/Поглед.инфо/ Генерал Мин Аунг Хлайн продължава да развива проруския вектор.
Руските медии съобщиха, че ръководителят на военното правителство на Мианмар, старши генерал Мин Аунг Хлайн, е отлетял за Москва на 20 юни.
Той оглавява делегацията на тази страна, която ще участва в Московската конференция по международна сигурност. Събитието започна днес и ще продължи до 24 юни.
Старши генерал Мин Аунг Хлайн сега е фактически владетел на Мианмар, след като военните свалиха цивилното правителство на 1 февруари. Новото военно правителство обеща да проведе общи избори след година-две и след тях да прехвърли властта на победителя.
Преди това Минг Аунг Хлайн пое командването на армията от началото на процеса на демократизация на страната през 2011 г., наследявайки предишния военен лидер Тан Шве, управлявал Мианмар от 1992 до 2011 г.
Той беше посещавал Русия няколко пъти преди това, но за първи път като първи човек на държавата. Минг Аунг Хлайн е последователен поддръжник на развитието на отношенията с нашата страна, по-специално във военната и военно-техническата сфера.
Още в началото на 2000-те той разработва програма за обучение на военните на Мианмар в Руската федерация (през годините над 7 хиляди офицери са учили в руските университети). При него Мианмар започва да купува самолети за бойна подготовка Як-130, многофункционални изтребители Су-30СМ, бронирани машини и др.
Минг Ааунг Хлайн присъства на парада на 9 май 2020 г., за да отбележи 75-годишнината от победата във Втората световна война. Награден е с медал на Министерството на отбраната на Руската федерация „За укрепване на военната общност“.
Това посещение съвпадна с поредния натиск на международната общност върху Мианмар: в петък, 18 юни, Общото събрание на ООН осъди действията на военните в Мианмар. 119 държави подкрепиха предложението за възстановяване на демократичния преход в страната, Беларус се противопостави, а 36 държави (включително Русия и Китай) се въздържаха.
Резолюцията е резултат от продължителни преговори от така наречената Основна група, която включва Европейския съюз и много западни държави, както и 10-членната Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН, която включва Мианмар.
По-рано през август 2018 г. Съветът на ООН по правата на човека заяви, че високопоставените военни генерали в Мианмар, по-специално Мин Аунг Хлайн, "трябва да бъдат разследвани и съдени за геноцид в северната част на Ракхайн", чието мюсюлманско население, известно като рохингите, няма права на граждани и е дискриминирано.
Показателно е, че след това изявление Facebook изтри акаунтите както на генерала, така и на други лица, които според ООН биха могли да бъдат замесени в нарушения на правата на човека.
Трябва да се подчертае, че не е проведено международно разследване, тоест Facebook е действал като съд. САЩ наложиха санкции срещу Минг Аунг Хлайн през 2019 г., а Великобритания се присъедини към тях през 2020 г.
Интересът към Русия от страна на ръководството на Мианмар също е свързан с регионалните геополитически процеси. Найпийдо (столицата на държавата) не иска да стане клиент на Китай и да бъде напълно зависим от Пекин. Следователно е необходим определен баланс.
Предишното правителство постави твърде много акцент върху Запада, включително институциите на Джордж Сорос, които застрашиха бъдещето на тази държава.
Както Katehon отбеляза още през 2016 г., Съединените щати използваха метода на морковите и пръчката: бяха наложени санкции и тяхното вдигане предполагаше изпълнението на определени условия, които в същото време биха помогнали на „американския бизнес и неправителствените организации да инвестират повече и да участват в живота. бързо демократизиращ се и проспериращ партньор в региона“.
Резкият завой на Мианмар към собствения си път на развитие, независимо от възможните последици, явно дразни глобалистите.
В същото време Западът разбира ограничеността на тяхното влияние, в резултат на което се опитват да привлекат подкрепата на съюзниците в региона, предимно сред страните от АСЕАН.
За самата Русия сътрудничеството с Мианмар е от полза не само от гледна точка на доставката на военна техника и обучение тук за военните от азиатска държава. Политическата подкрепа на Москва (или неутралитет) подчертава общата линия на външната политика - ненамеса във вътрешните работи на други държави и зачитане на суверенитета - като същевременно отказва на Запада концепцията им за „защита на демократичните ценности“.
Ролята на някакъв вид балансьор, балансиращ китайското влияние, също много подхожда на Москва. А в контекста на глобалната геополитика е достатъчно да погледнем картата, за да разберем стратегическото значение на държава с площ 678 000 кв. км. разположена в центъра на Югоизточна Азия с излаз на Индийския океан.
Превод: СМ