептуални конструкции и опита по най-общ начин да се оцени тяхното взаимодействие.

В тази игри (макар и думата „игри“ тук да не е съвсем коректна) основен елемент е това, как се случва обединението на проектите и коалициите. Те не са сами днес да играят сами: периодът на доларовата глобализация доведе до това, че никой от проектите не е самодостатъчен и само просто няма как да оцелее. Някои първоначално играха с чужди ръце и не са претендирали за политическа самостоятелност. В това, впрочем е и проблемът на Израел: той, поради своята очевидна слабост, свързана преди всичко с размера, не може да поеме върху себе си субектността на Юдейския проект (в нашата игра – „Синове на Завета“). Аналогичен, макар и по-малък по-мащаб, поради отсъствието на глобална концептуалност е проблемът у Армения.

Тъй като преговорите, в една или друга форма, текат непрекъснато, е трудно да се оценят техните резултати. Да не говорим, че всеки проект е извънредно сложна система от различни институции, хора, групи, които постоянно си взаимодействат и конкурират и сега задачата да се разбере кой с кого и за какво преговаря е понякога просто неизпълнима. С такава ситуация съм се сблъсквал и мога да кажа, че е понякога съвършено невъзможно да се разбере какви именно полунамеци днес са основни и принципни и кои могат да се сметнат за приятелски шеги.

Но понякога възниква ситуация, която ясно показва, че договореностите са постигнати! Каква, за какво, с какви последствия – това понякога трябва да се разплита много дълго, дори и самите участници не винаги разбират с това („Ние с теб сме една кръв, ти и аз“ – това за какво е договореност), но самият факт е виден с цялата си очевидност. Или, ако се върнем към Киплинг, отговорът е получен – ние сме една кръв!

Добре помня как в една тюркска страна в течение на много часове говорих за живота: за икономиката, за съседните страни, за войната, за това кое може и кое не може да се прости… А след това получих следния въпрос:

- Михаил Леонидович, а вашите предци откъде са?

И след това разговорът зави в съвършено друга посока, защото ние сме една кръв, ти и аз. Впрочем същата история ми се случи в началото на миналото десетилетие, когато трябваше да дам интервю пред полска телевизия, при това по-въпросите, които ми задаваха стана ясно, че трябва да бъда представен като такъв, „постсъветски империалист“. Е, те на мен въпрос, аз на тях отговор – за Полша. Отново въпрос от тях, а аз отново за Полша. След третия ме питаха, защо така правя? Честно им отговорих, че баба ми Ядвига често е казвала:„Ние поляците сме добри към всички, само не трябва да ни питате за Русия“

Реакцията бе мигновена:

-Я, ама вие сте наш! Тогава бабата ще я поставим в началото и ще говорим за Полша!

Ще отбележа, впрочем, че нито едната, нито другата история никак не разколебаха нито моята собствена позиция на великоруски шовинист от имперски мащаб, нито тяхното разбиране на моята позиция. Те просто разбраха, че имам разбиране по тяхната идентичност, а затова и трябва да се разговаря именно в нейните рамки („Ние с теб сме една кръв, ти и аз“). Но ако има такава договореност, тя не може да се пропусне!

А сега, да се върнем към „черния лебед“. Не знам какви договорености е постигнал Путин с „Черния интернационал“, но неговото присъствие на сватбата, при това именно в Австрия (Германия преминава денацификация, а Австрия не), при това именно с представителите на Партията на свободата (тоест очевидните представители на „Черния интернационал“, а не със съвременния либерално-политически естаблишмънт тип Меркел или Макрон) демонстрира еднозначно, че договореността е вече постигната!

Нататък следват спекулациите (с тях и аз се занимавам, какво да се прави), които все повече и повече се уточняват с развитието на ситуацията. Но най-важното вече се случи. Договореността е постигната! И нататък именно от това трябва да излизаме!

Превод: Поглед.инфо