/Поглед.инфо/ Този текст не представлява високонаучно икономическо проучване, а е просто наблюдение на жител, който по никакъв начин не е „инсайдер от Кремъл“. Повече от 20 години не съм ходил в Кремъл или на Стария площад (има няколко изключения, но те нямат политически и конспиративен характер), не съм бил обременен с никакви „специални“ знания и всичките ми аргументи са пример за чиста аналитика. Теоретично всеки средностатистически гражданин, който разсъждава по темата за властта от много години, може да стигне до подобни изводи, особено ако има известен опит в управлението на големи колективи.

Но освен всичко останало, аз съм и мъж на средна възраст, който е наблюдавал много неща в живота си. И си е взел много различни изводи от това, които са свързани повече с психологията, отколкото с управлението и властта. Например, разбирам със сигурност, че това, което казва политикът, не играе никаква роля. Но темата, която той избира, може да каже много (но не и за това, което политикът наистина мисли). И сега, от гледна точка на това разбиране, оцених последните изказвания на Путин.

Първата тема са чистките. Путин е на власт от почти 20 години, но през цялото това време избягва темата за чистките (тоест сериозно намаляване на елита, както на висшия, така и на управленския) в политическия контекст (в личен план е говорил това-онова). И изведнъж, при последното си общуване народа, той говори по тази тема и съвсем логично и адекватно обясни защо не харесва тази тема. Тъй като отдавна обясних неговото нежелание да се докосва до тази тема с приблизително същите думи (това също не е вътрешна информация, тук личните приоритети на Путин като човек са добре известни), мога да отбележа само едно.

Казано е: „Човек говори за това, което го боли!“ Не винаги е вярно, но в случая много прилича на истина: темата за чистките най-вероятно се е превърнала в скорошното занимание на Путин. Контекстът не е много ясен (всъщност той винаги е бил много затворен за Путин) и може да се тълкува по съвсем различни начини. И като предупреждение към тези, които може да бъдат прочистени: “Момчета, говорих ви, че не искам, ама ме накарахте!” Е, и още подобни. Всъщност, ако беше изолиран случай, би било възможно да се игнорира.

Но все още има темата за формирането на СССР. Народът възприе тази тема (към която Путин се обръща редовно в последно време) като „преврат“ на Ленин, което предизвика широко възмущение. Но нека разгледаме малко ситуацията, от друга страна: представете си, че Путин обмисля сериозно варианта за създаване на СССР-2. Тогава връщането му към този въпрос е напълно разбираемо; той сериозно мисли как да не повтаря старите грешки. Възможно е той вече да е взел някакви решения за себе си. И тогава разсъжденията му по тази тема придобиват съвсем различен смисъл.

Събитията с Беларус ни позволяват да разгледаме тази версия като доста разумна (въпреки че това е просто версия). Но сега да си припомним моята хипотеза за Ялта-2 (е, или за Виенски конгрес-2, или нещо друго) и помислим какво трябва да направи Путин, за да стане един от създателите на „новия световен ред“ за 21 век? Да се разбере с Тръмп и Си Цзинпин и да превърне Русия в страна победител над глобалния финансов глобализъм. Но как да демонстрираме победата си над финансовия глобализъм, ако не прочистим финансовия и икономическия блок от собствената сфера на управление и от съвременния руски елит? Няма как. И тази идея съвсем сериозно подкрепя споменатата по-горе хипотеза, че мислите на Путин през цялото време се въртят около чистките.

Освен това, ако приемем, че хипотезата за валутните зони, която изразихме през 2003 г., отговаря на реалността (все още не са разкрити други алтернативни варианти), в нашата евразийска зона ще се случат сериозни събития. По-специално, някои държави (Казахстан, Беларус), които ще трябва да се конкурират с Япония и Турция, може да поискат да възстановят априорното си конкурентно предимство чрез влизане в една държава с Русия. Тоест СССР-2.

Отново повтарям, че не ние ще ги включваме в състава си, а те ще искат това активно. И може би просто условието от страна на Русия ще бъде отхвърлянето на националната идентичност. Е, хората ще си останат казахи и белоруси (никой в нашата Русия днес не е отменил нито татарите, нито бурятите), но може да няма национални автономии в новия СССР. Съгласни или не, това е въпрос на далечното бъдеще. Но самото задаване на въпроса е възможно.

Не напразно нарекох този текст „безотговорен“. Горните разсъждения са противоречиви, много е лесно не да се опровергаят, а и просто да се поставят под съмнение. Това са само част от тенденциите, които могат или не могат да бъдат реализирани. Но не забравяйте, че преди година никой не говори за „новата Ялта“. И днес тя се превърна не само в основната тема на дневния ред, но в очевидната посока на развитието на събитията (макар и алтернативна).

Като цяло целият този текст е само повод за размисъл. В навечерието на Нова година. И като такъв трябва да се отнасяте към него!

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели