/Поглед.инфо/ Аз не искам наказания, аз искам назидания за потомците!

Тези дни се навършват 75 години от последната настъпателна операция на нацистка Германия, след чието успешно отражение Вермахтът не само отстъпва, но дори не се опитва да контраатакува. Време е да започнем разговор, който либералите толкова ценят: за цената на Победата, за нейната необходимост и т.н.

Става въпрос за Балатонската операция. Това се случва в Унгария, от 6 до 15 март 1945 г. Между другото, при тази операция загубите са сравними, около 30 хиляди души от двете страни - сами виждате, битката е много голяма.

Позициите, заети от Червената армия в Унгария тогава, през март 1945 г., отрязват нацистка Германия от последните петролни находища, оставяйки Вермахта без гориво и смазочни материали. Това между другото важи и за некомпетентното (уж) командване. Така немците нападат много яростно тогава, опитвайки се да ни изтласкат, но ние отблъскваме тази тяхна последна настъпателна операция.

Що се отнася до цената на Победата.

Първо, защо загубите на СССР се сравняват със загубите на Германия? Необходимо е да се сравнят със загубите на всички страни, които се борят срещу нас в редиците на Вермахта! Когато се бият срещу кого са загинали румънците например? И на чия страна се бият?

Това обаче веднага повдига отговора на въпроса защо не се сравняват: няма с какво! Само ние сме такива глупаци, че публикуваме всичко. Другите държави не участват в подобни глупости, дори украсени данни за загубите им не е лесно да се намерят. Те добре разбират от чия страна са се борили и архивите са почистени през тези 75 години ...

Второ, размерът на загубите може да бъде в наша полза. Искате ли да се изненадате? ..

Лесно бихме могли да изравним загубите на европейците с нашите, ако се бяхме държали по същия начин, както и те!

Ако бяхме изградили концентрационни лагери, ако бяхме горили села с всичките им жители, ако бяхме извършвали геноцид - знаете ли, тогава загубите на европейците щяха да бъдат не по-малки от нашите!

В крайна сметка, по-голямата част от загиналите във Втората световна война не загиват на бойното поле и наистина не служат в армията - това е цивилно население!

След като не сме устроили в Европа око за око, то всички, които сравняват загубите, трябва да ни хвалят! А ни упрекват… Доказвайки така що за подли твари са те. Лъжливи, лицемерни нечовеци, защото прекрасно знаят истината, съзнателно леят лайна, злоумишлено. Защото, както казах, са твари. Не са хора.

Трето, вие няма да повярвате, но ние си имаме работа с превъзхождащ ни противник и в този случай загубите винаги са големи. Няма място да говорим за умело командване.

Строго погледнато, имайки си работа със значително по-добър противник, при това побеждавайки го – значи командването ни би трябвало да е МНОГО умело! Разбирате ли за какво става дума.

Изразът „с трупове сме ги заливали“ означава, че превъзходството е било на наша страна! Видите ли, имали сме такова преимущество в жива сила, че сме можели да си позволим всякакви загуби. А това, разбира се, е лъжа: преимуществото от жива сила е на врага, не сме заливали никого с трупове.

Тоест думите „с трупове сме ги заливали“ е двойна лъжа, защото броят трупове е нарочно пипнат метод, а освен това едновременно се всява увереност, че сме имали ТАКОВА преимущество, че ние сме можели да си позволим да ги заливаме с безброй трупове.

Според мен това доказва, че в Русия няма опозиция. Защото опозицията е от хора, а хората не могат да лъжат така. По-точно не могат да лъжат, а след това да продължат да се наричат хора.

Те добре знаят истината, нищо ново не съм казал за тях. Те лъжат съзнателно, с осъзнат зъл умисъл. Те, знаейки истината, я изкривяват и нарочно внушават лъжи на хората. Макар и да знаят истината отлично…

Това не са хора. Няма нищо човешко в тях. Никакви признаци на съвет. Твар и мерзавец може да се нарече подъл човек, а това не са хора. Това са… фашисти. Същите – избавени от химерата, наричана „съвест“.

Открих каноничното определение.

Това не са хора.

Послепис:

Ето, помислих и ще допиша цитат на един либерал. По-точно на двама – братя Вайнер. За да разберете, че те самите прекрасно осъзнават с какво се занимават. Когато с ТОВА се занимават не те, а другите, то те определено точно квалифицират такива деяния.

И така: съзнателна лъжа, когато истината ти е известна. В наказателното право има такова понятие – „умисъл“. Когато човек разбира, че извърши престъпление и има именно умисъл да извърши това, без случайност или поради глупост.

И ето какво САМИТЕ ТЕ смятат да се прави с такива нехора:

* * *

И ме пита бавно:

  • Помните ли що е то „отъждествяване със заповедта“?

  • … Отъждествяване със заповедта… отъждествяване със заповедта…

Нещо им звънна в главата, все едно стрелката е насочена, невроните на паметта се запътиха със съседен лоб.

Спомних си тези думи, чел съм ги или съм ги чувал не много отдавна, в документ.

Отъждествяване със заповед. Спомних си. И поклатих глава.

  • Не си ли спомняте? – Продължи да ме пита той: - Тогава ще ви напомня контекста: „Ние открихме, че обвиняемият е действал, като цяло напълно отъждествявайки се с получените заповеди, подбудени от ревностен стремеж да се постигне престъпната цел“.

Разпитваше ме бавно:

  • ОООООХ! – по вълчи, не успял да се сдържа завих от обзелата ме остра болка, от физическата лъка, обхванала сърцето ми с ужас. Счупи се забравата и действителността се стовари върху мен като секира.

…Отъждествяване със заповедта… Град Фрайбург, процесът над палачите от Аушвиц… показанията на Дов Бера… свидетелят от Израел… еврейски командос… Бюрото на доктор Симон Визентал….

***

  • Спомнихте ли си?

„…ОПРЕДЕЛЕНИТЕ МЕРКИ НА НАКАЗАНИЕТО ЗА ТАКИВА УЖАСЯВАЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НЕ ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАК СЕ Е ЗАРОДИЛО ТОВА ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ…“

  • Спомнихте ли си?

  • Да. Това е присъдата по делото на Адолф Айхман… - покорно кимнах аз.

Дов Бер, един от петимата еврейски командоси, извлекли Айхван от Аржентина, прочита тази присъда на съда във Фрайбург.

***

Както казва Мартин Лутер Кинг: „Имам си една мечта“. Искам да проведа Нюрнбергски процес над либералите.

Не искам наказания, те не ме вълнуват. Искам назидание за потомците. Искам да покажа наяве тяхната мерзост. Защо да се наказват? Нека просто всички да разберат, че такива театрални режисьори, писатели и художници… Отдавна искам това.

Те искат осъждане на „престъпната съветска власт“, а аз искам за тях дори не присъда, а просто публично предоставяне на доказателства що са те всъщност.

Превод: В. Сергеев


Източник: Завтра.ру


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели