/Поглед.инфо/ Доскоро беше трудно да си го представим, но на организираната от САЩ „среща на демокрациите” освен Русия, не беше поканена и Турция, която публично е наричана „най-близкият съюзник” на САЩ и партньор от НАТО. Москва и Анкара се озоваха на антиамериканския фланг.
Ето защо, когато президентът на САЩ Джо Байдън обещава, че възнамерява да удвои „подкрепата и взаимодействието с демокрациите по целия свят“, за да гарантира „прозрачност и отчетност“ на работата на правителствата на другите страни, „включително подкрепата на свободата и борбата срещу международна корупция“, това има пряко отношение както към Анкара, така и към Москва.
Следващият парадокс. Русия, в диалога си със САЩ и Запада, активно се противопоставя на разширяването на НАТО на Изток, а самата тя активно си сътрудничи с Турция като член на НАТО в сирийско направление и в Закавказието. Така Москва подкрепи проекта на Анкара за създаване на формат за сътрудничество и регионална сигурност 3+3 в Закавказието, което премахва усещането, че всичко се прави набързо и че инициативата на Турция е „както винаги прибързана и несъвършена“.
Ако това беше така, тогава Русия, официално участваща в този процес, би могла „тихо да го саботира“. Това не се случва. Напротив, съживява се геополитическото присъствие в района на историческия триъгълник Русия-Турция-Иран.
Освен това Турция, въпреки членството си в НАТО, има много напреднало ниво на военно-техническо сътрудничество с Русия. И накрая, след срещата на високо равнище на НАТО в Рига, на която беше взето решение за концептуално и военно укрепване на Северноатлантическия алианс, изведнъж стана ясно, че Русия и Турция са се оказалиедва ли не на една линия на отбрана.
Това е новата стратегическа концепция на НАТО, обхващаща периода до 2030 г., която отразява пет позиции, които честно казано не съвпадат с външната политика на Турция от последното десетилетие.
Текстът на концепцията включва такива точки като защита на "либералните свободи и закони", застрашени от авторитарни режими, наличието на заплаха от Пекин и Москва, показване на "агресия" в чужбина и "деспотизъм" у дома, необходимостта от намаляване на доставка на руски газ и други. Новият основен документ на Алианса трябва да бъде приет на срещата на високо равнище на държавните глави на НАТО в Мадрид през юни 2022 г., когато ще бъде одобрена концепцията за работа на НАТО "в новата реалност".
Нещата вървят натам, че Анкара може да бъде принудена да избере окончателното си място между „атлантическата“ и „евразийската“ общност. В същото време всички разбират, че Турция няма да се оттегли от НАТО. Но тогава каква роля в редиците на Северноатлантическия алианс е отредена на упоритата Анкара, която държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, след закупуването от Турция на руската ракетна система С-400, нарича просто „така нареченият ни стратегически партньор“ ?
Освен това Държавният департамент на САЩ спря няколко оръжейни сделки, започнати при бившата администрация, включително одобрената продажба на изтребители Ф-35. Между другото, някои анализатори виждат в Турция „троянския кон“ на Владимир Путин в рамките на НАТО. Не звучи толкова екстравагантно, като се има предвид нежеланието на Анкара да подписва документи с пакети от антируски икономически санкции.
Но популярният истанбулски вестник “Туркие” смята, че президентът Реджеп Тайип Ердоган „успява да използва ресурсите на великите държави в собствените си национални интереси и да напредва със страната по абсолютно независим курс на вътрешна и външна политика“. И ако е необходимо, предлага себе си като „удобен и ефективен посредник както за Русия, така и за Запада за намаляване на степента на конфронтация“.
Между другото, наскоро Ердоган обяви намерението си да бъде посредник в отношенията между Русия и Украйна. Преди това подобни услуги бяха предлагани и за разрешаване на ситуацията след Втората карабахска война. Цялата интрига на подобни предложения се крие във факта, че при подобни сценарии Анкара е на ръба на алтернативни проекти, които не трябва да се отхвърлят категорично и напълно изключват възможността за турско посредничество, което започва да стимулира търсенето на други решения. Понякога това води или може да доведе до положителни промени.
Що се отнася до самата Турция, по този начин тя се позиционира като ако не като основен, то като забележим играч в голямата международна политика. Самият Ердоган засилва вътрешнополитическите си позиции преди президентските избори. Ето защо Анкара рискува, за стане за пример с успешна международна дейност и да придобие съответната репутация.
Москва, разбира се, вижда и разбира това, но се опитва да избегне категоричното противопоставяне на Турция. Но също така е факт, че Турция е подложена на натиск от западните санкции за партньорството си с Русия по широк спектър от военно-технически въпроси и, косвено, като цяло за геополитическия съюз с Москва.
Този път на Америка се предлага да прехвърли Турция в неофициалната категория на „враждебните приятели“ („frenemy“), „да изтегли ядреното оръжие, да сведе до минимум използването на военни съоръжения на турска територия, както и обмен на разузнавателна информация и продажба на оръжия."
Но и САЩ не смятат да губят Турция, въпреки че им е трудно да свикнат с новите ѝ геополитически амбиции и да забележат приоритетите, заради които Турция би била готова да пожертва отношенията си с Русия. Освен това Франция и Германия говорят за необходимостта от създаване на пълноценна европейска армия, но без Турция, а позицията на САЩ за бъдещето на НАТО става все по-двусмислена.
Накратко, Анкара е в ситуация на диагностична несигурност, чака времето си, блъфира, балансира между основните „центрове на сила“, за да не изпусне целта по-късно. Тя явно се стреми да отложи момента, в който ще трябва да формулират нова дългосрочна политика спрямо Съединените щати и Запада като цяло.
Но тактиката на изчакване може да се окаже губеща за турците, ако допуснат нова историческа грешка. Говорим за дългосрочни предизвикателства от възникващата нова система на международна архитектура. Дали Турция ще се окаже там? Това е основният въпрос за нея сега.
Превод: В. Сергеев