/Поглед.инфо/ Огромните загуби на Червената армия по време на Великата отечествена война биха могли да бъдат още по-големи - ако не беше масивната ваксинация. Именно по време на войната съветските лекари трябва спешно да разработят специално лекарство, което да предпазва военните от седем най-опасни инфекциозни заболявания едновременно. Документите от онези години развенчават все още популярните митове за честотата на болестите във военни условия.
По време на Великата отечествена война враг на Червената армия е не само германският Вермахт, но и опасните микроорганизми. За ефективна борба с епидемиите на фронта и в тила е необходима ваксина, която дава възможност за имунизация на персонала на Червената армия срещу няколко болести едновременно.
Съветските войски получават такава защита през пролетта на 1943 г., когато СССР започва масово ваксиниране с "Поливаксина НИИСИ". Благодарение на нея Червената армия от една инжекция става практически имунизирана срещу седем заболявания наведнъж.
Разболяват ли се на фронта?
Има мнение, че войниците на Червената армия на практика не се разболяват на фронта. Въпреки че трябва да прекарват часове в студена вода, да седят в окопи и да лежат в снега, уж няма настинки, тъй като по време на стрес човешкото тяло се противопоставя на въздействието на много вируси. Но това не е вярно, всички тези митове са пряко опровергани от военните документи на Великата отечествена война.
Есенно-пролетният период е времето на най-голяма честота на остри респираторни вирусни инфекции (ОПНИ), възпалено гърло и грип. По време на войната съветските войници, както всички хора, са податливи на такива заболявания. Например през ноември 1944 г. този факт е отбелязан на 3-ти Белоруски фронт. В заповедта си за началника на генералния щаб на генерал-майор Барсуков директно посочва, че във връзка с настъпването на студено време в артилерийските части случаите на настинки са се увеличили. Други армии и фронтове не са изключение.
Считайки ОРВИ и грипа за заплаха за бойната ефективност на войските, съветското командване предприема мерки за борба с тях. Като превантивна мярка фронтовата линия обръща внимание на защитата на Червената армия от студ и влага: изградени са землянки с печки за отопление на войниците, където те почиват на сламени постелки, както и землянки за сушене на мокри униформи, обувки и партенки. Освен това командването изисква да се построят бани и да се осигурят на войниците топла храна и вряща вода в неограничени количества.
Обаче не само обикновената настинка представлява заплаха за Червената армия. Имаше редица много по-опасни заболявания от епидемичен характер, като коремен тиф, холера, дизентерия, които не могат да бъдат победени чрез изсушаване на партенките и разпространението на горещата вода.
Ваксинации за Червената армия
Превенцията на стомашно-чревни инфекции предвижда цяла система от санитарни мерки: почистване на териториите, окупирани от войските; подобряване на водоснабдителните източници, контрол на мухите, поддържане на местата за съхранение и приготвяне на храна чисти. Освен това командването се опитва да повиши информираността на войниците от Червената армия, призовавайки ги да спазват лична хигиена: да си мият ръцете си преди ядене и не пият вода от блата, канавки, реки, езера и замърсени кладенци на ход.
Превантивните ваксинации са друга важна мярка за предотвратяване на епидемии. Още преди войната войниците на Червената армия е бил ваксиниран срещу коремен тиф, паратиф А и В и тетанус чрез три инжекции. И срещу дизентерията, бойците трябва да пият хапчета в продължение на три дни, а също така да получат три ваксинации на месец срещу холера.
Този метод за предотвратяване на инфекциозни заболявания е много труден и невъзможен в бойна ситуация. По време на войната се изисква по-бърз метод на ваксинация от тройните ваксинации. Изход от ситуацията е намерен през пролетта на 1943 г., когато Поливаксината на НИИСИ, разработена от съветските микробиолози от Изследователския и изпитателен санитарен институт на Червената армия, започва да постъпва в армията.
Седем с един удар
През 1941 г. Нина Гефен и Николай Александров, научни сътрудници на Научноизследователския институт за изследвания и развитие, работят по проблема за масовата активна имунизация на личния състав на Червената армия. Целта им е да създадат ваксина за войници с едно убождане срещу няколко стомашно-чревни заболявания. С усилената си работа Гефен и Александров първи в света доказват възможността за постигане на добър имунизиращ ефект с еднократна ваксинация срещу коремен тиф, паратиф А и В, два вида дизентерия, холера и тетанус. Лекарството, което те създават, е наречено "Поливаксина НИИСИ".
Постигнали желания резултат, Гефен и Александров продължават да изучават ваксината през 1941 г., провеждайки експерименти върху голям брой морски свинчета и бели мишки. Проучванията показват, че ваксинираните животни понасят дори няколко смъртоносни дози от микробите на тези зарази, докато неваксинираните умират от една.
