/Поглед.инфо/ „Вставай, страна огромная! Вставай на смертнѝй бой! " - избухна от говорителите директно пред американското посолство в София. Група демонстранти с плакати "САЩ и НАТО са убийци" скандираха: "Янки, прибирайте се у дома!"
Двама американци, които се разхождат пред посолството, спират и наблюдават с
интерес.
„Много малък протест“, отбелязва подигравателно един от тях.
Противници на НАТО по време на протеста. Снимка Даря Асламова.
Тук наистина няма повече от двадесет души. Има много повече полицаи,
отколкото протестиращи. И това е в седеммилионната България, където вече
има три бази на НАТО!
Нещо повече, на фона на силен скандал в село Чешнегирово. Там, на 11 май,
американски войници, въоръжени до зъби, нахлуха в терена на малък завод за
преработка на зехтин, казаха на работниците да седят неподвижно и претърсиха помещенията. По-късно американското командване се извини:
казват, че ученията продължавали и имало грешка.
"Народът ще накаже предателите. Войските на САЩ-НАТО - вън от България!"
Снимка Даря Асламова
България обаче отдавна е заден двор за чуждестранни военни служители.
Преди месец турски конвой от камиони на НАТО се изгуби в планините на
България. Техният навигатор отказал. Турците влязоха в отдалечено планинско
село и изплашиха до смърт селяните.
И преди няколко години френски парашутисти се приземиха с парашути точно
на земеделска земя край Плевен, казаха "Бонжур", и бяха бити от местни мъже,
след което французите бяха откарани в болницата.
Демонстрация против НАТО. "Свобода или смърт!". Снимка Даря Асламова.
„Не се учудвайте, че протестът срещу НАТО е толкова малък“, иронично
отбелязва моят сръбски приятел Альоша Миленкович, известен журналист и
експерт по балканска история.
- "Ние сърбите добре познаваме нашите съседи българи. Имаме израза
„българска политика“ - това е политика на постоянно страстно присъединяване
към победителя, към този, който е по-силен. Политиката на ножа, забит отзад.
Ако утре балансът в света се промени и НАТО бъде победен, хиляди българи ще
стоят по улиците на София през нощта и ще крещят, че са вкарани в НАТО със
сила. Българите винаги държат носа си на вятъра", твърди тойо.
Демонстрация против НАТО. "Янки! Прибирайте се у дома!". Снимка Даря
Асламова.
Табула раса
Ракия вече не се сервира в баровете в София. Това е немодно.
- Защо не искаш уиски? - изненадан е сервитьорът.
- "Защото съм в България".
„Ракия сега се пие само в селските кафенета“, отбелязва снизходително той.
Местната младеж се стреми да бъде като своите западни връстници във всичко.
Европейският съюз вече е изсмукал почти цялата млада работна сила като прахосмукачка и два милиона души са напуснали България в търсене на по-
добър живот.
Как се третират руснаците тук? Учтиво. Ако попитате обикновения българин
какво мисли за Русия, ще чуете:
„Прекрасна държава. Ние много обичаме руснаците. "
И какво трябва да отговори? Българите са прагматични, а туристите са пари. Но
популярното твърдение, че 70 процента от българите са русофили, това е
пълна глупост. Всички русофилски партии губят на избори с изненадваща
последователност и дори скандално се провалиха на последните, като
спечелиха по 0,3 или 0,4 процента всяка. Не повече от статистическа грешка.
- "Защото вие, руснаците, не искате да правите нищо! И това ме ядосва" -
войнствено възкликва Велиана Христова, журналистката на вестник „Дума“.
- "Вижте американците. САЩ са навсякъде, а къде е Русия? В продължение на
тридесет години американците последователно правят всичко, за да настроят
обществото ни срещу Русия. Има такъв фонд "Америка за България", казва тя.
"Сега Фондацията прави проекти във всички училища, обучава учители и
работи съвместно с нашето Министерство на образованието. Всъщност това е
паралелна образователна система", обяснява Христова.
