/Поглед.инфо/ Институтът за международни финанси (IIF) редовно следи размера на глобалния дълг и неговите основни компоненти. Индикаторът за общ глобален дълг се състои от следните видове дълг: 1) държавен; 2) битов сектор; 3) нефинансови компании и организации; 4) финансов сектор.

Последните данни на IIF са към края на третото тримесечие на 2023 г. До този момент общият глобален дълг е достигнал $307 трилиона.В началото на годината цифрата беше $297,5 трилиона.Така увеличението на глобалния дълг за три тримесечия възлиза на $9,5 трилиона.

Тази година бе преодоляна "психологическата бариера" от 300 трилиона долара. През последните десет години (т.е. в сравнение с 2013 г.) глобалният дълг се е увеличил с почти $100 трилиона, а в сравнение с 2018 г., с повече от $60 трилиона (Global Debt Monitor. Politics and Climate Finance in a High-Debt World. – IIF , 16 ноември 2023 г.).

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

През 2021 г. глобалният дълг, в резултат на кризата, предизвикана от т. нар. ковид пандемия, нарасна значително, доближавайки нивото от 300 трилиона долара, но не успя да го преодолее. И сега е „счупен“.

Институтът за международни финанси е неправителствена организация. IIF е създаден от 38 банки от водещи индустриализирани страни през 1983 г. в отговор на международната дългова криза от началото на 80-те години.

В продължение на четири десетилетия членството на организацията непрекъснато се разширява и IIF вече включва повече от 400 компании, банки и други организации от повече от 60 страни. IIF не е единствената организация, която наблюдава глобалния дълг.

Така Международният валутен фонд (МВФ) също съставя статистика за глобалния дълг, но оценките му са по-скромни. Така в края на миналата година МВФ определи стойността на глобалния дълг на $235 трилиона, което е приблизително 1/5 по-ниско от стойността, изчислена от IIF.

Разликата между оценките на МВФ и IIF обаче до голяма степен се определя от факта, че Фондът не включва финансовия сектор (банки, застрахователни компании и др.) в общата сума на дълга. Но IIF взема предвид дълговете на финансовия сектор.

Вярно е, че не е много ясно как се изчисляват: като брутни дългове или като нетни дългове (т.е. минус вземанията по издадени заеми и заеми). Според експертите данните на IIF са по-пълни.

Приблизително 2/3 от световния дълг е в страни с така наречените зрели пазари (ММ) или страни, които също се наричат „развити“. Страните с така наречените нововъзникващи пазари (EM) или „развиващите се страни“ представляват 1/3 от световния дълг.

В края на 3-то тримесечие на 2023 г. общият дълг на развитите страни възлиза на 206,0 трилиона долара, спрямо 194,4 трилиона долара в края на 3-то тримесечие на 2022 г. Общият дълг на развиващите се страни се равнява съответно на 101,3 трилиона долара и 94,5 трилиона долара.

За периода 2018-2023г. най-големите абсолютни увеличения на дълга в първата група са регистрирани в страни като САЩ, Япония, Франция и Обединеното кралство. Във втората група страни по-голямата част от увеличението на дълга е в Китай, Индия, Бразилия и Мексико.

Интересна е динамиката на глобалния дълг, изразен в относителни стойности (размерът на дълга спрямо световния БВП). В началото на миналото десетилетие тази цифра надхвърли летвата от 300% от БВП. До началото на 2021 г. цифрата е скочила до 362%.

Този скок се дължи не само на рязко увеличените заеми, но и на факта, че в края на 2020 г. имаше спад на световния БВП. След това започна постепенно намаляване на относителния показател. През 4-то тримесечие на миналата година той спадна до 334%. След това се стабилизира, като за три тримесечия беше на ниво 333-335%.

В групата на развиващите се страни най-големи нараствания на относителното ниво на дълга за периода 2018-2023 г. са регистрирани в Русия, Китай, Саудитска Арабия и Малайзия. Най-големият спад в относителните нива на дълга се наблюдава в Чили, Колумбия и Гана.