Успехът стана основа за изпитване на ново лекарство при хора, което разкрива, че следваксиналните реакции и усложнения след инжекция с "Поливаксина НИИСИ" не се различават много от прилаганите преди това ваксини, а ефективността ѝ при противодействие на заразата е по-висока. До април 1942 г. броят на хората, ваксинирани с Поливаксина, надхвърля 10 хиляди души. Наблюдението им разкрива, че поради ваксинацията заболяванията на стомашно-чревните инфекции в тази група са намалели. В резултат през 1942 г. институтът “Мечников”, започва масово производство на "Поливаксина НИИСИ" с очакването да произвежда няколко милиона дози годишно.
Поръчка за "инжекции"
Усилената работа на съветските учени позволява на съветското командване да започне нов етап на масова имунизация на фронта. На 14 февруари 1943 г. се появява заповед № 169 на НКО, в която началникът на тила на Червената армия генерал Хрулев нарежда целият личен състав на Червената армия да бъде ваксиниран с "Поливаксина НИИСИ" в периода от 1 април до 15 май 1943 г. Този документ става основа за всички последващи заповеди за ваксинация в действащата армия през цялата война.
Разбира се, началото на широкото използване на поливаксини е придружено от следене на неговата ефективност и странични ефекти. Например на 22 февруари 1944 г. главният епидемиолог на 2-ри Балтийски фронт полковник Холодовски пише за "Поливаксина НИИСИ" : „Хората, ваксинирани с тази ваксина чрез еднократна инжекция под кожата в доза 2 cm3, стават имунизирани срещу холера , коремен тиф, паратиф, малко по-малко от дизентерия и тетанус. "
Той също така отбеляза, че продължителността на запазването на имунитета след ваксинация се оценява на шест до осем месеца. Следователно, за да се осигури целогодишен имунитет във войските срещу изброените зарази, войските трябва да се ваксинират два пъти годишно, тоест да дава на всеки войник на Червената армия по една инжекция на всеки шест месеца.
На всички ваксинирани в Червеноармейските им книжки са вписани датата на първоначалното въвеждане на ваксината или реваксинацията и техните списъци се съхраняват в документите на санитарната служба.
"Поливаксина НИИСИ" е противопоказана при хора с бъбречни заболявания, сърдечни заболявания, диабет и отворени форми на туберкулоза. И е строго забранено да се инжектира на жени на втория етап от бременността и по време на кърмене. Освен това новото лекарство не е лишено от други недостатъци. Полковник Холодовски правилно отбеляза, че поливаксината не осигурява пълна защита срещу дизентерия. Следвоенни епидемиологични проучвания, проведени през 1952 г., потвърждават това, показвайки недостатъчна активност на дизентерийния антиген .
Но въпреки недостатъците, "NIISI поливаксината" има предимство пред други лекарства, използвани преди това в Червената армия. Тя се оправдава в суровите условия на Великата отечествена война, тъй като беше ефективна, докато предишната трикратна ваксинация в е невъзможна в мобилна. Друго предимство на поливаксината е ниската реактогенност, което позволява на войник да изпълнява задълженията си веднага след ваксинацията.
Проблеми с ваксинацията
Както се доказва от военните документи, ваксинацията на Червената армия се извършва главно между битките, със задължителното предварително посещение на банята и издаването на чисто бельо. Отнема не повече от 20 дни, за да се инокулира персоналът на една стрелкова дивизия с поливаксина. Но не всички бойци и командири проявяват добросъвестност, понякога пренебрегвайки „заповедите за инжектиране“. И така, през март 1945 г., въпреки заповедта на командира на 2-ра гвардейска танкова армия да ваксинира щаба си, не само войниците от гвардейската рота, но и офицерите от оперативните и разузнавателните отдели на щаба на армията не се явяват за ваксинация навреме. В резултат на това командващият армията заповядва на своите началници, на лична отговорност, да осигурят присъствието на своите подчинени в медицинския център.
Друг проблем с процеса на ваксинация може да бъде недоверието към лекарите, тъй като има примери, когато ваксинациите се извършват в антисанитарни условия.
Например още през април 1942 г. в 46-а армия се случва неприятен инцидент, когато лекар инжектира ваксината с нестерилизирана игла, което води до отравяне на кръвта при няколко души и тяхната смърт. Но командването тежко наказва медицинските работници за такава небрежност и медицинска неграмотност. Лекарят е изправен пред трибунал.
Въпреки съществуващите проблеми обаче, от 1943 г. ваксинацията срещу стомашно-чревни инфекции се извършва рутинно два пъти годишно - през есента и пролетта. Като цяло, през годините на войната, съгласно планирана процедура и според епидемични показания, са извършени над 30 милиона ваксинации от „Поливаксина НИИСИ“ в действащата армия. Ако вземем предвид броя на ваксинациите срещу други болести, чиято сметка също стигна до десетки милиони, тогава целият мащаб на битката срещу заразите през 1941-1945 г. ще бъде разкрит пред нас. Победата над тях - както и победата във Великата отечествена война като цяло - е печелена, наред с други неща, благодарение на постиженията на съветските военни и цивилни здравни специалисти.
Превод: В. Сергеев