/Поглед.инфо/ Парламентарните избори в България неочаквано разкриха противоречия в лагера на проруските политици в традиционно приятелския регион на Молдова - Гагаузия.

Самите избори, проведени на 2 април 2023 г., не донесоха изненади. Проевропейските партийни коалиции, водени от бившите премиери Бойко Борисов и Кирил Петков, запазиха лидерските си позиции, като спечелиха съответно 26,5% и 24,5% от гласовете.

Протурското „Движение за права и свободи” отбелязва стабилен резултат от 13% по време на предизборната кампания. Българските социалисти, наследници на някогашната комунистическа партия, също постепенно, но постепенно губят позициите си.

Успехът на националистическата консервативна партия "Възраждане", която политическите опоненти често наричат"ръката на Москва", беше съвсем очакван.

За първи път в историята си тя влезе в челната тройка на българската политика, като спечели 14,15%. Този успех е свързан с преразпределението на гласовете на евроскептичните избиратели в полза на "Възраждане".

Предвид много сложните взаимоотношения между лидерите на изборната надпревара, перспективите за формиране на стабилно правителство в България изглеждат много неясни. Ако не се случи нещо извънредно, София ще бъде изправена пред труден преговорен процес за създаване на коалиция в парламента, много вероятни са нови предсрочни избори на национално ниво.

Тараклийският анклав

Не по-малко информативни са тези избори и по отношение на друга черноморска република, където исторически се е развила значителна българска общност. Става дума за Република Молдова, на територията на която живеят над 60 хиляди българи (шестата по численост етническа общност) и има два предимно български града: Тараклия и Твърдица.

Първият от тях е административен център на едноименната област, в която българите съставляват по-голямата част от населението - от 60 до 65% по различни оценки.

Въпросът за съществуването на Тараклийския регион е един от актуалните за молдовската политика. Формирането на етнократична държава, което протича в Молдова при всички политически режими повече от 30 години, изключва съществуването на национално-териториални автономии.

Съществуването в тези условия на самоуправляваща се територия в друг национален анклав - Гагаузия - е мярка за Кишинев до голяма степен принудителна, взета под външен натиск. Сегашните прорумънски власти в Молдова многократно са заявявали, че искат да преразгледат и този прецедент.

Населената предимно с българи Тараклийска област многократно са се опитвали да я „разпуснат“ като част от по-големи административни единици. Но всеки път това се посреща с бурни протести от местните жители.

При тези условия официален Кишинев се опитва да ограничи максимално ресурсите на Тараклия. Областните административни органи под претекст за оптимизация се прехвърлят от „българската столица” на Молдова в съседен Кахул (който се изгражда като център на Южна Молдова), направен е опит за ликвидиране на Тараклийския университет, който предоставя образование, включително и на български.

Молдовските българи избират “Възраждане”

Необвързана от принципите на европейската политическа коректност, в тази ситуация се намеси партия „Възраждане“.

В навечерието на последните избори лидерът на партията Костадин Костадинов се срещна с ръководителя на Тараклийския район Иван Паскар. Кметът публично призна водещата роля на българските национални консерватори в подкрепа на молдовските сънародници.

Протест на партия "Възраждане"

Използвайки статута на парламентарна партия, „Възраждане“ наистина успя да получи големи суми от българския държавен бюджет за подпомагане на Тараклийския университет и социално незащитени сънародници в Молдова. Лобирано беше решението на парламента в София за откриване на Български културен център на територията на Молдова.

Резултатите не закъсняха.

Българите в Молдова дадоха над 40% от гласове си на "Възраждане". Освен това този резултат е доста стабилен, тъй като на парламентарните избори през 2022 г. „Възраждане“ взе 34% в Молдова.

Така евроскептицизмът и подкрепата за "ръката на Москва" са стабилни настроения за бесарабските българи. Между другото, в Молдова е разпространено мнението, че русофилството на местните българи (както и близките им в културно отношение гагаузи) е преди всичко исторически обусловено.

Въпреки това на българските избори в Молдова “Възраждане” стана едва втората партия.

