/Поглед.инфо/ Русия ще създава ракета, способна да кара космонавти чак до луната – съответното решение е вече окончателно прието. Освен това вече предварително са ясни нейните концепция и облик. Защо на страната ѝ е нужна подобна ракета, как планира да създава космически ракетен комплекс свръхтежък клас и каква конкуренция са американците на Русия за това?

Русия се нуждае от супертежка ракета-носител. Такива думи прозвучаха от устата на президента Владимир Путин в отново открития павилион „Космос“ на отново откритото Изложение на постиженията на народното стопанство, който той посети още през април. Тогава бе съобщено, че със създаването на носителя ще се заеме компанията „Енергия“ в сътрудничество с други предприятия от космическия отрасъл, а за разработката на проекта са отделени 1,6 милиарда рубли. Прототипът трябва да бъде представен до края на 2019 г.

Дискусиите за създаването на подобен носител бяха немалко за последните години. Някои смятат, че Русия не може да се размине без такъв, ако има намерение да усвоява Луната. Други с пяна на уста доказваха, че лунната програма не ни е нужна – следователно, не трябва да се харчат немалки средства за супертежката ракета.

Тези спорове са логични, ако си спомним историята за разработката на тези толкова уникални и скъпи носители.

Историята на тежките ракети

Само две велики космически държави са създавали свръхтежки ракети-носители – САЩ и бившият Съветски съюз. Американските и съветски конструкторски школи водят надпревара не на живот, а на смърт и с променлив успех.

Първенството се държи от американците. Техният тристепенен „Сатурн-5“ и до днес се смята за най-тежък (стартова маса от 2910 тона) и товароносещ – може да изведе над 140 тона на ниска орбита. В актива на „Сатурн“, който НАСА създава специално за лунната програма, има 13 успешни старта. А разработката на „Сатурн-5“ започва през 1961 г. и струва 4,9 милиарда долара на американските данъкоплатци.

СССР в началото на 70-те години се опитва да противопостави на Щатите своята „цар-ракета“, но лунната надпревара все пак я губи – четирите неуспешни пуска на Н-1 слагат край на пилотираната програма за усвояването на луната. Конструкторите смятат, че на околоземна орбита руският суперносител може да достави до 90 тона, а на лунна орбита – повече от 30 тона, но не успяват да се убедят в това.

Следващият съветски проект се оказва по-успешен. Свръхтежкият носител „Енергия“ стартира успешно два пъти, при това вторият пуск от 1988 г. е осъществен заедно с многократния орбитален кораб „Буран“. Но след полета на „Буран“ все по-често се задава въпросът дали не са вложени напразно повече от 14 милиарда рубли в тази програма и защо не са изразходвани за по-актуални цели. Особено гръмко за това говорят през 90-те години, когато Съветският съюз се разпада, а икономиката на нова Русия се тресе. Но всички тези въпроси могат да имат един-единствен отговор: не, не е напразно.

Изразходваните за създаването на системата „Енергия-Буран“ средства решават важна задача за страната. Създадена е, както сега става ясно, изпреварила времето си ракета-носител свръхтежък клас, която и до ден днешен няма аналог в световното ракетостроене. Но…

„В нашата страна е допусната стратегическа грешка, когато се отказваме от тежките ракети, а именно от най-добрата на света ракета „Енергия“, тъгува видният учен, съратник на Корольов, академик Борис Черток. „На Горбачов му предлагаха перспективни задачи за „Енергия“, които щяха да ни позволят да останем лидери в космонавтиката, но те не му бяха интересни. Перестройката приключи, а руините останаха“.

Просто трябва да има достатъчно мъдрост, за да се внедрят в народното стопанство и постиженията, получени при създаването на системите, и новите конструкторски материали.

„За да се построи системата „Енергия –Буран“ трябваше да създадем около 85 уникални материали, които да могат да работят при екстремните условия на космоса“, спомня си Олег Бакланов, който тогава оглавява Министерството на общото машиностроене на СССР. „Те в пъти превъзхождат съществуващите аналози. Разбира се, това са скъпи материали, но след това отиваха в народното стопанство, ставаха достояние за цивилизацията и даваха на човечеството колосална победа над времето. Но като чакал за мърша, в Елцинова Русия пристигна Сорос и купи за копейки заложеното в системата „Енергия-Буран“ ноу-хау“.

Фактически съветската „Енергия“ стана последната свръхтежка ракета в космоса с реален товар, защото американците след последния пуск на „Сатурн-5“ през 1973 г. вече не пускат суперракети.

Ново начало

И ето, че тези времена се завръщат.

На 6 февруари Илън Мъск пусна своята ракета-носител Falcon Heavy с полезен товар – електромобила Tesla Roadster с манекен зад волана. Носителят на Мъск, както се съобщава, е способен да извежда на околоземна орбита почти 64 тона, при това ориентировъчната стойност на пуска е 90-120 милиона долара. Смешна сума, ако се сравнява с другите американски супертежки носители SLS с полезно натоварване от 70 до 130 тона. Наистина, те все още не летят, а само се разработват, но НАСА вече определи цената на пуска: 500 милиона долара. Първият безпилотен старт ще се проведе през 2020 г., а стойността на програмата Space Launch System се оценява на 45 милиарда долара.

Сега и Русия е решила отново да се включи в надпреварата. На 19 декември на заседание на президиума на Научно-техническия съвет на държавна корпорация „Роскосмос“ ръководителите на работата и главните конструктори обсъдиха концепция за създаване на космически ракетен комплекс свръхтежък клас.

Решено е че за първата степен ще се използват техническите решения, използвани при създаването на ракетата среден клас „Съюз-5“, а третата водородна степен ще се създава в рамките на проекта за тежка ракета с повишена товароподемност „Ангара-5В“.

„Трябва да създадем свръхтежкия носител до 2028 г.“, заяви в интервю пред вестник „Известия“ председателят на „Роскосмос“ Юрий Коптев. „За целта има редица научни и приложни задачи, които първо трябва да се опишат в технико-икономическото обосноваване, а до края на следващата година трябва да се направи чертеж, който напълно да опише цялото производствено сътрудничество и да реши въпросите, свързани с ресурсите“.

Проектът на носителя под условното название „Ангара-Къюд“ се оценява на 1,5 милиарда рубли. В тази сума ще влезе разработката на ракетите и строителството на инфраструктурата на космодрума „Восточний“.

Вторият етап от създаването на свръхтежкия клас ракета ще започне към 2020 г. Следващите осем години ще са за научно-изследователски, опитно-конструкторски и строително-монтажни работи. Супертежката ракета я очакват полетни изпитания през 2028 г.

Тогава и ще се види кой ще победи в новата космическа надпревара между Русия и САЩ.

Превод: В.Сергеев