/Поглед.инфо/ Защо президентът инициира промени в конституцията? Защо Путин всъщност втвърди собствената си позиция относно това, което е прието да се нарича „национализация на елитите“?

Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото изглежда.

Първо, малко история - през юли 2012 г. депутатът Е.А. Фьодоров внесе в Държавната дума законопроект за изменение на закона "За държавната гражданска служба", който предвиждаше забрана на длъжностните лица да имат собственост и сметки в чужбина. Президентът Путин обаче предложи по-мека версия, която в крайна сметка беше приета: забрана на сметките и допускане на собственост със задължително обяснение за произхода му.

И така, по време на обсъждането на измененията в Конституцията на 26 февруари 2020 г., държавният глава подкрепи забраната на висшите служители на страната, включително на президента, да имат имущество и активи в чужбина. Тоест, има затягане на изискванията към елитите по отношение на наличието на собственост извън страната. И в същото време в Конституцията ще бъде забранено да има двойно гражданство за същата категория хора.

Защо Путин затегна изискванията за онези, от чиито действия зависи съдбата на държавата?

Нека проследим.

За целта представяме няколко нови концепции, които ни помагат да разберем Принципа и Анатомията на предателството, което вече се е случило в нашата история.

1. Разделете елита на икономически и политически. Разделението, разбира се, е някак условно, но въпреки това е необходимо за разбиране.

2. На следващо място, материалните и нематериалните активи на тези два „типа” елити, които описваме в три състояния. Това е съхраняване, умножение, прехвърляне.

Оказва се - СУП. Съхраняването на актив е разбираемо за всички. Неговото Умножение е увеличаване на материален актив или увеличаване на политическото влияние. Що се отнася до Прехвърлянето, ние говорим за възможността да се прехвърли на този, на когото собственикът на актива счита за необходимо. Деца, роднини, съпартийци. Няма значение за никого - важно е такава възможност да съществува.

Сега, разполагайки с инструмент за оценка на ситуацията, последователно ще анализираме няколко примера за това как се е държал руският елит в различни периоди. В една и съща ситуация - натиск върху руската държава отвън. Това е - в трудно, както се казва, "съдбовно" време.

Да започнем от 1917 г. - от февруари, когато се случва държавен преврат и руският елит предава държавата, царя и в резултат на това потапя родината си в безброй бедствия и на практика я обезсилва, изпращайки я в емиграция в най-добрия случай.

Икономическият елит през февруари 1917 г. съхранява активите се - в Русия не се е случило нищо катастрофално. Прехвърлянето на активи също „работи“ - никой не отменя капитализма, правото на наследство се запазва. Но Умножението на икономическия елит не се случва. Война, поражение, трудности – какво ти Умножаване?! В тази ситуация икономическият елит е недоволен и е готов да следва онези, които му обещава и Умножение.

Политическият елит през февруари 1917 г. е в още по-плачевно положение. Той няма какво да съхрани - във всеки момент царят може да разпусне Думата и тогава не може да има Съхранение на политическия му капитал, да не говорим за неговото умножение. Влиянието на Думата и на политиците като Гучков и Милюков е изключително ограничено и всичките им заклинания „за отговорно министерство“ са само материализация на желанието да участват в решаването на политически въпроси. Но царската власт не ги допуска. Що се отнася до Прехвърлянето, политическата тежест на „опозицията“ е толкова малка, че няма какво да се Прехвърли всъщност на никого.

В обобщение: политическият елит е недоволен, но няма какво да губи, икономическият елит иска гаранции за Умножение. Следователно, при най-малък натиск и двете части на елита преминават на страната на онези, които предлагат различно развитие на събитията. Февруарският преврат дава на политическия елит ръст на влиянието в пъти, става дума за скокообразно Умножаване, а що се отнася до Предаването, то буржоазията идва на власт, както ѝ се струва завинаги. Децата ѝ ще решават съдбините на страната, седейки си в парламента!

И страната се разпада през 1917 г., след рухването на властта!

Сега умишлено няма да обмисляме подробностите за преврата от февруари 1917 г. и ролята на "съюзниците" от Антантата при разпадането на руската държава. За нас е важен механизмът за добавяне на измяната към фаталния изход за вековната империя.

Ето я Анатомията на елита на предателството.

През 1941 г. положението на външния натиск е още по-тежко, но резултатът е диаметрално противоположен. Страната оцелява, въпреки че пораженията на Червената армия на първия етап на войната не могат да се сравнят с пораженията на имперската руска армия. Властта устоява след големите поражения, именно защото елитът не се предава. Наистина, има ренегати като Власов – но те съвсем не са много.

Икономическият елит през 1941 г. няма никакви свои активи - всичко, което има, което контролира, е държавна собственост. Следователно, въпросът за Съхраняването и Умножаването (кариерно израстване, възможности) за тях е свързан със запазването на СССР, както и с въпроса за Прехвърлянето на тяхното влияние. В рамките на сталинския СССР Прехвърлянето на нещо е трудно, почти невъзможно, но в случай на военно поражение на Съюза, на икономическия елит е гарантирано да загуби всичко наведнъж.

Политическият елит през 1941 г. би Съхранил влиянието си само в случай на Победа, а за Умножението може да се говори единствено в случай на поражение на противника. Няма нужда да се говори за Прехвърляне, но това е много по-добър вариант, тъй като победата на Германия с възможното възстановяване на старата система е изпълнено с неприемливи рискове. В резултат на това целият политически и икономически елит се събира около лидера и печели, драстично Умножавайки своя "капитал".

