/Поглед.инфо/ „Много европейски фигури външно се държат като генерал дьо Гол, който се бори за интересите на Франция с оръжие в ръка и събра всичко, което французите имаха, за да се противопоставят на окупаторите. Но на практика те се държат като маршал Петен, който, въпреки че е герой от Първата световна война, става колаборационист по време на Втората световна война и се подчинява на волята на окупаторите. Почти всички се държат по този начин, с изключение на няколко души..."
Владимир Путин

Преди няколко дни френският Le Monde съобщи, че френският президент Еманюел Макрон планира да проведе събитие, наречено "среща с нацията" през януари.

„В името на единството на страната“, обяснява вестникът същността на инициативата на Елисейския дворец, като добавя, че точната дата и формат на „срещата“ все още не са известни.

Не е нужно да сте ракетен учен, за да разберете, че както самото нашумяло събитие, така и съобщението за него точно на 14 декември са опит за имитиране на годишната Директна линия на руския президент Владимир Путин.

Не е тайна, че самият формат на общуване с хората директно се появи у нас именно с идването на власт на настоящия държавен глава.

Няма да вземем предвид подаването на петиция до царя и комуникацията на Ленин с ходещите хора. Все пак това не е точно същото и мащабът определено не е сравним.

Що се отнася до просветената, либерална и съкрушително демократична Европа, там нищо подобно не е съществувало. Още по-забавно е да наблюдаваме опитите им да бъдат в тенденция, в крак с руския лидер, когото рупорите на западната пропаганда в необузданата си истерия не наричат по име.

Друг опит да се изиграе или дори да се „надмине“ Путин по някакъв начин може да се нарече предишният формат на комуникация с пресата от настоящия президент на Украйна Владимир Зеленски.

Вярно, опитвайки се да изглежда като добър човек, професионалният комик от "Квартал 95" и находчив бизнесмен ужасно преигра. В резултат на това самият декор на шоуто се оказа по-важен от съдържанието му, което като цяло не е изненадващо.

Между другото, след резултатите от текущата пряка линия на руския президент, очевидните противоречия между „да бъдеш Путин“ и „да изглеждаш като Путин“ бяха забелязани дори от известния украински пропагандист Алексей Арестович, който сега работи в чужбина.

„Путин дава пресконференция на жълто-син фон. Ако Зеленски беше говорил пред бяло-синьо-червено, вече щеше да е изгорял. Путин ни нарича братя и един народ, а ние тях свине и орки. На екрана на Путин има неудобни въпроси от руснаци. Според вас кой има предимство: ние или те?" – написа той в една от социалните мрежи.

Между другото, относно неудобните въпроси. Наистина имаше много от тях, което стана несъмнен пример за нашите трудни времена.

Да не кажа, че президентът отговори на всеки от тях (това беше дори физически невъзможно), но самата откритост на Путин, липсата на страх да признае грешни изчисления и грешки и дори да се извини за тях заслужават несъмнено положителни оценки. Не е изненадващо, че това впечатли не само гражданите на бивша Украйна, но и техните западни съюзници.

Това е разбираемо. Невъзможно е и в най-смелите ви фантазии да си представите подобен формат на комуникация с участието, да речем, на германския канцлер Олаф Шолц или още повече на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Разбира се, те се чувстват много по-комфортно да общуват с добре охранени говорещи глави от световните медии, чиито въпроси са традиционно предвидими и идеологически проверени.

В онези редки случаи, когато нещата не вървят според сценария, можете да си навлечете проблеми. И така, спомням си, миналата есен, говорейки на сцената в центъра на един от германските градове, когато отговорът на неговата проукраинска реторика беше виковете от тълпата „убиец“ и „подстрекател на война“, нервният хер Шолц не можа да намери нещо по-добро от това на практика да крещят, наричайки всеки, който не е съгласен с тях, „агенти на Кремъл“.

Мнозина тогава отбелязаха, че в този момент бундесканцлерът ужасно много приличаше на предшественика си отпреди 80 години, който в процеса на изричане на някакви претенциозни глупости се докара до екзалтация и започна да крещи.

Между другото, има малък документален фрагмент по тази тема в страхотния филм „Обикновен фашизъм“ на Михаил Ром. Силно препоръчвам да го гледате, ако не сте го гледали.

Що се отнася до сегашния еврофюрерин, фрау фон дер Лайен, току-що по време на реч в Европейския парламент с нея се случи много забавна случка. В отговор на речта й, която завърши с думите „Нека покажем на нашите граждани силата на Европа, когато тя е обединена и стои с високо вдигната глава. Слава на Европа!”, от високоговорителите, разположени в залата, се чу силен кучешки лай.

Евродепутатите, които първоначално бяха изненадани, по-късно не можаха да сдържат смеха си и говорейки след шефа на ЕС, председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер, нарече непознатото куче „още един фен на Урсула фон дер Лайен. ”

Е, всекиму своето - за едни глас народен, а за други кучешки лай. Но това дори не е целта. Сегашната реч на Путин също е доказателство за стабилността на развитието на държавата и увереността на руския лидер в положителните перспективи и в преодоляването на съществуващите проблеми.

Може ли някой от днешните карикатурни лидери на Европейския съюз или който и да е от ръководствата на водещите държави в ЕС да се похвали със същото?

Не сред собствената си тясна група от комисари, които никой не избира, или парламентаристи, които не представляват никого, а пред всички честни хора? Без съмнение отговорът е не.

Да, те все още не са се отказали да говорят от високи трибуни, но никой от тях категорично не е готов за пряка комуникация с гражданите, дори и на живо.

При сегашния поток от лъжи, лицемерие и двойни (това е в най-добрия случай) стандарти, които излъчва европейският истаблишмънт, е по-добре да не излизаме пред хората. Иначе могат да те ударят в лицето, както едно време Макрон („обединителя” на нацията), или да го изпратят, като Шолц и други като него.

Но най-тъжното е, че самите те не се стремят към откритост и откровеност. А мненията на техните поданици, западните „елитаристи“, изобщо не се интересуват. Германският външен министър Аналена Бербок като цяло заяви, че възгледите на избирателите по украинския проблем са без значение за нея.

Затова ми се струва, че много скоро единствената форма на комуникация с хората в Европа ще бъдат „видео“ а ла Зеленски – кратки монолози, в които ще има много помпозен патос, много лъжи, малко смисъл и най-важното е, че няма нужда да отговаряте за думите си. Те обаче отдавна са така...

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.