/Поглед.инфо/ Платежният баланс на Русия свидетелства, че нейната икономика е „дойна крава“ на Запада. В течение на цялото време на съществуването на Руската Федерация се наблюдава чисто отток на частния капитал (превишаване на изнасянето на капитал в сравнение с неговото внасяне). Максималната величина на чистия оток капитал е регистриран през 2014 г. – 152,1 млрд. долара (което, освен всичко, води до срива на рублата през декември същата година). Освен тази гигантска дупка, през която се случва обезкръвяването на руската икономика, има и други.

Това, в частност са инвестиционни доходи, които нерезидентите получават в руската икономика и извеждат от пределите на страната. Разбира се, руските износители получават някакви инвестиционни доходи от чужбина и те постъпват в Русия. Но салдото на инвестиционните доходи в течение на целия четвърт век е отрицателно. Често са съпоставими по мащаб с отрицателното салдо по трансграничното движение на капитала (чист отток на капитала). Така, по предварителни оценки, чистият отток на капитала миналата година е 31,3 млрд. долара, а отрицателното салдо на инвестиционните доходи – 37,3 млрд долара (фактически данните по платежния баланс за цялата минала години не са публикувани от Националната банка на Руси, налични са данните само за първите три тримесечия).

Освен това монетарните власти извеждат от пределите на страната капитали в толкова специфична форма като нарастването на международните резерви. Така, миналата година този прираст съставя 38 млрд. долара. Така от страната по указаните три канала изтичат 106,6 млрд. долара. И тази картина се повтаря от година на година. Ограбването на страната се случва ежемесечно, ежедневно, ежечасно. И то без да се отчита, че от страната се провежда източване на капитал по нелегални канали. Такова изтичане на капитал не намира отражение в платежния баланс на страната. И ако се вземе под внимание, то мащабите на ограбване на страната може да се удвоят.

Впрочем, трябва да се отбележи: анализът на редица други части от платежния баланс (освен споменатите горе), свидетелстват за наличието на допълнителни „дупки“ в икономиката, през които паричните ресурси изтичат от страната. Да вземем например перата по платежа и постъплението по търговията на услуги. Отрицателното салдо по търговията с услуги. Отрицателното салдо по търговията с услуги се изчислява, че е десетки милиарди долари ежегодно. Да кажем, че за трите първи тримесечия на миналата година това салдо е минус 22 млрд. долара. И ако се задълбочим, какво се крие зад платежите по оказаните услуги, то често се оказва, че се извършва най-банално извозване на пари зад границата. Например, посредством изплащането на различни консултантски „услуги“, които всъщност са „дупката на геврека“.

Още едно перо е заплатата. Изплащането през първите три тримесечия на миналата година превишават постъплението с 2,1 млрд. долара. Или да кажем изплащанията и постъпленията по това перо са „вторични доходи“. За тези девет месеца миналата година отрицателното салдо но това перо е 5,6 млрд долара. И така нататък. С една дума корпусът на кораба, наричан „Икономика на Русия“ е пълен с пробойни и по законите на физиката той трябва да отиде на дъното. Ако, разбира се, не бъде спешно изкаран от открития океан (под който аз разбирам световния пазар с неговите бури) в пристан (под който аз разбирам закриване на нашата икономика), при това още по време на движението най-големите пробойни трябва да бъдат спешно запушени.

Сега искам подробно да се спра на един малко осветяват въпрос, свързан с изтичането на парите зад границата. Експертите и журналистите, както съм обръщал вече внимание, се съсредоточават единствено на позициите на платежния баланс, отразяващи чистото изтичане на капитала. Те говорят за трансгранични капиталови операции на банките, частните и държавните компании, с една дума за юридическите лица. Но някак си обикновено се забравя , че в трансграничните операции по преместването на паричните средства активна роля имат и физическите лица. И ние можем да си съставим представа за тази дейност на физическите лица, благодарение на Националната банка на Русия на постоянна основа (започвайки от 2005 г.) Тя дава статистика на трансграничните преводи на парични средства на физическите лица. Статистиката, естествено фиксира единствено тези операции, които се осъществяват през банковата система, както с откриване на банкова сметка, така и без такава.

За да не претоваря статията с цифри, ще дам единствено сведения за салдото на операциите. Веднага ще отбележа, че за всичките 13 години, по които има статистика (2005-2017 г.) то е устойчиво отрицателно. Т.е. изтичането на паричните средства превищава постъпленията им. Ето такова е отрицателното салдо по години (млрд. долара). 2005 г. — 6,0; 2006 г. — 11,2; 2007 г. — 19,6; 2008 г. — 30,3; 2009 г. — 16,1; 2010 г. — 21,9; 2011 г. — 31,4; 2012 г. — 34,5; 2013 г. — 39,2; 2014 г. — 49,7; 2015 г. — 16,5; 2016 г. — 17,6; 2017 г. — 23,0.

