/Поглед.инфо/ Приемат на Финландия в НАТО превръща Балтика във "вътрешно езеро" на Алианса

Много е вероятно 4 април 2023 г. да бъде знакова дата в историята поне на руския Балтийски флот.

На този ден, дори в най-мрачните години на Студената война, неутрална и почти приятелска Финландия не просто официално стана един от членовете на Северноатлантическия алианс, яростно враждебен на Москва. И съответно – нов и доста мощен в бойно отношение открит враг на Русия в западното стратегическо направление.

Друго по-лошо. От този ден нататък процесът на военно планиране в Генералния щаб на руските въоръжени сили ще трябва да вземе предвид факта, че с влизането на Финландия в НАТО повече от 80 процента от крайбрежието на Балтийско море премина под пълен контрол на враг. Вече открито (макар и без дипломатически формалности) влезе във войната с нас. Вярно, засега - само в Украйна. Но колко дълго е това „само“?

За руските адмирали след 4 април разположението в Балтийския театър на военните действия престана да съществува в тази си форма.

Руската федерация контролира надеждно само малко повече от 7% от бреговата линия на Балтийско море. В допълнение, бреговата линия е разкъсана на две между Кронщат и Балтийск. Които са разделени от огромно, строго контролирано и при желание лесно простреляно от добре въоръжен враг пространство с дължина приблизително 550 морски мили. Или - поне 30-40 часа забързано движение в катранния ад за всеки съвременен боен кораб.

Това означава, че в случай на сериозно изостряне на обстановката в тези води, ще трябва да забравим за всякакви маневри на военноморски конвой и неговото разпръскване между двете останали военноморски бази.

За изходите в открито море по-далеч от границата на териториалните води на Русия, а следователно и границите на наземния „чадър“ на вътрешната система за ПВО – също.

Особено след като наскоро Латвия обяви желанието си да ускори процеса на придобиване от Съединените щати на най-модерните противокорабни крилати ракети Naval Strike Missile (NSM) с обсег до 185 километра.

Инсталирането на такива комплекси на крайбрежието на републиката, според командващия въоръжените сили на Латвия генерал-лейтенант Леонид Калниниш, ще означава, че „руският анклав в Калининград вече не представлява проблем за сигурността на републиката“.

Още 48 такива ракети и със същата цел установяване на надводна блокада на Балтийския флот отдавна са поръчани от Полша. И като цяло бързото изпълнение на подобни планове означава, че надводните кораби на Балтийския флот, в случай на война, най-вероятно ще останат до смърт там, където ще ги намери избухването на военните действия. Тоест на собствените им места. Трансформирани в обикновени плаващи батареи.

Само не и в артилерийските (като, да речем, броненосецът „Марат“ в Кронщат по време на Великата отечествена война). И в ракетните. Някои от които обаче са с "Калибър", способен да удари дори Варшава, дори Берлин, дори Брюксел, директно от кейовете. Но това не променя същността на въпроса. Самото Балтийско море като цяло няма да бъде наше.

Така че за Русия големият „прозорец към Европа“, който, започвайки от Петър Велики, руснаците прорязваха векове наред с трудности, пот и кръв, от 4 април 2023 г. се стесни до размера на малък „прозорец“.

И ще се стесни още повече, когато курсът на Хелзинки предвидимо ще последва формално неутралният досега Стокхолм с неговите 3218 километра морско крайбрежие.

Така пророчеството на министъра на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевичс от 13 май 2022 г., изразено в интервю за Financial Times, че „Балтийско море се превръща във вътрешно море на НАТО“, вече се превърна в зловеща военнополитическа реалност за Москва. Всъщност няма какво да го оспорваме. Какво може да означава това за плановете за развитие и обновяване на Балтийския флот?

Като начало за сегашния баланс на силите в Балтика. Накратко: дори преди 4 април в тези географски ширини превъзходството на НАТО във военноморския състав над силите на Балтийския флот беше не просто огромно. Беше тотално!