Турски успех

Истинската сензация е победата на ориентираното към Турция "Движение за права и свободи" (42,66%). По време на предишната предизборна кампания движението получи подкрепата на 27% от избирателите в Молдова.

Туркофилите успяха да постигнат това благодарение на активното гласуване за тях в четири избирателни секции, открити на територията на Гагаузия (и особено в столицата на автономията Комрат). Общо на територията на Молдова са открити осем обекта.

"Злите езици" твърдят, че не е минало без административен ресурс. Твърди се, че администрацията на башкана (главата) на Гагаузия е организирала тези избори след разговори от турска страна. И ако е така, значи турските държавни агенции също участват в изборната борба.

Гагаузите са православен тюркоезичен народ, известен с проруските си настроения. Руският език все още е най-говореният в Гагаузия днес, а местните политици редовно обвиняват официален Кишинев за „безотговорно скъсване с Москва“.

Анкара оказва значителна подкрепа на гагаузите в Молдова от създаването на тяхната автономия. Междувременно много гагаузи се фокусират върху получаването на българско гражданство, което дава преференции в Европейския съюз.

Избор на Гагаузия

Какво общо има тази борба на българските партии в Молдова с Русия? Още повече, че става дума за малък брой избиратели, които не могат да окажат сериозно влияние върху разпределението на политическите сили в София.

Важен нюанс е, че много прагматичното протурско движение беше сред онези политически сили, които гласуваха през ноември 2022 г. в българския парламент за предоставяне на оръжие на Украйна.

Съгласете се, победата на една не съвсем приятелска политическа сила на изборите (макар и чужди) в русофилска Гагаузия не изглежда съвсем логична.

В много отношения това свидетелства за сложната ситуация, създала се в политическия елит на автономията.

Настоящият ръководител на Гагаузия Ирина Влах (между другото, българка по майчина линия) завършва втория си мандат и няма да участва в следващите избори за башкан, насрочени за 30 април 2023 г. По едно време тя дойде на власт под проруски лозунги, с подкрепата на Социалистическата партия, която се застъпва за евразийската интеграция на Молдова.

Като ръководител на автономията Влах постигна сериозни преференции за Гагаузия както от Русия, така и от Турция. По време на продължаващата предизборна кампания Влах декларира подкрепата си за кандидатурата на бившия башкан на Гагаузия и настоящ посланик на Молдова в Турция Дмитрий Кройтор. По силата на длъжността си той живее в Анкара от 2020 г. и безспорен е неговият принос за успеха на протурската партия в Гагаузия.

Същият кандидат е подкрепен от кмета на Чадир-Лунга, вторият по големина град в Гагаузия. Вярно е, че политическите опоненти на Кройтор си спомнят неговата нерешителност в началото на 90-те години по време на формирането на гагаузката държавност.

Настоящият депутат от Народното събрание Виктор Петров е смятан за фаворит на изборната надпревара. Този млад политик, наред с други неща, е лидер на политическото движение "Народен съюз на Гагаузия", член на Републиканския съвет на Руската общност на Молдова.

Виктор Петров, Народен съюз на Гагаузия

Той е подкрепен от част от най-популярната политическа сила в Гагаузия (според резултатите от последните парламентарни избори) - Партията на социалистите на Молдова. През март той имаше знакова среща с ръководителя на руски Татарстан Рустам Миниханов. На негова страна е кметът на гагаузката столица.

Въпреки това Партията на социалистите официално подкрепи друг кандидат - Григорий Узун. Между другото, това доведе до изостряне на вътрешнопартийните противоречия. Узун е бивш депутат в парламентите на Гагаузия и Молдова. Той не получи политическа слава, но е известен с участието си в скандали и дори сбивания.

Друг бивш башкан, който стана кандидат за ръководител на района, е Михаил Формузал. През 2014 г. той беше инициатор на регионален референдум за присъединяването на Молдова към Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан. Формузал е подкрепен от кмета на Вулканещ, третият град в републиката.

Така кланово-териториалните интереси, както често се случва, очевидно надделяват над политическите доктрини по време на продължаващата предизборна надпревара.

Както и да излязат резултатите, привържениците на различните геополитически вектори на развитие на Гагаузия ще се възползват от междуособната борба на проруските кандидати.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?