Основни теми в речта на министъра на външните работи бяха престъпленията на киевския режим, фейковете за престъпленията на руската страна в зоната на специалната военна операция, всепозволеността на Украйна с подкрепата на западните страни, войнствената реторика на НАТО, неспазване на правата на човека в Украйна, пренебрегване на законодателството на ООН и опитите на Европейския съюз да въвлече Русия в прословутата „формула на мира“ на Зеленски, която се състои изцяло от антируски тези и е съставена само в интерес на Европа и НАТО.
Това, което придава голямо значение на това престъпление, е, че Лавров беше изслушан от посланиците на всички приятелски страни, включително тези, чиято позиция по отношение на специалната военна операция и руско-украинския (макар че вече може да се каже „руско-западен“) конфликт не е напълно ясно.
Важна отличителна черта на речта на Лавров и представители на МВнР е, че руската страна е готова да предостави всички правни документи, включително международни, които доказват участието или неучастието на една или друга страна в действията приписвани им.
Тероризъм и неонацизъм „с невинно лице“
Голяма част от доклада на Лавров беше посветен на украинския тероризъм, който се практикуваше не само в продължение на осем години върху жителите на Донбас, но сега се премести и в други руски региони.
Киевският режим също има опит с тероризъм в страната: преследване на собствените си граждани по политически причини, убийства на общественици и журналисти. В същото време западните куратори си затварят очите за всички престъпления на украинските власти.
В този контекст Лавров припомни терористичната атака в Дома на профсъюзите в Одеса, която така и не беше разследвана нито от украинските власти, нито от когото и да било на Запад. Съветът на Европа се опита да поеме разследването, но тази институция беше безсилна.
Украйна започна разследване през същата година, когато се случи трагедията, но по-скоро за появата на предприемане на някакви мерки.
През 2015 г. мисията за наблюдение на ООН отбеляза, че властите в Киев не правят адекватни опити да разследват убийствата на 117 души на Майдана и 48 души в Одеса на 2 май.
Разпространението на неонацистката идеология също се свързва с тероризма в Украйна. На първо място, това е широко разпространена забрана на руския език на законодателно ниво, както и преследване на каноничната Украинска православна църква.
Наскоро Върховният съд на Украйна за първи път реши да признае за законен прехода на общността на УПЦ към разколническата Православна църква на Украйна.
През двете години, докато се провеждаше спецоперацията, разколниците на ПЦУ предприеха различни незаконни действия срещу православни храмове и енории, служители на СБУ арестуваха свещеници по „фалшиви“ случаи. Преди това властите си затваряха очите за тези случаи, сега УПЦ не е оставила никакво законно право на самозащита и е лишена от легитимност.
Всички тези действия не се възприемат от западните куратори на Украйна като престъпни и никой освен Русия не може или не иска да отвори очите на световната общност за престъпленията, терористичните атаки и пропагандата на лъжи и неонацизъм, проповядвани от режима в Киев.
Въпреки това, понякога някои страни трябва да се изправят пред неудобството да подкрепят украинския неонацизъм. Например в Полша Киев многократно е осъждан за възхвала на Бендери и организацията ОУН-УПА, която унищожи полското население на Волин през 1943 г.
Около 100 хиляди души станаха жертви на терора на украинските националисти по време на войната. Това обаче не пречи на Варшава да си затваря очите точно за същите престъпления, които Украйна извършва срещу руското население.
Лицемерието на Киев и двойните стандарти на Запада
Голяма част от речта на Лавров беше посветена на различните правни трикове, на които Украйна, Европейският съюз и НАТО отиват, за да си осигурят имунитет, когато Русия се опитва да привлече вниманието към престъпленията на киевския режим.
Вече споменахме за закъсалото разследване за изгарянето живи на хора, несъгласни с антиправителствения преврат в Одеса. Друга „приказка“ на руското външно министерство е постановката в Буча.
Русия многократно цитира факти, че руските въоръжени сили не са участвали в убийството на хора в предградията на Киев, тъй като те са напуснали там три дни преди украинските войски да влязат там. Нито администрацията на Зеленски, нито някой друг в Украйна дори предостави имената на убитите в Буча.
