/Поглед.инфо/ Вероятно всеки си спомня красивата формула: „Кралят е мъртъв! Да живее кралят!. Само че тази формула е абсолютно неприложима към настоящата ни ситуация, свързана с обявените конституционни промени, които уж изискват промяна в руското правителство.
Но всъщност разширяването на конституционните права и възможности на политическите участници в реформата на изпълнителната власт неизбежно създава силни центробежни тенденции. И когато подобни инициативи се предприемат на фона и в контекста на нарастващата сложност на финансовата, икономическата и социалната ситуация, неизбежно рано или късно ще има процес на отслабване на центростремителните тенденции, чак до политическия крах на страната. Както беше при Горбачов през втората половина на 80-те - началото на 90-те години на миналия век. Следователно, ми се струва, че смяната на правителството е опасно да се асоциира с мащабни изменения в Конституцията.
Що се отнася до обявените нововъведения директно в кабинета, те ми се струват доста закъснели и дори презрели, тъй като кабинетът на Медведев не показва нито висок темп при решаването на най-важните социално-икономически проблеми на съвременна Русия, нито успешно търсене на съвременни управленски контури на подобни решения.
По отношение на позитива мога да кажа, че например новият премиер е известен със своята ефективност. Успя толкова рязко да увеличи данъчните приходи за толкова кратък период от време, както малцина са успявали. Междувременно, ако характеризираме правителството като цяло, ние все още нямаме ясно разбиране за това какво са постигнали и какво възнамеряват да постигнат в близко бъдеще.
Факт е, че една трета от кабинета са така наречените “силов” и “военно-индустриален” блок. Тези хора са работили и при Медведев и ще работят при Мишустин. Техните силни и слаби страни отдавна са добре познати на всички. Индустриалният блок също не се е променил много. Защото е "подчинен” на “силовия” блок. И тази „стабилна“ част съставлява повече от половината от правителството.
Но социалният блок бе напълно заменен и там бяха въведени нови, сравнително млади хора от президентския кадрови резерв, не добре познати на широката публика. От тях, както и от социалния блок, не зависи твърде много, защото те не печелят пари, а ги харчат. Но те са отговорни за „имиджа” на властта в очите на обществото, за най-важните социални гаранции, които определят благосъстоянието на цялото население на страната ни.
Следователно, основният проблем на новото правителство, разбира се, е да ускори темповете на развитие и да увеличи материалното благополучие на широките маси от населението. Правителството на Медведев не успя. И въпросът тук не е в липсата на бюджетни средства, а в целевите настройки. Затова Путин не само „добавя“ стотици милиарди рубли към социалните разходи годишно, но и поверява тези средства на други хора. Човек може само да спекулира защо това се е случило - при всички случаи не трябваше да последва оставка на правителството след обръщението на президента към Федералното събрание от 15 януари 2020 г. Но въпреки всичко това се случи буквално няколко часа след края на речта на Путин.
Освен всичко друго, в самото правителство, в неговия финансово-икономически блок има ултрарадикални либерали, които не позволяват икономиката да се напълни с с пари. И това, както непрекъснато отбелязват академик Сергей Глазиев и други квалифицирани икономисти, е една от най-важните причини за нулевия икономически растеж и спадащото благосъстояние на населението, което беше подложено на по-високи цени, такси и задължителни плащания. Така министърът на финансите остана същият, със същия подход и със същия състав на персонала на своето министерство. А неговата идеологическа платформа, неговата идеологическа същност - пряко противоречат на платформата и идеологията на Андрей Белоусов, което „програмира“ скрит или явен конфликт между тези фигури в новия състав на правителството.
В същото време, Кремъл демонстрира напълно нов и в много отношения странен механизъм за избор на нови водещи кадри чрез система от някои мистериозни изпитания.
Не виждам нови блестящи изпълнители в кабинета на министър-председателя Мишустин. И квазилибералната линия в системата на изпълнителната власт според мен ще продължи. Това означава, че темповете на икономически растеж ще продължат да бъдат или нулеви, или близки до нула, така че те ще трябва да бъдат „ускорявани“ изкуствено, чрез статистически данни. Най-вероятно машината на властта като цяло ще продължи. И ако спре, тогава ситуацията, подобна на тази, която беше в СССР при другаря Горбачов, ще се появи отново. Което, ако си спомняте, започна с икономическо ускорение, премина към политическа реформа и завърши с пълния крах на държавата.
Не казвам, че сега сме на прага на „Перестройка 2.0“. Но аналогиите с този период са много силни, много системни и съответно много заплашителни. В следващите години Русия ще премине през много труден и много опасен път. Следователно ми се струва, че няма вероятност кабинетът на Мишустин да издържи повече от година и половина.
Превод: В. Сергеев