/Поглед.инфо/ Политиката на Турция към Сирия е в задънена улица. Държавният глава Реджеп Тайип Ердоган се опитва да скрие този факт зад гръмки думи: миналата седмица президентът заяви, че неговата армия е нахлула в Сирия, "за да сложи край на властта на тиранина Асад".

Два дена по-късно откривайки гневните заглавия в руските медии и след телефонен разговор с президента Владимир Путин, Ердоган внезапно заговори различно: според последното му изявление, турската операция "Щит на Ефрат" е била насочена само срещу терористичните организации, а не срещу държавата или отделна личност. За свалянето на Асад вече не ставаше дума. Този инцидент е само последното свидетелство за промяна на влиянието в сирийския конфликт: от самото начало на военната намеса на русия във войната в Сирия преди повече от година Москва взе връх над Анкара. Сега сирийският режим с помощта на руснаците с бой си връща Алепо. Всеки ден държавната телевизия на Русия показва кадри от разрушения град и отбелязва постигането на "сериозен военен успех".

Турската армия нито един път не предприе опит за оказване на помощ на въстаниците в обкръжената източна част на града, при това Анкара смята този район за зона на турското влияние. На този фон изглежда нищо не означават звучащите от устните на Ердоган думи за намерението му за сваляне на сирийския диктатор.

В понеделник вечерта съюзникът на Ердоган Бинали Йълдъръм пристигна в Москва. Във вторник турският премиер се срещна с президента Владимир Путин и с премиера Дмитрий Медведев. В официалната част на тези срещи бяха обсъдени и икономически въпроси. Турция предложи в търговията с Русия да се премине на националните валути - лира и рубла. След неотдавнашния опит за преврат Анкара силно зависи от икономическите импулси. Турското ръководство е заинтересовано, освен това, и от руските системи за противовъздушна отбрана (ПВО). На свой ред Москва възнамерява да изнася газ и Ердоган вече подписа споразумение за строителството на газопровод, който ще мине през Черно море в посока Турция. Освен това в долината Аккуя Русия планира строителството на атомна електроцентрала.

Това е вече трета среща между високопоставени лица от двете страни през последните няколко месеца: през август Путин се срещна с Ердоган в Санкт Петербург, през октомври те разговаряха в на Световния енергиен конгрес в Истанбул. За руския бомбардировач Су-24, свален от турски изтребител, изглежда вече е забравено, пък и този инцидент се случи преди година.

Прагматизмът на Анкара и Москва

Двете държави са заинтересовани от сътрудничеството. Ситуационният съюз е основан преди всичко на прагматизма в икономическите и геополитическите въпроси, но също така и на отвращението към Запада и разочарованието от неговата политика. Путин и Ердоган се намират в състояние на конфликт с почти всички западни държави, а бъдещият президент на САЩ засега е зает със свои си работи и на първо място трябва да се погрижи за сформирането на своя екип.

Анализатори предупреждават за еуфория в руско-турските отношения. Въпреки каквото и да е сближаване със Запада, Москва все още не е отменила всички търговски ограничения, което се отнася преди всичко за селскостопанската продукция. Ердоган също не може да определи тактиката си: ту се обръща към Саудитска Арабия, която иска да свали Башар Асад; ту към Русия, която иска да го запази на власт.

В същото време Ердоган не може да си позволи твърде силна нерешителност. Той се нуждае от руснаците.

По отношение на сирйския конфликт Москва очевидно е сключила с Анкара своего рода "споразумение за мораториум": Русия предоставя на Турция свобода на действия в сирийската погранична зона, а Анкара, на свой ред, се примирява с въздушните атаки на руснаците срещу Алепо (Русия, така или иначе, вече повече от година доминира във въздушното пространство на Сирия) и признава Асад в състава на временното правителство. Кардиналната смяна на курса неотдавна беше обяснена от турския премиер Бинали Йълдъръм по следния начин: дълго време Анкара изискваше от световната общност свалянето на сирийския лидер. Русия поддържа Асад като че ли обещаващ да запази стабилността в Сирия и региона в борбата срещу ислямистите.

Поради което турските въоръжени сили използват всичките си възможности, за да предотвратят автономията на кюрдската провинция в северната част на Сирия. Заради тази цел турската армия, заедно със своите съюзници - арабски опълченци, се опитва да завладее буферна зона в северна Сирия. В този регион биха могли да бъдат върнати близо трите милиона сирийски бежанци, които в момента преживяват в Турция.

Ситуацията не се променя

Само че в момента турското настъпление е спряно, войските стоят край неголемия град Ел-Баб, в настоящия момент контролиран от терористичната групировка "Ислямска държава" (ИД). От една страна причина за това е съпротивата на джихадистите, от друга - виновна е тактиката на турската армия. За разлика от сирийците, а също и от руските военни, турската войска не се стреми незабавно да изравни със земята цели села и градски райони, за да бъде унищожен противникът.

На Ердоган са му необходими успехи. Путин ще предоставя свобода за действие на турската армия точно до момента, в който тя ще може да отчете своите постижения. Москва, както и Анкара, има намерение да не допусне създаване на кюрдска автономна зона, за да бъде избегнато разцеплението на Сирия. Изглежда, Ердоган се готви да настоява за разполагането на свои войски в региона - но за това е необходимо съгласието на Путин.

През януари държавните глави се готвят за нова среща, вероятно отново в Русия.

..........................................

Кристина Хебел, Кристоф Зюдоф, сп. "Шпигел".

Берлин / Германия