До 1991 г. икономическият елит вече значително променя позицията си. Вече има какво да Съхрани, а и да Умножи. Но има проблеми с Прехвърлянето - социалистическата система не предполага Прехвърляне от баща на син на заплата или важна позиция, свързана с икономически „въпроси“.

Политическият елит имаше Запазването и Умножаването на политическия капитал, а Прехвърлянето му липсва.

И тук Западът предложи на съветският елит от двата типа да размени политическия суверенитет на страната за възможността за Прехвърлянето на активи. Отхвърлянето на суверенитета е разменено за приватизация, по време на която елитът си прибра тлъстите залъци на държавната собственост. Но цената беше унищожаването на държавата. В същото време си струва да се отбележи, че натискът отвън върху Русия - СССР със сигурност не е бил по-голям от този през 1941 г.

Сега минаваме в съвремието. Тук ситуацията е следната. Санкции, тоест натиск, заплаха от война, постоянните опити да ни завлекат в нея, са очевидни.

Политическият елит е запазил своя "капитал": не само „Единна Русия“, а и другите партии запазиха своето влияние, отидоха в Думата. Лидерите на всички партии са си на място, нито една от тях не е загубила ръководството си. Мнозина дори изпитваха увеличение на влиянието и всички придружаващи го ползи, особено „Единна Русия“. Що се отнася до Прехвърлянето, то винаги е деликатен, специален въпрос в политиката. Но днес синът на Жириновски седи в Думата, внукът на Зюганов започва кариерата си като депутат на по-скромно ниво. С други думи, Прехвърлянето работи, но механизмът му е „под килима“, не е публично.

Икономическият елит е изправен пред ситуация, при която санкциите са ударили Умножаването. Но Съхраняването и Прехвърлянето на това, което е на разположение днес, зависи изцяло от волята на Запада. Там ще наложат санкции, ще замразят сметки, ще образуват наказателни производства - и това е всичко, чао. Какво Умножение, време е да помислим за Съхраняването. А и Прехвърлянето е под съмнение. Там - в Англия, приеха Закона за наказателните финанси, необходимо е да се обясни произходът на средствата освен това, без давност и в срок само за седмица.

В резултат на външния натиск днес икономическият елит започва да се колебае. Той е уязвим, цялото му СУП зависи в много по-голяма степен от лоялността не към Кремъл, а към Запада! Освен това в политическата прослойка, която винаги е по-тънка, но по-въздействаща, лоялността към властта се запазва.

В обобщение: настоящата ситуация се характеризира с двойственост. Икономическият елит се колебае и е готов да предава (както през 1917 и 1991 г.), ако му бъде показан пътят на гарантирано Съхраняване и Прехвърляне на активите. Политическият елит е стабилен и верен. Оказва се, че общата ситуация е станала нестабилна.

Как да коригираме ситуацията?

1. Очевидно е необходимо влиянието и ролята на икономическия елит в политическата система да се намали. Много депутати, политици идват от икономиката, богати и супербогати хора. И така, личното им Запазване и Прехвърляне на активи зависи от Запада, който активно призовава за измяна на държавата!

2. Извод - необходимо е политическият елит да се прочисти от хора, произлезли от икономическия. В крайна сметка, влизайки в политиката, те лесно могат да обменят суверенитета на страната за решаване на проблемите на тяхното Съхраняване и Прехвърляне, както се случи през 1991 г. Освен това умножението зависи изцяло от благоразположението на Запада.

3. Това може да се направи лесно и бързо само по един начин - чрез поставяне на НЕПРЕОДОЛИМА бариера на пътя им в политиката. Такава бариера са промените в Конституцията.

4. Ако Конституцията забрани двойното гражданство, това ще отсече част от потенциално ненадеждните елити. Ако там бъде въведена забрана за активи в чужбина, това ще пресече пътя към политиката за почти всички произлезли от Икономическия елит.

5. В същото време, за да се осигури стабилност на цялата система като цяло, е необходимо да се "удебели" слоят на политическия елит, който не е произлязъл от икономическия елит. Да се проведе ротация. Това трябва да се направи бързо, така че когато се изчисти димът от информационната завеса, опасността от замяната на икономически предпочитания за политически суверенитет вече да е спряна.

6. Новите политици, които не са закачени със собственост в чужбина, които нямат втори или трети паспорт, трябва бързо да бъдат приведени в „работно състояние“. Нуждаем се от нови сили, нови лица. Системата, държавата - те имат жизнена нужда от тях. Тези, които нямат какво да Прехвърлят, нищо да Съхраняват, нищо да не Умножават.

Това е планът на Путин. Оттам идват измененията в конституцията. Оттам идва и припряността.

ПОСЛЕПИС: Путин всъщност вече открито каза това. Просто трябва да го чуете.

Изказвайки се в третата част на „20 въпроса за Путин“, президентът каза следното. За Украйна и нейния елит.

„... Тези, които оглавиха Украйна или стигнаха до властта в Украйна, преследваха личните си интереси. Какви са те? Дори не е да спечелят още пари от грабежа на украинския народ и да запазят това, което е било откраднато досега. Това е основната задача. Къде са кинтите, извинете ме за лошите маниери? Къде са паричките? В чуждестранни банки. Какво трябва да се направи за това? Да се покаже, че служат на тези, у които са тези пари. Тук единственото, с което сега търгуват, е русофобията. "

Съхраняване, Умножаване, Прехвърляне (СУП)

После-послепис: Говорихме за подобно развитие на събитията още през 2016 година. Именно тогава описаха цялата схема на „Анатомията на предателството на елитите“ и дадоха препоръки как да променят ситуацията. И сега е време да действаме.

Превод: В. Сергеев