"По-младото поколение не се интересува кое е вярно и кое не. Те знаят само,
че нашите партизани по време на Втората световна война са били терористи.
Че комунизмът беше признат за престъпен режим в България. Ние дори
отменихме присъдите на Народния съд", продължава тя. (Военният трибунал в
България от декември 1944 г. до април 1945 г. Той издава 11 хиляди присъди
на военни престъпници, идеолози на фашизма, членове на националистически
организации, военно-политическия елит на нацистка България. - Ред.)
"Сега имаме убийци и фашисти - герои и чисти като стъкло. България е
единствената държава в света, която отрича антифашистката съпротива!"
Българска журналистка Веляна Христова.
Снимка: YouTube
Ако това продължи, тук ще се появи „табула раса“, девствена територия в
смисъл на знанието, както на Запад, където според социологическите
проучвания само 17% знаят какво е Втората световна война.
Комунистите стават демократи за един ден
Работейки в различни страни, постоянно се натъквам на всякакви русофоби.
Понякога те са ядосани, слюноотделящи хора, които са на път да ви ухапят.
Тази порода бясни кучета се среща в Полша, балтийските държави и Украйна.
Те са носители на искрена, сляпа омраза, която засенчва здравия разум и
логиката.
България е страна на професионални русофоби, живеещи със западни
грантове. Те пищят най-силно в медиите, имат влияние върху правителството и
сами участват във властта. Много от тях, колкото и да е странно, са учили в
СССР и все още говорят отлично руски. Както например капитанът от 1-ви ранг,
военен журналист Васил Данов, завършил военното училище в Лвов.
Българският военен журналист Васил Данов. Фото Ютуб.
Наскоро той предложи план от 12 точки за пълната дерусификация на
България. Ето най-фрапиращите от тях:
- прекратяването на всички контакти с Русия за „санитарен период“ от 10-12
години, изгонването на Русия от ООН, забраната за всякакъв внос от Русия,
преименуването на всички населени места, улици носещи имената на
„български ненавистници и национални предатели“ (сред тях граф Игнатиев, на
когото България дължи своята свобода и държавност!) ...
И черешката на тортата - точка 12, която ще цитирам изцяло:
"Преместване изземване или унищожаване на всякакви символи на
антихуманния сталински болшевизъм (тотеми на "червената" армия, знаци и
намеци за "подводници", "парашутисти", "партизани" и други съветски
терористи) ".
Този план беше предложен на Атлантическия съвет на България - куп клинични
русофоби. И прекрасен детайл от този план: „стриктно спазване на предишни
споразумения с Руската федерация“.
Все пак би! Балканският газов поток, свързан с Турски поток, минава през
България. Газ за "екс-братушките", о, как им трябва!
- Защо сред прословутите русофоби има толкова много бивши партийни кадри
и съветски възпитаници? - питам главния редактор на вестник „Труд“ Петьо
Блъсков, опитен и ироничен човек.
„Ще ви разкажа история“, усмихва се той. - "Баба ми беше жена от заможно семейство и не обичаше комунистите. И след влизането на съветската армия в
България на 9 септември 1944 г., БКП (Българска комунистическа партия) идва
на власт. Веднъж баба ми слушаше новините за следващия конгрес на БКП и с
изненада отбеляза:
„Откъде се взеха толкова много комунисти? Нямаше ги! "
"Спомних си думите й след 10 ноември 1989 г., нашата българска перестройка.
На 11 ноември всички станаха демократи и влюбени в Америка. А истерията с
разрушаването на съветските паметници е желание да се подмажем на новите
си приятели. Тези борци наистина искат американските им другари да ги
потупат по рамото и да кажат „браво", продължава той.
"Примитивно мислене и евтини трикове. И има платени пропагандисти-
агитатори, които търсят начини да компрометират Русия на българска земя", казва Блъсков.
"Вече тридесет години главният по въпроса за събарянето на паметници е
някакъв Иво Инжев. Това е истински предател. Отличен съветски кадър.
Завършва Московския държавен университет, където учи арабски. Той се
връща в България и БТА (Българска телеграфна агенция, аналог на нашия
ТАСС - бел. На автора) изпраща Инджев като кореспондент в Бейрут, столицата
на шпионажа", продължава още той.
"Всички кореспонденти, които БТА изпрати след това в чужбина и още повече в
Ливан, бяха разузнавачи и, разбира се, комунисти. Аз самият бях
комунистически журналист и го знам много добре. След перестройката Инджев
моментално „се преобърна“ и се превръща в главния враг на Русия", обяснява
журналистът.
А ето и когато Русия и България са били най-добри приятели. Снимка Даря
Асламова
Паметник на летците, които са бомбардирали София
Когато се обадих на г-н Инжев с молба за интервю, чух почти змийско съскане
в слушалката:
- Презирам Ви! Четох статиите ви за България. Написахте, че България е бедна
страна и в нея има много цигани.
- Имате ли различна картина на света? - попитах. - Можете ли да ми я
нарисувате?
- Никога! Не можеш да ме принудиш да се срещам с теб!
- Пази Боже! - възкликнах и прекъснах връзката, задавяйки се от смях.
„Имаме неофашисти и неонацисти, за които паметниците на съветската армия
са обект на постоянна агресия“, обяснява ръководителят на антифашисткото
движение в България Борис Цветков.
- "Деца и внуци на нацистите живеят в България, техните наследници и те
жадуват за отмъщение. Те казват: ние бяхме добри по време на Втората
световна война, а съветската армия са окупатори, завоеватели и убийци",
обяснява той.
"Всяка година в България се провежда Луковмарш с факли. Христо Луков е
като Бандера, само че по-лошо. Бандера беше просто екзекутор, а Луков беше
идеолог на българския фашизъм и получи добро финансиране от Хитлер.
Фашизмът вдига глава в Европа - в Украйна, в балтийските страни и в
България", разказва лидерът на антифашисткото движение.
Българските нечовеци с еднакъв ентусиазъм се борят не само за разрушаването
на съветските паметници, но и за инсталирането на нови - за своите западни
„приятели“. Преди няколко години те издигнаха паметник на 314-те
американски пилоти, загинали при варварските бомбардировки над София.
Около една четвърт от сградите са унищожени, включително трите най-стари
църкви, както и храмът на Александър Невски е бил увреден, а Руската църква
е силно повредена. Убити са над 4000 цивилни. Паметникът беше благоразумно
поставен на територията на американското посолство, за да не бъде облян с
лайна.
Между другото, в резултат на проучвания се оказа, че по-младото поколение
българи е сигурно, че София е бомбардирана ... от руснаците!
И още един план - шедьовър на самоунижаването - да се кръсти площад в
София на германския канцлер Ото фон Бисмарк, главният враг на независимата
българска държава. Изказването му е известно:
„Не бих жертвал живота на нито един немски хусар заради крадците на овце от
долния Дунав!“
Циник и реалист, Бисмарк беше много точен в оценките си.
Специалният кореспондент на "Комсомолки" Даря Асламова с демонстранти
против НАТО в България. Снимка Даря Асламова.
Кой е освободил България?
Тази крехка сивокоса седемдесетгодишна жена просто изумява със своята
енергия и харизма. Искра Баева, уважаван професор по история в Софийския
университет. Наречена е Искра на вестника на Ленин. Тя наистина прилича на
малка светлина.
Бащата на Искра отива в планината при партизаните като осемнадесетгодишно
момче. Заедно с приятел краде печатница от училището (за разпространение
на листовки) и взима един пистолет за двамата.
„Партизаните от Втората световна война сега се считат за национални
предатели в България“, казва Искра с горчивина.
- "По-младото поколение се възпитава в изключително русофобска
образователна система. Програмите бяха променени, за да не се пише нищо
добро за Русия след Великата отечествена война", обяснява тя.
"Те пишат, че през 1944 г. в страната идват съветски ботуши и щикове.
Окупационните сили донесли комунизъм и това е най-лошото нещо, което се
случило с България. На учениците се казва, че Третото българско царство е
било величието на българската нация, но нищо не се казва за това, че по това
време България е съюзник на Хитлер", продължава професорът.
Паметник на руските и български воини в парка на София. "На Шипка всичко е
спокойно".
- Но какво ще кажете за процесите в Нюрнберг? - изумена съм аз.
- "И него го няма в учебниците по българска история. Има само в учебника по
световна история, който обяснява какво е фашизъм. Но ние като че ли не сме
замесени в това", обяснява проф. Баева.
- "Но учениците, надявам се, знаят, че Русия спаси българите от турското иго и
им даде държавност", питам аз.
- "И тук всичко не е лесно. Те пишат, че Русия е имперска сила, която е искала
да превземе България. И тя освободила българите само защото искала да
стигне до Босфора и Дарданелите", допълва тя.
Паметник на срещата на български и руски войници през 1944 година. Днес
съветските войници в България са обявени за окупатори.
Впрочем в България вече не е на мода да се казва „османското иго“. Съседите
турци може да се обидят. Сега е политически коректно наричано "турско
присъствие".
А руско-турската война от 1877-1878 г. е преименувана от либерални
журналисти от освобождение в „поробване“. Оказва се, че „откраднахме“
територията от България! Не е много ясно как е възможно да се „открадне“
територията на държава, която не е била на картата, но „братята“ все още
мечтаят за изчезналата през 1396 г. (!) Велика България.
По традиция отивам да запаля свещ в храм-паметника Александър Невски и
изведнъж инстинктивно спирам. На плотовете пред храма, където обикновено
продаваха гнездещи кукли и шапки с ушички, има цигари, колби, запалки със
свастики, нацистки железни кръстове и наръчник на немски „Как да се бием с
партизаните“.
Свастиките, чието публично излагане е забранено в Русия, в България днес е
"популярна антикварност".
Вторият шок е нова табела на входа на храма. На предишния беше прекрасно
написано, че храмът е издигнат за сметка на българския народ в знак на
благодарност към руския народ за освобождението му. Имаше трогателни думи
за около 200 хиляди загинали руски войници. Сега текстът е следният:
„... в знак на памет на хиляди руски, български, украински, молдовски,
финландски и румънски войници, загинали през 1877-1878 г.“.
Какво е това?! Тогава не са съществували държавите България, Украйна,
Молдова, Финландия! Руската империя е тази, която освобождава българските
земи, плащайки за свободата на българите не само с руска кръв, но и с
немислима по това време сума. Един милиард 100 милиона златни рубли - два
годишни бюджета на страната за 1878 година!
Храмът на Александър Невски в София.
Снимка: Михаил ФРОЛОВ
Обикалям храма, за да намеря две стари мраморни плочи с износена позлата,
на които е написано:
„Вечна слава на руските войници, паднали за освобождението на България“.
И тогава си спомням скандала отпреди четири години. През 2018 г. патриарх
Кирил пристигна, за да отпразнува 140-годишнината от освобождението на
България. В странната си приветствена реч българският президент Румен Радев заяви:
- "На бойните полета на Руско-турската освободителна война загиват войници -
представители на много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци,
беларуси, поляци, литовци, сърби и черногорци."
Патриарх Кирил отговори достойно:
- "Още веднъж искам да ви кажа много ясно, че Русия освободи България. Не
Полша, не Литва, не други страни, а Русия. И искам да кажа откровено, че ми
беше трудно да чуя всички тези препратки към участието на други държави в
освобождението на България. Нито полският Сейм, нито литовският Сейм не
взеха решение за започване на война с османска Турция ... Ние сме за
историческата истина, спечелихме я с кръвта си."
