/Поглед.инфо/ Както казват историците и геополитиците, разпадът на империите се съпровожда от войни, хаос и дори варварство.
Днес наблюдаваме криза на световния ред, който с помощта на трети лица се управлява от американската империя – водещото звено във финансовата и военната система.

Имперската система на САЩ е влязла в безизходица и днес напомня на умиращ, прободен бик, заливащ всичко около себе си с кръв и чийто живот го напуска.

Войни, безредици и максималните възможни санкции – този хаос цари повсеместно: в Хонконг, Афганистан, Пакистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан, Турция, на Арабския полуостров, а също така в повечето страни от Северна Африка.

Във всяка от тях виждаме войни, конфликти или цветни революции. Страните от Южна Америка също се намират в епицентъра на тези войни, и сред тях са Венецуела, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Боливия и други.

Дори Европа страда от протекционистките икономически санкции от страна на своя най-голям съюзник САЩ и претърпява коренни изменения предвид подема на десните и влошаването на икономическата ситуация.

Така, например, „жълтите жилетки“ превърнаха Елисейските полета в бойни, все едно са африкански държави. Или погледнете към Великобритания, сгърбена под тежестта на икономическите, социалните и политическите проблеми, които според нея могат да се решат с изход от Европейския съюз.

Проблемът на старите и новите колониални страни се заключва в това, че те са живели и процъфтявали благодарение на робството, присвояването на богатство и дълговите капани, в които се оказват развиващите се страни.

Това е пряко сочено от проф. Роналд Дейвис от Калифорнийския държавен университет:

Няма да е преувеличено да се каже, че доходите от търговията с роби между 1600 и 1860 година в значителна степен способстват за превръщането на страните от Западна Европа и САЩ във водещи държави на световната арена“.

В съответствие с критериите на МВФ по въпроса за оценката на икономическата мощ на страните от гледна точка на дълговите им задължения и БВП, САЩ трябва да се квалифицират като несъстояла се държава.

На такива страни трябва да се разпространят програми на строги икономии, каквито МВФ кара слабите държави да приемат. Според тези критерии, например, икономиката на Йордания има по-добри показатели от икономиката на САЩ.

Американската икономика функционира като налага долара като световна резервна валута, както и чрез своята печатница, която превръща безполезната хартия във валута, за която можете да закупите истински стоки, като петрол или пшеница. Също така този документ се разменя за друг - така наречените държавни облигации за изплащане на дълга на САЩ. Това е най-голямата, най-меката и най-опасна измама в историята. А американската финансова и военна клика иска да наложи капиталистическата си система от ерата на глобализацията на целия свят с помощта на въоръжените сили и службите за сигурност. Тази система обаче преживява последните си дни. Преувеличено ли е това твърдение, което просто отразява нашите желания.

Професор Лестър Туру, бивш декан на икономическия факултет на един от най-престижните университети - Масачузетския технологичен университет, пише в своята статия от 1997 г. „Бъдещето на капитализма“: „Конкурентите на капиталистическата система, като фашизма, социализма и комунизма, се сринаха. Но въпреки че настоящата им съдба е да останат в учебниците по история, изглежда, че нещо ще разклати основите на самата капиталистическа система. "

Днес съществуват две оси - ключови държави, които притежават инструментите за ядрено възпиране и водят войни с чужди ръце. Техните агенти придобиват легитимност отвън и дори се бият със собствения си народ, за да защитят онези, които са ги надарили с легитимност. Настоящите войни по заместване са борба за оцеляване.

Криза на световния ред

Този месец AFP цитира президента на Франция Еманюел Макрон, който казва, че световната политическа система е в "безпрецедентна криза". Предупреждението на Макрон дойде няколко дни след интервюто му с The Economist, където той каза, че НАТО e в „мозъчна смърт“ и че Европа е в сериозна опасност да изчезне от геополитическата карта на света в бъдеще или поне не може да контролира съдбата му.

