/Поглед.инфо/ На децата на имигрантите преподават, че ние, французите, сме кръстоносци, робовладелци, колонизатори, виновни и презряни. Под претекст за зачитане на различността, доминира отвращението към онова, което е френско, европейско и западно. Оправдававайки отхвърлянето на Франция и на нейната култура, училището създаде и направи плодотворна психологическата почва, върху която ислямизмът можа да се развива и да процъфтява безпрепятствено, твърди френският философ и писател Робер Редекер.
- Какво мислите за убийството на свещеника от Сен Етиен дьо Рувре?
- Този атентат срещу църквата е послание, отправено от ислямистите към християните. Те биха искали Франция да заприлича на Сирия и Ирак, където християните са жертви почти на геноцид. Най-отвратителното е, че ислямистката идеология се стреми да покаже, че мюсюлманите са преследвани навсякъде по света, че те по същество са жертва. Но геополитическата реалност е доста по-различна. Тази световна истина сега застига Франция. И въпреки това отрицанието продължава: всеки път, когато е възможно, правителството и много медии оправдават ислямизма на тези атентати, свеждайки терористите до психиатрични категории (“неуравновесени хора”). Ако един жител на планетата Сириус слуша радиостанциите и гледа френските телевизии, ще си помисли, че Франция е жертва на някакъв особен тероризъм, че е в плен на вълна на психиатричен тероризъм, тероризъм на психопати. Често този жител на Сириус дори би могъл да не знае, че тероризмът, който окървавя Франция, се осланя на исляма.
- Какво мислите за действията на правителството срещу джихадизма след атентатите от януари 2015 г.?
- Изправен пред подобна равносметка, един министър на вътрешните работи би трябвало да си подаде оставката. Правителството на Манюел Валс си служи с военен речник без да води война. Да вземем един пример. Ако сме във война, хилядите млади французи, които се записват в редиците на “Ислямска държава” в Сирия и Ирак, които вдигат оръжието срещу собствената си родина, които убиват цивилни, са предатели. Говори се обаче за поставянето им в “центрове за дерадикализация”. Впоследствие, за правителството, както и за доминиращата идеология в медиите, французите, заминали в Сирия и Ирак, не са предатели, те са “радикализирани”!
Всеки помни фатализма на Франсоа Митеран от 14 юли 1993 г. по въпроса за безработицата: “Опитахме всичко срещу безработицата!”, каза той тогава. Свиквайте с безработицата, вече не можем да направим кой знае какво - така изглеждаше мисълта му! Франсоа Оланд, Манюел Валс и Бернар Казньов разширяват икономическия фатализъм на Митеран в сферата на сигурността: свиквайте с атентатите, както някога свикнахте с безработицата, изглежда че това ни казват.
- Не трябва ли да повярваме поне, че изпълнителната власт е изправена пред изключително трудна задача?
- Франсоа Оланд е най-мразеният политик в цялата история на Петата република. Вече нито един французин не го слуша сериозно. Той обяви края на извънредното положение в 12 часа на 14 юли и съобщи за удължаването му в 23 часа след атентата в Ница! Въпреки това парламентарната десница не бива да се радва на сегашната ситуация. Тя има същите навици и страда от същата загуба на доверие - вероятно само няколко месеца след връщането си на власт, тя ще бъде в същото положение като левицата днес.
- Според вас какво най-много липсва на най-висшата държавна власт? Прозорливост? Характер? Усет за последиците?
- Необходимостта да воюваме с ислямисткия тероризъм се сблъсква с една идеологическа бариера: отказът да разглеждаме ислямизма като една от версиите на исляма. Писател като Буалем Сансал, който е мой приятел, размишлява за тази връзка. Трябва да се помогне на мюсюлманите да излекуват “болестта” - използвам речника на Абделуахаб Меддеб - която разяжда исляма и чието име е ислямизъм.
Софисти и изкусители, ислямистките проповедници говорят език и използват образи, които са близки на всеки мюсюлманин, за да измамят мюсюлманите. Освен това проектът на ислямистите е благоприятстван от интелектуалния климат, който победи във Франция през 80-те години. Истинските републикански ценности - израз, от който се опияняват, за да ни накарат да забравим за тяхното изчезване - бяха изоставени в името на един фетишитски култ към Чужденеца, Другия, Различния, който винаги има право. Зад този култ се крият омразата към себе си и покаянието.
Разрушаването на училището е една от причините за тази драма, защото то раздели френския народ от неговото минало, език и култура. На децата на имигрантите преподават, че ние, французите, сме кръстоносци, робовладелци, колонизатори, виновни и презряни. Под претекст за зачитане на различността, доминира отвращението към онова, което е френско, европейско и западно. Оправдававайки отхвърлянето на Франция и на нейната култура, училището създаде и направи плодотворна психологическата почва, върху която ислямизмът можа да се развива и да процъфтява безпрепятствено.
Превод от френски: Галя Дачкова