Човек може да си представи какъв вой на омраза вдигнаха местните медии! В
резултат на това българските власти не само смениха табелата. Пропагандата
започва да преименува катедралата.
Ето истинската мраморна плоча в храма Александър Невски в София. "Вечна памет за загиналите за свободата на България руски воини."
А ето я и модерната на входа на храма.
"Длъжни сме да поправим грешката на предците"
- "Мечтая да преименувам катедралата „Александър Невски“. Въпросът е да
възстановим националното си достойнство. Този храм е израз на голяма
политика".
Пред мен седи един напълно вменяем джентълмен на име Горан Благоев. Това
не е просто известен български журналист. Той е историк, доктор на науките,
богослов и университетски преподавател.
- "А какво ви попречи на Александър Невски", питам аз.
- "Това е руски светец, когото никой не познаваше в България. Имаме свои
светии - Кирил и Методий", твърди Благоев.
„Но не Кирил и Методий освободиха България“, отбелязвам. - "Александър
Невски е небесният покровител на руската армия и цар Александър II
Освободителят."
- "Александър II е имперски култ!" - възкликва г-н Благоев. - "Цар Александър
не освободи България!"
Онемях.
- "И кой според вас е дал заповедта на руската армия? Кой взе решение за
войната", питам.
- "Освобождението на България е планът на Русия да получи контрол над
проливите", казва той.
Руски поличби в България.
Снимка: Дария АСЛАМОВА
„Вашите предци са мислили по различен начин“, твърдя аз. - Цяла България
събра пари за построяването на катедралата „Александър Невски“.
Благоев отхвърля пренебрежително:
- "След освобождението на България всички бяха русофили. Те не знаеха какво
ни направи Русия по време на Съединението и след това".
"Но интелигентна България вече разбираше имперските планове на Русия.
Руският цар направи всичко, за да предотврати голяма православна държава на
Балканите - нито Сърбия, нито България. И България не получи своите
територии", казва той.
- Имахте ли ги? - питам иронично.
„Разбира се“, гордо казва моят събеседник.
- "Имахме Българската екзархия, територията на Българската православна
църква в рамките на Османската империя", обяснява той.
- "Е, тогава всички въпроси са за турците" - ухилвам се аз. - "Кандидатствайте
с молба да ви върнат в Османската империя. Ердоган само ще се радва. В
същото време катедралата може да бъде преименувана в джамията Ердоган".
- "Не казвам, че с турците сме се чувствали добре. Но какво, ако нашите
предци грешат? Мнозина в България мечтаят да преименуват катедралата. Дори
отворихме страница във Facebook и вече 1266 души са се регистрирали за
подкрепа. Трябва по-активно да обясняваме нашата позиция на хората", казва той.
Гледам го и вече се присвивам от отвращение. Господи, за кого са умрели
нашите предци ?! Но в България имаше героични хора, които вдигнаха
въстание през 1876 г. срещу турците. Били са се със секири и коси в ръце.
Селянките изсушавали и начуквали люти чушки, за да ослепят турските
войници. Потискането на въстанието е ужасно: масовото изгаряне на жени и
деца живи, стотици отрязани глави на деца, стомаси на бременни жени
разкъсвани, мъжете набити на кол и пържени като шашлици.
И плач се разнесе из цяла православна Русия! Как така?! Убиват братя, но ние
мълчим ?! И така седя и слушам истории от техния потомък за злата „имперска
Русия“, за „съветските окупатори“, чиито паметници трябва да бъдат съборени.
„До септември 1944 г. България беше съюзник на нацистка Германия“,
припомням. - "Освободихме ви от фашизма".
- "Какъв фашизъм в България?" - казва г-н Благоев. - "Ние не пипахме нашите
евреи".
Историкът и журналист Горан Благоев.
Снимка: YouTube
- "Но българите изпратиха 11 000 евреи на смърт в окупираните територии",
казвам.