Президентът на Франция подчерта необходимостта от намиране на нови начини за сътрудничество и създаване на нови съюзи между държави и организации, отбелязвайки, че самата Организация на обединените нации е „парализирана“. Според него глобалната политическа и финансова система, която функционира добре след Втората световна война, в момента е в криза.

След глобалната финансова криза от 2008 г., която започна в резултат на дейностите на американския финансов елит на Уолстрийт, през 2009 г. беше написана книга, озаглавена „Системна криза: капитализъм и глобализация в задънена улица“, която веднага ни позволява да преценим нейното съдържание. Това се случи 11 години преди прозрението на Макрон. В тази книга открих, че проблемът е в структурата на капиталистическата система и стигнах до извода, че краят на тази система е неизбежен и ще бъде подобен на икономически инфаркт.

На 29 октомври 2008 г. бях един от тримата гости в програмата на телевизия „Ал-Джазира“ в предаване под името „Политически и стратегически аспекти на финансовата криза“. Заедно с мен в студиото беше Хазем ал Баблави (който по-късно стана първи министър-председател на Египет при сегашния президент Ал Сиси). Моята позиция беше, че кризата от 2008 г. е криза на капиталистическата система, която е в упадък и скоро ще рухне, докато според Ал Баблави това е временна криза. Както каза той, тази криза ще бъде преодоляна, както и другите предишни кризи.

Къде ще ни доведе това?

Основателят на геополитическата наука Халфорд Макиндър (Збигнев Бжежински е един от неговите последователи) казва, че една велика империя не може да остане такава без господство над Евразия, един от чиито основни компоненти е нашата арабска родина. Следователно, арабската арена е един от най-важните, ако не и най-важният фронт на конфронтацията в настоящата война, и то не само заради геополитическото си значение, но и заради притежанието на най-големите енергийни източници в света.

Това, на което сме свидетели днес (цветни революции), е война по заместване между две оси. Първата е оста на арабските държавни агенти в служба на Израел и Съединените щати, тоест на кризата. Втората е оста на съпротива, която се опитва да се освободи от господстващата система и се обедини със засилващите се страни. Това са Китай и Русия, които също са жертви на потисничеството на първата ос, използвайки последните лостове на икономически натиск, пряко и чрез своите агенти.

Това е война за оцеляване и губещият ще загине, защото не може да има компромиси. Най-мощното оръжие в ръцете на оста на кризата е икономиката. Тя се опитва да постигне финансов срив на противниците, което ще доведе до окончателния фалит на тези държави, тъй като народните вълнения ще се превърнат в революция. Народът няма да има какво да губи. Това може да бъде предотвратено само чрез промяна на техния политически и икономически подход, основан на корупция и подчинение. Тогава играта ще се обърне срещу тях, но цената ще бъде висока.

В последната си статия изразих опасения, че народните движения в Ливан и Ирак с техните справедливи и законни искания ще се отклонят от техните цели. Изразих притеснения, че исканията ще престанат да бъдат справедливи и думите на истината ще се превърнат в празна фраза. Точно това се случва днес. Хората искат реформи, те изискват ново законодателство от Народното събрание и правителството, което може да приложи тези закони. Например, в Ливан, под натиска на протестите, бяха направени сериозни отстъпки и е необходимо да се формира ръководство на това движение, за да се следи изпълнението на изискванията. Обаче днес движението се ръководи от все същите корумпирани лидери на секти и техните партии, които то иска да свали.

Иракските маси също отправят законни и справедливи искания, но забравиха, че корупцията пристигна след американските окупационни танкове, а настоящата конституция е съставена от нашествениците и техните помощници, които все още са на иракска земя. Случайно ли е, че движението не го споменава, или забравя?

Трудно или просто невъзможно е да се бори с корупцията на система, която я е породила, и в рамките на същия политически и икономически подход и концепции, допринесли за нейното възникване. Също толкова трудно или почти невъзможно е да се разрешат националните кризи, без да бъдат повлияни от регионални и глобални участници в епохата на глобализацията. Такива опити са просто безрезултатни.

Предстоящите дни ни обещават много изненади, които могат да променят хода на историята.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели