/Поглед.инфо/ Потвърждението от японското правителство в “Синята книга по дипломация” на претенциите към Курилските острови Кунашир, Итуруп, Шикотан и Хабомай като „суверенни територии на Япония“ ще повдигне въпроса за извършване на корекции във външната политика на Руската федерация в японска посока. Обявявайки тези острови за свои и изисквайки пълното им връщане, японските лидери зачеркнаха плановете на Москва за “северните територии”.

Линията, избрана от японското правителство, ни позволява да се върнем към принципната позиция на съветското ръководство, което заяви, че в съветско-японските отношения няма териториален проблем. Тази позиция, за разлика от неоснователните японски твърдения, е напълно обоснована.

След провала на въоръжената интервенция срещу Съветска Русия, в която Япония участва активно, окупирайки Далечния Изток и Сибир, новата държава започва да формализира отношенията с чужди държави, включително със Страната на изгряващото слънце. На 20 януари 1925 г. е подписана Конвенцията за основните принципи на отношенията между СССР и Япония и са установени дипломатически отношения. Тогава Съветският съюз е принуден да потвърди валидността на Портсмутския мирен договор от 1905 г., в който царското правителство решава да предаде южната половина на остров Сахалин след неуспешната японско-руска война.

В същото време правителството на СССР отказва да сподели политическата отговорност с правителството на царска Русия за подписването на този документ, предимно заради неговите териториални пунктове, което предлага по-нататъшно преразглеждане или анулиране на последващи споразумения между Русия и Япония, сключени преди 7 ноември 1917 г. При подписването на Конвенцията комисарят на СССР по указания на Москва прави специално изявление, че „признаването от правителството на валидността на Портсмутския договор от 5 септември 1905 г. по никакъв начин не означава, че правителството на Съюза споделя политическа отговорност с бившото царско правителство за сключването на това споразумение“. По този начин е заявено, че съветското правителство не се смята за политически обвързано от разпоредбите на Портсмутския договор в тази част, които се отнасят до отстъпването на Южен Сахалин.

Отстъпването през 1905 г. на Южен Сахалин пряко засяга въпроса за Курилските острови. Япония получава през 1875 г. всички Курилски острови, които преди са принадлежали на Русия, в замяна на съгласието си да не предявява претенции към южната част на Сахалин. Откъсването на Южен Сахалин анулира това споразумение, както ръководителят на руската делегация на преговорите в Портсмут Сергей Вите се опитва да обяви пред японската страна. Въпреки това, ръководителят на японската делегация на преговорите, японският външен министър Ютаро Комура, арогантно отговаря: „Войната отменя всички договори. Победихте и нека да пристъпим към настоящата ситуация". След ратифицирането на мирния договор в Портсмут, Курилските острови вече не са притежание на Япония де юре, а само де факто.

Това е взето предвид от съветското правителство. Противно на твърденията на съвременната японска пропаганда, че СССР уж никога не е претендирал за Курилските острови, а Сталин ги завзема, възползвайки се от поражението на Япония, намерението на Москва да върне откъснатата част от своята територия се разбира от японското правителство преди началото на Втората световна война.

На 18 ноември 1940 г. по време на разговор с японския посланик Йошицугу Татекава, народният комисар по външните работи на СССР Вячеслав Молотов в съгласие със Сталин излага същността на по-ранното предложение з съветската страна да „получи обезщетение“ в случай на политическо споразумение с Япония. Изтъкнато е, че общественото мнение в СССР ще свърже въпроса за сключване на пакт за ненападение с Япония с въпроса за връщането на по-рано изгубени територии - Южен Сахалин и Курилските острови. Заявено е, че ако Япония не е готова да постави тези въпроси, би било целесъобразно да сключи пакт не за ненападение, а за неутралитет, който не предвижда разрешаване на териториалните проблеми. Съветското ръководство настоява и за подписване на протокол за премахване на японските концесии в Северен Сахалин.

Следователно, в опит да попречи на СССР да участва на страната на Съединените щати и Великобритания във войната срещу Япония през 1945 г., японското правителство е готово „доброволно“ да върне откъснатите от Русия територии - Южен Сахалин и Курилските острови. Такъв план е разработен в японското външно министерство през септември 1944 г. След Ялтенската конференция неговото съдържание става известно в Кремъл.

Искането на Сталин за възстановяване на историческите права на Русия върху териториите, присвоени от японците, е посрещнато с разбиране от Рузвелт и Чърчил. "Руснаците", казва американският президент, "искат да върнат откъснатото от тях."

Въпросът за възстановяване на правата на СССР върху териториите, преди това притежавани от Русия, е решен през февруари 1945 г. на Ялтенската конференция. Специално изявление на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания определя условията за влизане на Съветския съюз във войната срещу Япония. Списъкът на условията предвижда „завръщането в Съветския съюз на южната част на о. Сахалин и всички прилежащи към него острови” и “прехвърляне в Съветския съюз на Курилските острови“.

Японското правителство е наясно с тези решения. С подписването на Закона за предаване на 2 септември 1945 г. то безусловно приема всички условия на Потсдамската декларация, включително 8-ми параграф, който гласи: „Японският суверенитет ще бъде ограничен до островите Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и онези по-малки острови, които ние посочваме “.

Следователно, японското правителство не може да възрази срещу меморандума на командира на съюзническите окупационни сили в Япония генерал Дъглас Макартър № 677/1 от 29 януари 1946 г., който отстранява от юрисдикцията на японската държава Южен Сахалин и всички Курилски острови до Острови Хокайдо. Това означава, че японските претенции за Южните Курилски острови противоречат на условията за предаване.

Меморандумът на Макартър е отстранен от юрисдикцията на японското имперско правителство: „Курилските острови, групата острови Хабомай, включително острови Сусио, Юри, Акиури, Сибоцу и Тараку, както и остров Шикотан ".

След изключването на Южен Сахалин и всички Курилски острови от Япония в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 2 февруари 1946 г. на тези територии се образува Южносахалинска област като част от Хабаровски край на РСФСР, който на 2 януари 1947 г. става част от новосформираната Сахалинска област като част от РСФСР.

До началото на 50-те години Япония разбира необосноваността да представя всякакви териториални претенции към Съветския съюз. Разграничаването на граница, макар и да не е оформено под формата на съветско-японския мирен договор, се счита за уреден въпрос. Американската администрация се съгласява с това.

И сега японското правителство прави грешки. Историята обаче не прощава грешки.

Превод: В. Сергеев