/Поглед.инфо/ Медиите пишат, че в близко бъдеще Владимир Путин може да се срещне с представители на петролния сектор за евентуално премахване на мораториума върху предоставянето на обезщетения за петролната индустрия, който преди това бе представен по предложение на финансовия министър Антон Силуанов. Инициаторите на диалога бяха шефът на “Роснефт” Игор Сечин и президентският пратеник в Далекоизточния федерален окръг Юрий Трутнев - след въвеждането на забраната те, според съобщенията в медиите, няколко пъти съобщаваха на президента колко е важно сега да започне проучване на Арктика и защо са необходими данъчни облекчения за това. Става дума , по предварителни данни, за около 2,6 трилиона рубли.

От една страна, това е огромна сума, която е сравнима с бюджетния излишък на страната, от друга, това не е толкова голяма цифра, тъй като парите най-вероятно ще бъдат осигурени за няколко десетилетия и определено ще се изплатят. Затова е необходимо да се говори на първо място не за разходи за петролната индустрия, а за системни проблеми в правителството, които възпрепятстват развитието на региона. Така коментира икономистът, ръководител на Института за глобализация Михаил Делягин.

Какво означава цялата тази ситуация, когато петролните производители се опитват да оспорят чрез президента мораториума върху предоставянето на облекчения?

Първо, това предполага, че правителството просто не може да се справи със задачите си, така че всичко трябва да се решава в режим на ръчен контрол. Тоест хората, които трябва да вземат определени решения, просто не вземат тези решения.

Второ, трябва да разберете, че това не е „харч“, а е „облекчение“ в обичайния смисъл. Ако, например, платя 10 рубли данъци и след това ви моля да свалите летвата, за да платя 5 рубли и да насоча освободените пари към нещо полезно, тогава да, това може да се нарекат харчове и облекчения. Но в този конкретен случай просто няма данъчни приходи! Предлага се да се намалят данъчните ставки, за да се получат повече данъци, не по-малко; следователно, в случая говорим за инвестиции, макар и специфични - данъчни инвестиции. Това е инвестиция в Арктика, в неразвита територия, така наречената зона greenfield - само там няма „зелено“ поле, а „бяло“.

Тоест вероятно проектът ще се изплати?

Той определено ще се изплати. Има опит. Предишната година, за да се намали динамиката на спада на производството на петрол на Самотлор, предоставиха данъчни инвестиции, като намалиха данъците с 35 милиарда рубли. годишно в продължение на 10 години. Още през първата година на това правило - миналата година - спадът в производството спря и дори имаше известен растеж. В резултат на това допълнителните бюджетни приходи възлизат на почти 60 милиарда рубли, тоест инвестицията не само се изплати през първата година, но и доведе до повече от 20 милиарда рубли. допълнителен доход. Тоест, данъчните инвестиции създават допълнителни източници за попълване на бюджета.

Пишат, че 2,6 трилиона рубли е безпрецедентна сума. Съгласна ли сте с тази оценка?

Не е ясно за колко време се осигуряват тези средства. Най-вероятно 2,6 трилиона са получени чрез сумиране на намалението на данъчните ставки за целия период от 30 г. Тогава се оказва, че бюджетът ще намали ставките с около 86-87 милиарда годишно и това не е толкова страшна цифра. Но най-важното е, че това не са пари, които ги има сега или могат да са в бюджета, а той се отказва от тях. Това са пари, които при сегашния данъчен режим в бюджета никога няма да се появят. Следователно, няма нужда да се говори за „харчене“. Това са само данъчни инвестиции: смекчаваме режима и получаваме данъчни приходи буквално от въздуха, от възникващата бизнес дейност.

Ако разгледате авиационната индустрия и проблемите на MC-21, изглежда, че западните санкции могат да спрат развитието на Арктика - какво мислите?

Разбира се, почти всяка област може да бъде засегната от санкции. Но с правилната държавна политика можем бързо да създадем липсващите технологии при нас, както беше по време на миналите технологични блокади . Освен това, доколкото знам, разполагаме с всички технологии и капацитет, които са необходими за работа в тежки условия . Затова ми се струва, че не трябва да има сериозни проблеми.

Ако правителството не се справя, както казвате, и трябва да се обръщаме директно към президента, това няма ли да създаде проблеми в бъдеще? В крайна сметка се оказва, че и след това правителството няма да се справя?

Разбира се, това е проблем, който не може да бъде решен по никакъв начин. Например, по съветско време имаше областни комитети и регионални комитети, в които ръководителите, в рамките на своята компетентност, взимаха отговорни решения в своите области и региони - какво трябва да бъде и какво не трябва. Днес няма отговорност, също както няма решения. Бих разбрал логиката на правителството, ако например Медведев каже, че, видите ли, няма да влагаме 2,6 трилиона рубли, защото, например, не смятаме за нужно усвояването на Арктика или добива на петрол, или смятаме за по-нужно добиването на петрол от други места. Това би било един вид съзнателно решение със собствена логика, макар и изключително съмнителна. Но сега правителството просто не взема решения - всъщност отказва да върши своята работа - и принуждава петролните компании да се обръщат към президента. Но те поне могат да го направят, а как може да живее държава, която само веднъж годишно може да позвъни на държавния глава?

Следователно избягването на отговорност и вземането на необходими решения - не само от либералите на правителството на Медведев, но и от цялата управляваща бюрокрация, е ужасен системен проблем.

Превод: В.Сергеев