За подводниците в това отношение предлагам сега изобщо да не говорим. За да не се разстроим напълно, хлипайки над единствената балтийска подводница Б-806 Дмитров, видяна последно в морето през септември 2021 г. Нека се съсредоточим само върху съотношението на надводните ескадрили.

А именно: до тази седмица алиансът имаше общо (във флотовете на Германия, Полша, Норвегия, Дания, Литва и Латвия) 17 фрегати, 29 корвети и патрулни кораби. Следователно от миналия вторник към този списък бяха добавени още 8 патрулни кораба и 6 минни заградителя на финландския флот. Почти сигурно 11 шведски корвети са на път.

Какво имаме против тази армада? Единственият стар, прастар разрушител "Устойчив" (проект 956 от типа "Сарич"), за последен път излезе от базата сам през март 2015 г. Два патрулни кораба от близката морска зона - "Ярослав Мъдри" и "Неустрашимий" (и двата проекта 11540 от типа "Ястреб"). И двата - в напълно износено техническо състояние. И следователно в безкрайни ремонти в завода Янтар в Калининград.

Освен това "Неустрашимий" скоро ще отпразнува десетата си годишнина от неразделното си и почти безполезно паркиране до стената на завода.

От надводните кораби най-реалната бойна сила на Балтийския флот е, колкото и да е странно, почти най-малката от тях по водоизместимост. А именно сравнително новите малки ракетни кораби от проект 22800 (тип Каракурт) Одинцово, Советск, Митищи и проект 21631 (тип Буян-М) Зелен Дол, Град и Серпухов.

Всички тези бойни единици имат на борда си осем високоточни крилати ракети с голям обсег на действие "Калибър-НК", станали известни по целия свят. Обхватът на техния полет, както показват военните събития в Сирия, е достатъчен, за да удари всяка точка в Европа директно от кея, дори в Балтийск, дори в Кронщад.

И това е може би единственото обстоятелство, което, сигурен съм, кара Запада да не бърза да омаловажава бойните способности на балтийските надводни кораби като цяло.

Имаме обаче още четири сравнително нови корвети от четвъртото поколение на проект 22380: „Страж“, „Разум“, „Смел“ и „Устойчив“. Основният калибър на тези много добри кораби като цяло е противокорабната ракетна система Уран. И това е особено важно, струва ми се, да се отбележи в по-нататъшния ни разговор. Защо?

Защото ако, както предположихме, изходът от двете руски военноморски бази в случай на започване на широкомащабни военни действия в Европа почти сигурно ще бъде плътно блокиран, достойни цели за уранците от четирите корвети просто няма да има.

Ракетите Х-35 (3M24) на тези кораби са предназначени за водене на морски бой с надводен противник с водоизместимост до 5000 тона на разстояние до 260 километра. Но за да участвате в такава битка, е необходимо най-малкото да излезете в морето. Което, както вече споменахме, нашите корвети в такива ситуации може и да не успеят.

Какво тогава? Като начало е необходимо да се признае новата реалност, която се е развила в Балтийско море. И тогава направете правилните изводи.

Според мен един от тях е. Тъй като всичко се разви така, както се случи, и нямаме търпение за бързи подкрепления в Балтика, ще трябва да се съгласим, за съжаление, че най-старият от руските флотове вече не съществува де факто. В най-добрия случай флотилия. По отношение на общата бойна мощ на състава на кораба той е приблизително равен на каспийския.

И второто. Много е възможно и четирите корвети от типа "Страж" да бъдат предварително прехвърлени на Черноморския флот. Там, където ситуацията става все по-нажежена и липсата на бойни кораби е не по-малко остра, отколкото в Балтика.

Тъй като в Черно море все още никой не може да блокира Севастопол, работа за противокорабния "Уран" в тези части винаги ще има. И в Средиземноморието също.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?