В групата на развитите страни през 2018-2023г. Повечето държави показаха спад в относителните нива на дълга. Но има страни, чието относително ниво на дългово бреме се е увеличило през този период. Това са Малта, Норвегия, Япония, Франция, Естония и Литва.

Интересна е глобалната панорама на относителната дългова тежест за отделните видове дълг.

В световен мащаб нивото на тежестта на публичния дълг през годината (от края на 3-то тримесечие на 2022 г. до края на 3-то тримесечие на 2023 г.) се е увеличило от 96,7 на 97,0% от БВП. В групата на развитите страни тежестта върху този вид дълг леко намалява през годината - от 115,9 на 114,2%. Но в групата на развиващите се нараства – от 64,5 на 68,2%.

Въпреки това в момента относителното ниво на държавния дълг в групата на развитите страни е 1,67 пъти по-високо, отколкото в групата на развиващите се страни.

При този вид дълг най-високо ниво на тежест в края на 3-то тримесечие на 2023 г. е регистрирано в Япония - 239,9% от БВП. В САЩ тази цифра е 117,6%; в еврозоната – 92,6%; във Великобритания - 82,5%.

В групата на развиващите се страни по отношение на относителното равнище на публичния дълг рекордьори (% от БВП) са следните страни: Сингапур - 170,8; Хонконг - 103,4; Гана – 85,9; Бразилия – 84,4; Китай – 83,0; Египет - 81,4.

За справка: в Русия тази цифра е 23,0%. Можем да кажем, че това е рекордно ниска стойност в сравнение с повечето развити и развиващи се страни.

Относителното ниво на задлъжнялост на сектора на домакинствата леко намалява през годината - от 63.1 на 61.7% от БВП. За групата на развитите страни цифрата намалява от 73,3 на 70,7%. Но в групата на развиващите се страни се увеличава леко – от 46,0 на 46,7%. В групата на развитите страни дълговата тежест е 1,51 пъти по-висока.

Държави с най-голямо дългово бреме на сектора на домакинствата (% от БВП): Южна Корея - 100,2; Хонконг - 95,2; Великобритания - 78,5; САЩ – 73,2. Но има страни с изненадващо ниски нива на този вид дълг (% от БВП): Гана - 2,7; Аржентина – 3,7; Египет - 8,1; Кения - 10.7.

Всички държави с ниски и много ниски нива на дълг в сектора на домакинствата са от групата на развиващите се страни. За справка: в Русия тази цифра е 23,3%.

Относителното ниво на дълга на нефинансовите предприятия в световен мащаб е намаляло през годината от 96,0 на 94,9% от БВП. За групата на развитите страни цифрата намалява от 92,9 на 88,7%. В групата на развиващите се страни дълговата тежест се е увеличила значително - от 101,4 на 105,2%.

За този вид дълг тежестта в развиващите се страни се оказва по-висока, отколкото в развитите страни (за разлика от първите два вида дълг - на правителството и на сектора на домакинствата).

Рекордьори по тежест на дълга на нефинансовите предприятия са следните страни (% от БВП): Хонконг - 267.9; Китай – 166,9; Южна Корея - 126,1; Япония – 115,2; Виетнам – 107.0.

Както можете да видите, всички рекордьори са от региона на Източна Азия. Водещите западни страни имат следните нива на дълг (% от БВП): САЩ – 76.1; страни от еврозоната – 95,5; Великобритания – 65.0.

В света има страни с много ниска стойност на показателя (% от БВП): Нигерия - 9,2; Гана - 11,8; Аржентина – 16,9; Мексико – 21,5; Индонезия – 23.3. За справка: в Русия тази цифра е 81,6% от БВП. Освен това предходната година той е бил 68,2%. Много значителен растеж.

И накрая, относителното ниво на дълга на финансовия сектор намаля в световен мащаб за едногодишен период от 81,5 на 79,5% от БВП. В групата на развитите страни натоварването намалява от 108,5 на 105,8%.

За групата на развиващите се страни – от 36,2 на 35,5%. Прави впечатление, че при този вид дълг тежестта в групата на развитите страни е три пъти по-висока, отколкото в групата на развиващите се страни!

Следните страни имат най-високо ниво на дългово бреме на финансовия сектор (%): Япония – 198.3; Сингапур - 168,9; Великобритания - 156,3; Хонконг - 168,9; Страни от еврозоната – 106,6. В САЩ цифрата е 75,9%, т.е. приблизително съответства на средното за света.

В редица страни стойността на показателя беше дори под десет процента (% от БВП): Пакистан - 1,3; Кения – 2,2; Гана – 2,4; Индия – 2,6; Виетнам – 4,5; Индонезия – 6,6; Мексико – 9,4 и т.н. За справка: в Русия този показател е 9,8%. Тоест също много ниско ниво (въпреки че година по-рано беше още по-ниско - 6,8%).

Ако сумираме дълга и за четирите горни компонента, тогава общото ниво на дълга на отделните страни ще бъде както следва (% от БВП): Япония - 618,1; Великобритания – 382,3; Южна Корея – 362,3; Китай – 358,9; страни от еврозоната – 349,3; САЩ – 342,8. Това са големи икономики, чиито относителни общи нива на дълг надвишават средното за света.

Има и страни с много ниски относителни нива на общ дълг (% от БВП): Нигерия - 70,2; Мексико – 87,0; Перу – 98,8; Гана - 102,7; Кения – 103,4; Аржентина – 112,7; Египет – 114,5; Турция – 116,9 и т.н. За справка: в Русия относителният показател за общия дълг е 137,7%.

Това е също много ниско ниво (обаче през годината то се е увеличило значително; в края на 3-то тримесечие на 2023 г. е равно на 109,5%).

В обзора на Института за международни финанси интересни са и цифрите, които отразяват размера на разходите за обслужване на дълга по държави. По отношение на бюджетните приходи разходите за обслужване на публичния дълг са (средна стойност за периода 2017-2019 г., %): Индия - 24; Бразилия – 13; Южна Африка - 12,5; САЩ – 8,5; Малайзия – 8; Италия – 7; Турция – 5; Великобритания – 4; Франция – 3.

Дадена е и прогноза за възможната средна стойност на този показател за периода 2024-2026 г. За Индия трябва да е почти 30%, за Южна Африка - почти 25%. В САЩ и Малайзия цифрата се оценява на 15% и т. н.

В абсолютно изражение годишните бюджетни разходи за обслужване на публичния дълг в групата на развитите страни през последните години (от 2017 г.) възлизат на около $2 трилиона. развиващите се страни (без Китай) годишните разходи за обслужване на националния дълг са се повишили от около 0,5 трилиона долара през 2009 г. до почти 1 трилион долара през 2022-23 г.

В Китай през последните години подобни разходи вече възлизат на около $0,3 трилиона, а в света като цяло днес разходите за обслужване на държавни дългове се доближават до $2,8 трилиона.

От края на миналия век до 2023 г. включително делът на приходите на частния нефинансов сектор (сектор домакинства и сектор нефинансови предприятия), който се отделя за обслужване на дълга, варира в рамките на 16-18% в групата на развитите страни.

За групата на развиващите се страни (без Китай) този дял през 1999 г. е почти 18%; след това през 2004-2005 г. падна до 9%; след това започва да расте, като от 2008 г. се колебае в „коридора“ от 10 до 12,5%. В Китай цифрата през 1999 г. е била 10,5%, а до 2023 г. е нараснала до 21,5%.

Сред всички големи държави, както се вижда от горните цифри, японската икономика изпитва най-голямо дългово натоварване, както се вижда от други източници.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.