/Поглед.инфо/ „Какво искаш?“ е роман-предупреждение на Всеволод Кочетов, където той, описвайки определени слоеве от съветското общество се опитва да предупреди това общество и преди всичко управляващите групи от номенклатурата за негативните тенденции. Ясно е, че либералите веднага се нахвърлиха върху автора, написани са няколко пародии на романа. Властта не защитава Кочетов, макар и да спира активните критици. Въпреки всичко тя не се решава да организира дискусия около романа.

След публикуването на романа в списание „Октомври“ той е напечатан като отделна книга единствено на Беларус благодарение на личното съдействие на Пьотр Мешеров. Тиражът се изчерпва бързо, при това казват, че са го изкупили специално. Това е единственото книжно издание на романа „Какво искаш“. В шестте тома събрани съчинения на Кочетов това произведение го няма.

Искам да подчертая, че той не обслужва режима за разлика, между другото, от мнозина така наречени либерални писатели от 90-те и нулевите години, които не просто обслужват режима, а конкретни олигарси. Кочетов е различен. Той без съмнение е идеен човек. Той смята, че една от най-опасните тенденции е разложението на номенклатурата. В романа той посочва източника на тези процеси, които текат в интелигенцията, защото така наречената либерална интелигенция при нас никога не е била самостоятелен играч. Тя винаги е била част от фракцията на либералната номенклатура.

Затова и схемата „либералната интелигенция“ срещу консервативната власт“ е лъжлива. Всъщност това е сблъсък между две фракции от номенклатурата. Едната се нарича охранително-консервативна, а другата либерална. Макар и либерализмът на тази либерална номенклатура се заключва в това да потребява повече от полагащото се и по-често да пътува на Запад. И борбата на списанията „Октомври“ (главен редактор – Кочетов) и „Нов свят“ (главен редактор Твардовски“) е проекция на борбата на двете групи в номенклатурата.

В средата на 50-те години, след смъртта на Сталин, става ясно, че номенклатурата започва да се превръща от класа „в себе си“ в класа „за себе си“. Това не е „обуржоазяване“, както го пишат някои, защото все още няма капитализъм, затова и не може да има „обуржоазяване“. Но се наблюдава откъсване на номенклатурата от народа, превръщането ѝ в затворена социална група. А Кочетов се оплаква от номенклатурата от позициите на идеала и от позициите на официалната идеология, което е много неприятно за номенклатурата. А е невъзможно да се оплакваш от настоящия управляващ слой по отношение на идеалите. „Ами ние сме си такива“, ще кажат те, и това е . В това отношение съветският слой е много уязвим, защото се провъзгласява едно, а на практика често е друго.

Сталин прекрасно разбира израждането на номенклатурата, но между 1945 и 1953 година кръгът на номенклатурата все повече и повече се свива около него и на практика не му остава пространство за маневра. То се опитва да се изкопчи от клещите ѝ през 1952 година, на XIXконгрес, но не му се получава. След това на Пленума на ЦК на КПСС се опитва да поправи ситуацията, но след това много бързо умира. И цялата тази младеж, която той провежда през Пленума, е изхвърлена от старшите другари. Започва стремителен процес на превръщането на горния слой на номенклатурата в това, което Сталин нарича „проклетата каста“ и Кочетов вижда всичките тези процеси, описва ги в романа си „Какво искаш?“.

Много е интересно как Кочетов сюжетно решава този въпрос. Група от четирима пътува в СССР, да опипа ситуацията – един вид бойно разузнаване. В групата има американска агентка на ЦРУ, още един млад агент на ЦРУ, стар руски емигрант, служил някога на Хитлер и германец – бивш есесовец. Този немец разсъждава така: „През 1941 година, както се оказа, германците зле познаваха руснаците, тяхната комунистическа система. Сега против тях се обединиха най-добрите сили на този свят. Целият опит на миналото се изучава, обединява се, и това, което беше невъзможно преди четвърт век, задължително трябва да се осъществи днес, а не в твърде отдалечени години“. На руснаците трябва да се противопостави организация, да се създаде умна програма. В съответствие с нея той и другите представители на Запада „ще влязат в Русия не със секири, не с бесилки, а под хоругвите на идеите на доброто и братството на народите“. После той си спомня думите на Розенберг: „Трябва да избием до край, да изравним със земята всичко руско. Тогава ще бъде изтребен и комунизмът“.

Преди заминаването групата получава инструктаж в Лондон, където им казват следното: „Задължени сме да сложим край на комунизма, иначе той ще ни унищожи. Немците загубиха, защото не разклатиха предварително съветската система. Най-добрите умове на Запада работят днес над проблема за предварителното демонтиране на комунизма и на първо място на съвременното съветско общество. Направлението на основния удар е идеологията. Ние изключително умело използвахме развенчаването на Сталин. Развенчаният Сталин е опорна точка, за да преобърнем комунистическия свят“. Спомням си как „куцият дявол на Перестройката“ Яковлев признава, че неговата задача е първо да удари с Ленин по Сталин, а след това с Плеханов по Ленин, а след това да свали социализма напълно.