Както виждаме, загубите за руската икономика са много големи. В отделните години отрицателното салдо по трансграничните преводи на физическите лица е съпоставимо с чистото изтичане на капитал. И за целия 13-годишен период сумарните загуби на Русия от трансграничните парични операции на физическите лица съставя гигантската сума от 317,1 млрд. долара. Още веднъж напомням, че става дума единствено за преместване на парите през банковата система на Русия.

В приведените по-горе цифри не се отчитат парите, които физическите лица извеждат (резиденти и нерезиденти), заобикаляйки банките. Става дума както за парите, които се извеждат без нарушение на правилата на Руския (разрешение за извеждане на сумата в джоба на излизащия от страната), така и за контрабанда да рубли и чуждестранна валута. Експертните оценки по големината на паричната контрабанда варират силно. За да у опрости картинката, няма да ги отчитам сега.

Извеждането на парите от Русия от физическите лица може да се раздели на два основни потока – към страните от ОНД и страните от далечната чужбина. Ео я статистиката за отрицателното салдо на трансграничните парични преводи на физически лица по операциите със страните от ОНД в милиарди долари. 2005 г. — 2,7; 2006 г. — 5,1; 2007 г. — 7,8; 2008 г. — 12,0; 2009 г. — 7,8; 2010 г. — 9,9; 2011 г. — 13,4; 2012 г. — 15,9; 2013 г. — 17,5; 2014 г.- 14,4; 2015 г. — 7,2; 2016 г. — 7,3; 2017 г. — 9,6. Общо за 13 години отрицателното салдо на операциите с държавите от ОНД е 130,5 млрд долара. Това е около 41% от цялото отрицателно салдо по трансграничния пренос на парите от страна на физически лица.

Природата на показания паричен поток е добре известна Това са предимно пари, които милиони имигранти от близката чужбина заработват в Русия и превеждат у дома. Отрицателното салдо по операциите със страните от ОНД през 2017 г. е 9,6 млрд долара. Ето така се разпределя по основните страни по млрд. долара: Узбекистан — 3,56; Таджикистан — 2,38; Киргизстан — 1,82; Азербайджан — 0,77; Армения — 0,69; Украйна — 0,58; Молдова — 0,43; Беларус — 0,16. През последните години челната тройка се образува от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. За въпросните страни постъпленията от гражданите им в Русия са голяма част от доходите, това е сериозна подпора за икономиките на указаните страни. През първите години на разглежданите от нас период (2005-2017 г.) първо място по големина на чистите постъпления на паричните средства от Русия заема Украйна. В близко време паричните преводи от Русия към Украйна могат и въобще да бъдат прекратени заради въвежданите от Киев забрани.

И така, в периода между 2005 и 2017 г. чистите загуби на Русия от паричните преводи в близката чужбина съставят средно годишно по 10 млрд. долара. Смятам, че това са сериозни загуби. Това са тези пари, които могат, а и трябва да получат като работна заплата граждани на Русия. Те се нуждаят силно от тези пари, отчитайки се падането на реалните доходи на населението и грамадните мащаби на безработицата, която не намира отражение в официалните отчети на официалната статистика.

Сега за втория поток. Отрицателното салдо по трансграничните операции по превод на парични средства от физически лица от далечната чужбина в милиарди долари е следното: 2005 г. — 3,3; 2006 г. — 6,2; 2007 г. — 11,8; 2008 г. — 18,3; 2009 г. — 8,4; 2010 г. — 12,0; 2011 г. — 18,0; 2012 г. — 18,6; 2013 г. — 21,7; 2014 г. — 35,3; 2015 г. — 9,4; 2016 г. — 10,3; 2017 г. — 13,5. Общо за 13 години отрицателното салдо на операциите с държавите извън ООН съставя 186,6 милиарда долара. Това е около 59= от цялото отрицателно салдо по трансграничните преводи на пари от физически лица.

Паричния поток от далечната чужбина се отличава принципно от потока от близката чужбина. Парите към далечната чужбина се превеждат преимуществено не от чуждестранни лица (има ги, но делът им е незначителен), а от граждани на Русия. И превеждат зад граница не само и не единствено своята заплата, доколкото пари, получени от други източници. В платежния баланс на Руси преводът на тези пари се бележи като „вторични източници“.

Пита се, а за какво гражданите на Русия превеждат в далечната чужбина милиарди (понякога и десетки милиарди) долари всяка година? Централната банка посочва няколко основни цели (или причини). Това са преводът на пари за получаване на стоки, активи, недвижимо имущество и услуги. Също за предоставяне на кредити, заеми или обслужване и погасяване на кредити и заеми. Оказва се, че международният кредит днес вече е обхванал голям брой физически лица. Историята е мътна, но Централната банка на Русия не разкрива никакви подробности за трансграничната кредитна активност на гражданите на страната. Но на първо място сред целите на пренасяне на средствата зад граница се показва преводът към самия себе си. Казано по-точно превод на парите на своя сметка в чужбина.