„Те бяха евреи на териториите, които нашите съюзници ни дадоха да
администрираме", твърди той.
- "Нацистка Германия и фашистка Италия бяха вашите съюзници. Считате ли
режима на Третото българско царство за престъпен?"
- "Не, не мисля така. Нямахме избор", казва той.
- "Как не?", възразявам. - "Сталин предлага пакт за взаимопомощ на България
през есента на 1940 г."
- "Не искахме да попадаме в мечите прегръдкти на Сталин", твърди Благоев.
- "Значи сте предпочели прегръдката на Хитлер?"
- "Хитлер беше на нашите граници. И тогава това, което направи България,
бяха българските проблеми. Това са нюанси", обяснява още той.
Книжен базар в София. Все още обичат и четат Чехов.
- "Наказателни операции в окупираните територии - това нюанси ли са", питам.
„Това бяха нашите законни територии. И тогава: на война, както на война.
Къде бяха цивилните там? Те бяха партизани. Нашите войски контролираха
ситуацията", обяснява той.
Слушам тези чудовищни изказвания и си мисля каква огромна грешка направи
СССР. Грешката на щедростта и прошката по отношение на така наречените
"братски" страни и "братски" балтийски републики.
Не сме им представили сметката за престъпления срещу човечеството.
„Благодатта към падналите“ обикновено не се оценява от самите „паднали“.
По съветско време децата им се възпитаваха в учебници, които разказват само
за героични партизани и мощна антифашистка съпротива, която често е била
много далеч от истината. Но е дошло времето за втория Нюрнбергски процес.
В България има православни икони във всеки хубав дом. Даря Асламова.
"Историята я пишат победените"
Българската историчка Дарина Григорова, млада и страстна жена, написа
прекрасна статия за „идеологическото разглобяване на Голямата победа“. То
има две цели.
Първата е регионална:
„Да се прекъсне единствената свещена връзка в постсъветското пространство -
не само пъпната връв между Руската федерация и СССР, но и между Руската федерация и останалите постсъветски републики. Ако се окаже, че демонтира
Победата, постсъветското пространство също ще бъде демонтирано. Войната
срещу паметниците на победилата Червена армия не е хаотичен варварски
порив, а системна и методична политика. "
Втората цел е глобална:
„Демонтаж на международната система за сигурност, чийто основен гарант е
ООН, паралелно с делегитимирането на международния правен ред след Ялта-
Потсдам (1945)“.
Руската църква е любима и почитана сред възрастните българи.
Руската църква е обичана и почитана от българите от по-старото поколение.
Снимка: Дария АСЛАМОВА
„Западният свят се върна към езика на Студената война“, казва Дарина
Григорова.
- "Ако забравите за Победата, за онези, които бяха основният двигател на
Победата и които направиха основните жертви, тогава ще забравите за
победените", твърди тя.
"Това е самата същност: че сега ПОБЕДИТЕ се опитват да пишат история! А
победените са агресивни. Тя се опитва да си отмъсти сред избледняващата
памет. Това е пряко свързано с варварското отношение към паметниците и
всичко, свързано с Русия", обяснява професор Григорова.
Проф. Дарина Григорова. Ютуб.
От какво се страхувам? По отношение на паметниците България все още държи
отбраната. Има хора, които доброволно ги следват и почистват. Но се
страхувам от реакцията на крайния национализъм. Вече го вкусихме. Винаги
съществува опасност от псевдонационално чувство.
Паметник в София на руски лекари, загинали в руско-турската война 1877-1878.
- На какво се надявате?
- Сред младите хора има здравословен корен - само 5 процента, които мислят и
четат. Но ги има. И паметта не е от празник до празник. Това е непрекъснат
процес. Във всяка българска църква по време на литургията свещениците
почитат цар Александър Николаевич, нашия Освободител, и всички войници,
загинали за вярата и Отечеството. Той е невидим за светските хора. Но това е
жив спомен за Русия.
Превод: СМ