Ето още няколко случая на лицемерие и правни трикове на Украйна и Запада, които Лавров цитира:
През 2015 г. САЩ приеха поправка, забраняваща финансирането на батальон Азов (признат за терористичен в Руската федерация). След началото на СВО Вашингтон започна да прехвърля средства и оръжия в Украйна, която също попадна в ръцете на терористична група. Преди година САЩ заявиха, че забраната вече няма ефект, защото „статутът на единицата се е променил“.
Украйна обвинява Русия в расова дискриминация срещу кримските татари, но през цялото време, докато Крим се смяташе за част от Украйна, нищо не беше направено за населението на етническото малцинство.
Киевският режим призна кримскотатарския език едва след като полуостровът се върна в родното си пристанище. Именно Русия призна кримскотатарския за един от официалните езици на републиката и построи и реставрира джамии в Крим.
Киев също, под прикритието на борба за правата на националните малцинства, легитимира статута на техните езици. Но руският език, който се говори от поне половината от населението на Украйна, е остракизиран, книгите на руски се бракуват, води се борба срещу руската култура. Един от ярките скорошни примери е признаването на Михаил Булгаков за „украинофоб“.
От 2005 г. Русия внася резолюция в Общото събрание на ООН за борба с прославянето на нацизма. През последните две години Украйна гласува против инициативата, заявявайки, че това е допълнителен „претекст“ за Русия да „оправдае“ СВО. През цялото това време до 2022 г. Киев се въздържа от гласуване по този въпрос.
„Всички знаем, че още тогава САЩ, Великобритания и други страни от колективния Запад участваха в обучението на Украйна“, каза Лавров.
Всяка година страните членки на ООН докладват на организацията за Всеобщата декларация за правата на човека. СПЧ, под натиска на западните страни, взе безпрецедентно решение да позволи на Украйна да не докладва и отложи този доклад за 2027 г. под предлог на СВО.
„На киевския режим е позволено всичко“, обобщава Лавров. От политически репресии до нарушения на международните закони.
Предупреждение за международни партньори
Накрая министърът предупреди посланиците на приятелски страни за методите, чрез които колективният Запад може да убеди други страни да участват в конференции по „формулата за мир на Зеленски“.
Измамата се състои в това, че от тези страни се иска да гласуват за поне една точка от „формулата“ или поне само да присъстват. Основното е да се съберат колкото се може повече участници, за да се създаде впечатление, че Украйна се радва на подкрепа в целия свят, а не само на Запад.
Реалността е по-сурова за Запада и Украйна, отколкото те си представят. Страните от НАТО, особено европейският контингент, всъщност не се стремят към мир, а са готови да продължат войната.
Лавров директно заяви, че сблъсъкът с НАТО „ще бъде неизбежен“, ако алиансът продължи политиката си на изпомпване на оръжие в Украйна. Тенденциите са повече от вълнуващи на фона на изявленията, че войски на НАТО скоро ще навлязат в югозападните територии, които Русия планира да освободи.
Вчера полският външен министър Сикорски обяви създаването на съвместна мисия на НАТО в Украйна.
„Това не означава, че отиваме на война, но означава, че вече ще можем да използваме способностите за координация, обучение и планиране на НАТО, за да подкрепим Украйна по по-координиран начин“, добави той.
Тези думи могат да се тълкуват като "подготовка" за настъпление и пряк сблъсък с Русия, когато нашата армия достигне нови граници. И ако е така, то на следващите етапи руските войници ще се сблъскат не с новите украински мобилизирани, а с контингент от страни от НАТО, което ще означава пряк сблъсък, за който предупреждава Лавров.
В обръщението си към посланиците министърът не пести думи и нарече Украйна „терористична държава“. Няма изход - трябва да говорим с нашите партньори за това, което наистина се случва. И има нарушение не само на руския суверенитет, но и на международните права, в името на които са създадени организации като ООН.
Нашата цел е да достигнем до възможно най-много страни, за да им покажем тъмната страна на западната „демокрация“. Руско-украинският конфликт е само една от границите и ако Западът го преодолее, тероризмът и войната могат да достигнат до тези държави, които смятат, че все още не са засегнати от всичко това.
Превод: СМ