Дайте да погледнем например 2016 г., какво представляват операциите по превод на пари от Русия през границата от физическите лица. През банковата система на Русия са преведени по различни начини 35,9 млрд. долара. Преводите на физическите лица-нерезиденти (предимно това са „гости“ от близката чужбина) съставят 11,1 млрд. долара. Руските граждани изпращат зад граница 24,8 млрд. долара. От тази сума 21,5 млрд. долара са изпратени в страните от далечната чужбина. Според данните на Централната банка, към сметките на чуждестранните банки (почти без изключение банки от далечната чужбина)са изпратени 11,3 млрд. долара. Всички други цели за прехвърляне на пари зад граница (покупки на стоки и услуги, прехвърляне на работна заплата, преводи по кредити и заеми) заемат подчинено място. Банката отбелязва, че 2/3 от всички преводи към банкови сметки отиват в кредитните организации на Швейцария, Великобритания, Испания, САЩ и Австрия.

Максималната сума на чистия отток на паричните средства във вид на трансграничен превод на физически лица е регистриран през 2014 г. – почти 50 млрд. долара (по-точни 49 679 млн долара). Към близката чужбина отиват 14,4 млрд. долара (29%), към далечната 35,4 (71%). Сред страните от далечната чужбина по големина на чистия паричен поток от Русия са следните пари (в млрд. долара): Швейцария — 7,70; САЩ — 2,92; Великобритания — 2,67; Испания — 2,30; Китай — 2,22; Австрия — 1,78; Германия — 1,75; Италия — 1,11; Монако — 0,88; Турция — 0,86.

Данните от Централната банка на Русия за 2017 г. показват, че радикалните изменения в първата десетка на страните-получателки на пари от Русия не се случва. Чистият приток на пари от физически лица от Русия през миналата година е (в млрд. долара): Швейцария — 2,55; Китай — 1,78; Испания — 1,15; Великобритания — 1,10; САЩ — 0,86; Италия — 0,71; Монако — 0,66; Латвия — 0,59; Австрия — 0,51; Турция — 0,46.

Надявам се, че представените цифри са достатъчни, за да може читателят да оцени, че трансграничните преводи на парични средства от физически лица е сериозна „дупка“ в руската икономика. Властите дори не се опитват да я запушат по някакъв начин. Те не я забелязват. Освен това има подозрения, че те искат и да я разширят. Признаци за подобни намерения има достатъчно.

Например, приближеният към властите Център за стратегически разработки на Алексей Кудрин този месец публикува доклад, имащ непосредствено отношение към нашата тема. Докладът предлага да се отмени валутният контрол в Русия. Той бил твърде обременяващ, отговорността за него била тежка, а отказът от регулиране щял да повиши икономическата активност, разсъждават авторите от ЦСР. Изобщо, в средата на нулевите години във Федералния закон за валутното регулиране и валутния контрол да внесени са внесени такива поправки, които установяват стопроцентова валутна свобода в Русия. Но, според Кудрин, процесът на валутната либерализация може и трябва да се продължи.

Претенциите на центъра на Кудрин към валутната политика на Русия са много. Например, експертите от ЦСР не харесват, че от валутните резиденти днес се изисква представяне на отчетност по чуждестранните сметки. Подобна отговорност трябва да се отмени. И това на фона, че на Запад изискванията към подобна отчетност се засилват. Достатъчно е да си спомним американския закон FATCA (Закон за данъчното облагане на чуждестранните сметки), който не само засилва отговорността на физическите лиа от САЩ за своевременността и точността на представяната отчетност, но още и възлага допълнителна подобна отговорност върху (фактически солидарна отговорност) върху банките от цял свят. Включително, между другото, и руските. Фактически този закон е с екстериториално действие.

За момента руските банки достатъчно придирчиво проверяват операциите по прехвърлянето на парите на физическите и юридическите лица вътре в страната, но са доста толерантни по отношение на трансгранични парични преводи от физически лица. Валутното регулиране и валутния контрол в частта, отнасяща се до трансграничните парични преводи трябва да се затегне по най-радикален начин. А на физическите лица от Русия, които по каналите на паричните преводи вкарват своите „вторични доходи“ в Швейцария, Великобритания, Испания и други „обетовани страни“ ще напомня, че там няма защо да разчитат на толерантността на надзорните и контролни органи. Във Великобритания тази година бе приет закон за криминалните финанси, с чиято помощ Лондон в близко време ще започне „експроприация на експроприаторите“.

Също така няма да е зле да си спомним за уроците на нашата неотдавнашна история. В началото на ХХ век една от най-големите банки на втората столица на Руската империя е банката на братя Рябушински. Нарича се „Московска банка“. Известна е освен всичко останало и с това, че оказва „услуги“ по превод на пари от състоятелни руски граждани в Европа, на първо място към Великобритания. Братята предвидливо превеждат от собствените си „вторични доходи“ солидни суми по сметките на лондонските банки. Историята е дълга. Ще кажа просто, че след революцията от 1917 г. братя Рябушински се оказват на брега на Темза. През 30-те години цялото им материално благосъстояние по различни причини се „разпада“. Най-талантливия в бизнеса брат Михаил (който оглавява „Московска банка“, умира в Лондон през 1960 г. в болница за бедни.

Превод: Поглед.инфо