Още една линия е много ясно прокарана от Кочетов, когато става дума за естетиката. Един от четворката казва, че трябва да се сломи строгата комунистическа естетика, да се размие. И алтер-егото на Кочетов – писателят Булатов – обяснява, че заедно с комунистическата естетика те размиват и идеологията. Този момент е много добре описан. При това Кочетов показва и либералната част от интелигенцията, и така наречената русофилска в лицето на Сава Богородицки. Мисля, че прототип му е гротесков Владимир Солоухин.

Една от „героините“ на книгата агентката на ЦРУ Порша Браун, казва, че трябва да се отведат младите хора от обществените интереси в света на чисто личните.

„Така ще отслабим комсомола, събиранията му, политическото им образование ще се превърнат във формалност. Всичко ще бъде само фасада, декор, зад който ще мине личния, сексуален, освободен от задължения живот. И тогава в средата на равнодушните, безразлични към общественото, които няма да ни пречат, ще е възможно постепенното приближаване до ръководството в различни водещи организации на такива хора, на които повече по вкус ще им е западният строй, а не съветският, не комунистическият. Този процес е бавен, внимателен, но засега единственият възможен. Имам предвид Русия. Мисля, че ще бъде по-лесно с някои други социалистически държави. Вече няколко години в някои от тях тече експериментална работа“.

Има още един много интересен момент в романа на Кочетов, много силно място. Мисля че именно затова Суслов не се застъпва. Наистина, за Кочетов се застъпва Шолохов. Ето този момент Когато старият Самарин говори на Феликс „Каква младеж сте, какво искате?“. А му отговарят: „Татко, защо обвиняваш младежта!? Обвинявайте, скъпи другари възрастни, себе си. Обвинявайте тези чичковци, които позволяват да се пръскат народни пари за неталантливи, пусти филми. Тези лелички, които пишат за такива филми възторжени рецензии. Защо открихте пътя към всичко това? Явно се изплашихте, че ще ви обвинят в консерватизъм, в догматизъм… И сега, ако искате, сте наполовина – не сте нито консерватори, нито либерали, и от вас, от вашата половинчатост, на всички ни се гади“.

Друго е, че старият Самарин не е такъм, но Феликс има предвид, че случващото се с младежта през 50-те и 60-те години отразява измененията в старото поколение. Кочетов посочва това. Властта в това отношение не е глупава, тя улавя този намек на Кочетов, разбира, че идейно той стои на пътя на номенклатурата, превръщаща се в класа. Затова той автоматично става заклет враг на либералната интелигенция и разбира се, в неприятел на номенклатурата, на която казва: „Не вървете натам!“.

Целият този роман е за идейната ерозия на съветското общество. Това е роман-предупреждение, роман-въпрос: „Какво искаш?“. Защото ако искаш това, то ще завършиш много зле. И наистина, минава по-малко от четвърт век след издаването на романа и СССР се разпада, по-точно го разпадат същите хора, за които пише Кочетов: „постепенното приближаване до ръководството в различни водещи организации на такива хора, на които повече по вкус ще им е западният строй…“

Тук си спомням Горбачов, Шеварднадзе, Яковлев, макар и това да са водачите, тези на първи план, а зад тях стои цяла кохорта хора, които смятат, че социализмът е изживял своето и трябва да се слеем в западния свят. Удивително е как тези хора при цялата си хитрост повярват, че западната върхушка ще ги постави на една маса със себе си като равни? Трябва да си с много странно съзнание, за да повярваш, че тези, които 400-500 години управляват света ще седнат на една маса с тези парвенюта. На тях в най-добрия случай им дадоха кошница бисквитки, буркан сладко и възможността да рекламират пица.

Рибата гние откъм главата. Кочетов много добре показва това. Иска ми се нашият читател да прочете и романа „Какво искаш?“.

Изобщо има цяла редица съветски писатели, които днес са забравени. Например забележителният Николай Шпанов, за който покойният Юлиан Семьонов казва, че това е единственият съветски писател, от който може да се научиш на глобална визия. Хората, моето поколение знаят от детство неговите приключенски романи „Войната на невидимките“ и „Първият удар“. Но има още два романа за войната: „Подпалвачи“ и „Заговорници“. Има и още един писател, който е мразен от нашите либерали дори повече от Кочетов. Това е Иван Шевцов, автор на романа „Тлеене“. Тези писатели са интересни не само като литератори, но и като изследователи на епохата. Това, за което пиши Кочетов е не само вчерашният ден, но и днешният.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?