/Поглед.инфо/ Председателят на Съвета на мюфтиите на Русия Равил Гайнутдин направи неочаквано предсказание, че след около 15 години всеки трети жител на страната ще бъде мюсюлманин. Тези прогнози досега се опираха на факта, че в нашите ислямски региони раждаемостта в пъти превишава общоруската. С прогнозите на мюфтията са съгласни и в РПЦ, но не и демографите.

По време на реч в Държавната дума на конференцията „Историята на исляма в Русия: осмисляне на възгледите в бъдеще”, Равил Гайнутдин заяви, че след 15 години делът на мюсюлманите сред жителите на Русия ще бъде около 30% (45-50 милиона души). Засега, според допитването на фондация „Обществено мнение”, проведено миналия месец, в Русия едва 7% от населението се самоопределя като мюсюлманско (това са около 10 млн.).

Гайнутдин не посочи източника на сведенията си. „Подобни прогнози като цяло се потвърждават от практиката”, заяви той.

Затова пък мюфтията неочаквано бе подкрепен от православните. Протоиерей Дмитрий Смирнов е съгласен с прогнозата. Пред радиостанция „Говори Москва” той заяви, че „мюсюлманите ще бъдат толкова, защото те раждат повече деца”: както се изрази той, чеченците и ингушетите имат „по осем и повече деца”, докато руснаците „едно-две деца и при това много аборти”. „Руснаците ще свършат 2050 година. Тук ще живеят други народи”, мрачно предрича протойереят. Демографите обаче категорично не са съгласни с прогнозите на свещениците.

Директорът на Института по демография на ВШЕ Анатолий Вишневский посочи данни по региони на база сумарен коефициент на раждаемостта. „Ако се говори много опростено и приблизително, това е броят на децата на една жена”, казва ученият.

По този начин към 2016 година сумарният коефициент на раждаемостта в Русия е средно 1,8 – 1,9. Засега няма точни данни по региони за следващите години, но сега общоруският показател се е снизил леко, през 2017 година до 1,7. Според данните от 2016 година в Ингушетия, например, където според протойерей Дмитрий Смирнов се раждат по осем деца, сумарният коефициент на раждаемост се оказва средният за Русия: 1,8. В мюсюлманска Кабардино-Балкария този показател е дори по-нисък от средноруския показател: 1,7, а в Карачаево-Черкезия е 1,5. В Башкирия и в Татарстан е средноруски – 1,8.

В някои мюсюлмански региони ръстът продължава – така е в Чечения и в Дагестан: около 2,6 и 2 съответно. „Има разлика, но тя вече не е фундаментална и още повече градското население расте, а там раждаемостта е малка. В Северен Кавказ ръстът се дължи единствено на селското население. В Дагестан градското население има сумарен коефициент на раждаемост - сред селското население от 2,5, а сред градското 1,5%, констатира Вишневский.

С други думи, ръстът на населението в севернокавказките републики (и то не сред всички) се обяснява не само с традициите, а с това, че процесът на урбанизация там се провежда по-късно в сравнение с останалата част на Русия.

Следователно, след 15 години в страната ще има малко повече чеченци и съвсем малко по-малко татари, пояснява демографът. „Делът на мюсюлманите се повишава, разбира се, но той няма да е толкова висок, че да повлияе силно на състава на населението на Русия като цяло”, твърди Вишневский.

След девет години ръст на населението на РФ отново започна да намалява. Една от причините за това е рязкото падане на раждаемостта в Северен Кавказ, преди бележещ демографски рекорди.

Ръководителят на научните изследвания в института „Диалог на цивилизациите” Алексей Малашенко определи числеността на населението в регионите, където традиционно е голямо влиянието на исляма, максимум на 20 милиона. Наистина, присъства и външният фактор – всяка година в Русия идват да работят около три милиона жители на Средна Азия: таджики, узбеки, киргизи. Но повечето от тях си тръгват обратно след това. Не е ясно колко от тях остават в Русия и получават руски паспорт”.

„Има легална миграция, нелегална, има, да ги наречем, таджикски данни, има ги и данните от „Ростат”, отбелязва Малашенко. Но при всеки случай, смята експертът, едва ли постоянно живеещите в Русия хора с произход от Централна Азия са повече от милион, значи при настоящите темпове на раждаемост и миграция след 15 години броят на мюсюлманите едва ли ще достигне 45-50 милиона.

Според данните на МВР, потокът на преселенци от мюсюлманските републики на ОНД, приели руско гражданство, превишава 100 хил. годишно. Така през 2017 година паспорт са получили общо 113 хил. бивши граждани на републиките от Средна Азия и Азербайджан.

При това масово преминаване, да кажем, на руснаци към исляма, не се наблюдава. Смяната на религията, според Вишневский, носи „единичен характер” в страната. Трябва, разбира се, да се взема предвид, че далеч не всички татари и дагестанци се идентифицират като мюсюлмани. Не са малко и тези, които биха могли да се нарекат безбожници.

Малашенко отбеляза, че и другите мюсюлмански дейци публично сочат явно завишените цифри – очевидно, за да засилят собствения си авторитет. „Да посочим, например, покойния директор на Ислямския комитет на Русия Гейдар Джемал, който много уважавах, но говореше, че в страната живеят едва ли не 30 милиона мюсюлмани”, казва експертът.

Разбира се, в спора за числеността на представителите на едно или друго вероизповедание точка може да сложи преброяването на населението. Но въпросът за религиозната принадлежност в анкетата се включваше за последен път през 2002 г. Впрочем, тогава също 7% от населението се определя като последователи на пророка Мохамед. Тоест оттогава делът им не се е променил. В Москва например мюсюлмани се назовават едва 300 хил. граждани.

През 2010 година вече няма подобен въпрос в анкетата. Според Малашенко – с право, „Какви са критериите на религиозната принадлежност. Когато се задава въпросът: „А ти какъв си?”, то нещата са винаги субективни”.

Малашенко смята, че ако по време на преброяванията се опита да се изясни кой какъв е по религия, то веднага възникват множество уточняващи въпроси: да се смята ли за православен такъв, който се нарича такъв, макар и да не влиза в църква и да се нарича ли мюсюлманин такъв, който пие водка и така нататък. „Затова и мисля, че етническата статистика е по-разумна, защото тя бележи принадлежността към културата”, заяви Малашенко.

Наистина, окончателно да се определи колко и какви вярващи живеят в Русия, не трябва да се провежда с помощта на културната идентификация. Това значи, че по въпроса може да има много хипотези.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев