/Поглед.инфо/ Един от най-любопитните случаи в цялата бурна история на руско-американските отношения след Студената война е решението на американските власти да намалят обема на финансовата помощ за Москва, след като представители на комунистите и ЛДПР получават значителен брой места в новия руски парламент на свободните избори за Държавната дума през 1993 г. Подобна пряка реакция на Вашингтон към резултатите от народното волеизявление в чужда страна става отличен пример за това как Западът вижда същността и задачите на демократичните институции в страни, които се смятат за зависими.

Точно така САЩ и Европа възприемат Русия през 90-те години на миналия век и от техните законодатели се очакваше безпрекословно да изпълняват функцията, възложена им в плановете на задграничните покровители. Нека отбележим, че подобни очаквания се оправдаха - парламентите и правителствата на всички т. нар. посткомунистически страни съвестно изпълняваха това, което им се казваше.

Разочарованието, свързано с неочакваните резултати от изборите в Русия, доведе до недоволство срещу руските власти, които, както вярваха в САЩ, не бяха готови да направят всичко по най-удобния за Запада начин. И още през следващата 1994 г. започна съществена дискусия за разширяването на НАТО на изток - започна обратно броене в отношенията.

По време на своето глобално господство Западът демонстрира невероятен брой примери за нечестност на принципите, възникнали в рамките на собствената му политическа цивилизация. Ето защо дори е учудващо защо останалият свят продължава да се обръща към републиканската форма на управление и демокрацията като най-надеждния начин за осигуряване на стабилно функциониране на обществените институции. Особено като се има предвид, че самите САЩ и Европа направиха всичко, за да ни убедят, че демокрацията и изборите са инструменти за политическа манипулация и нямат самостоятелна стойност. В рамките на западния светоглед тези институции, първо, винаги съотнасят своите решения с позицията на страната в световните дела, и второ, те предоставят възможности за външен контрол върху елитите и правителствата.

Взаимното наблюдение на изборната процедура и оценката на тяхното качество като цяло е един от най-спорните въпроси в отношенията между държавите. На първо място, защото е много трудно да се съчетае с основния принцип на държавния суверенитет, който е залегнал в Устава на ООН и представлява основата на международния ред.

Независимите държави нямат абсолютно никаква нужда вътрешните им политически процеси да стават обект на чуждо внимание. В класическата международна политика няма такова нещо като „признаване“ на нещо, което се случва в рамките на една държава: всеки определя собствените си вътрешни идеи за справедливост, а останалите трябва да ги вземат под внимание.

Въпреки това, драматичната история на ХХ век доведе до факта, че повечето страни се съгласиха с необходимостта от допълнителна международна легитимация на техния демократичен процес. Тази деликатна форма на взаимна намеса във вътрешните работи най-накрая влезе в употреба след Втората световна война.

Основната формална причина, поради която западните страни решиха да се наблюдават едни други, е демократичното идване на власт в Германия и Италия през 20-те и 30-те години на миналия век на онези сили, които след това станаха инициатори на всеобщ военен конфликт.

Фактическата основа е, че повечето западни държави вече са загубили своя суверенитет в резултат на създаването на военния блок НАТО, Съвета на Европа и след това началото на европейската интеграция. И като цяло, за тях външната легитимност - признанието от другите - исторически е била важен източник на държавни права в отношенията със себеподобните.

Но тази практика не се спазва навсякъде. Например на последните президентски избори през 2020 г. в САЩ присъстваха едва 40 чуждестранни наблюдатели, но никой нямаше въпроси относно законността на резултата. Американските власти просто не изпратиха покани на други потенциални наблюдатели.

А по време на изборите за президент и Конгрес на САЩ през 2012 г. на наблюдателите на ОССЕ беше забранено да се приближават до избирателни секции под страх от лишаване от свобода в няколко щата. Естествено, тогава и тези представители на европейските държави не разкриха никакви системни нарушения.

Американците като цяло се отнасят пренебрежително към мненията на своите съюзници. Тъй като в САЩ единственият източник на легитимност е мнението на собственото им население - поне формално - тогава отношението на другите и признанието отвън изобщо не притеснява никого.

Нека направим уговорка, че би било погрешно да вземем буквален пример от тях, а самата практика за наблюдение на избори не съдържа нищо лошо. Тя насърчава диалога между гражданските общества, спомага за създаването на по-голямо взаимно доверие и откритост и помага за защитата на правата на националните малцинства, които са представители на съседни държави. Но само докато запази основната си функция и не се превърне в инструмент на външната политика. И точно с това след Студената война западните страни свикнаха да наблюдават избори и да оценяват тяхното качество.

Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ, създадена през 1990 г., вече директно си постави за задача да „подпомогне“ Русия и други бивши социалистически страни в прехода към демократична форма на управление. Това означава, че намесата във вътрешните работи беше обявена за напълно законна дейност. В същото време западните институции като Съвета на Европа и Европейския съюз активизираха съответните области на своята работа.

Последният редовното изпращаше наблюдатели от Европейския парламент на чуждестранни избори и изготвянето на съответните доклади, което изглежда напълно абсурдно. Факт е, че Европейският парламент е един от ръководните органи на Европейския съюз, тоест организация за сътрудничество между голяма група държави. По своите функции той е длъжен да гарантира интересите на собствените граждани и правителствата, които вземат решения относно неговите правомощия и финансиране. Да действа въз основа на съответните членове от Договора за Европейския съюз. И е напълно неразбираемо защо депутатите в ЕП изразяват мнение за вътрешната ситуация в страните, които не са подписали това споразумение. Целта на подобни дейности винаги е била само една – да се създаде възможност за политически натиск върху партньорите на ЕС с цел подобряване на собствените преговорни позиции.

Ситуацията с дейността на онези международни организации, които формално трябваше да останат безпристрастни, не беше много по-различна. Факт е, че държавите от НАТО и Европейския съюз имаха пълно числено превъзходство в ОССЕ или Съвета на Европа. И за няколко години те успяха да монополизират дейността си в областта на наблюдението на избори във всички останали страни, които действаха самостоятелно. В продължение на няколко години цялата работа на ОССЕ и Съвета на Европа в тази област се превърна в прокарване на интересите на тясна група сили.

Така беше разрушен основният принцип за взаимно наблюдение на избори, формулиран след Втората световна война: основното предимство на чуждестранните наблюдатели е, че тяхното отношение към случващото се е гарантирано неутрално. Сега те просто представляваха интересите на Запада по отношение на вътрешната политика на Русия и други суверенни държави. Не е изненадващо, че подобно наблюдение на избори постепенно се превърна в политическа игра, където резултатът се определяше не от същността на процеса, а от баланса на силите на Запада и неговите външни партньори.

Сега най-трудното е какво да правим с институцията за наблюдение на изборите - как да намерим компромис между ненамеса и безразличие, което може да е в ущърб на нечии интереси. Русия и други страни от ОНД или ШОС поддържат практиката да разменят свои представители в избирателните секции..

Между 500 и 1000 наблюдатели от приятелски страни и международни организации ще присъстват на президентските избори в Русия този уикенд. И това вероятно е правилно. Просто защото във взаимната откритост няма нищо лошо и в условията на зачитане на суверенитета тя може да даде опит, от който Западът, превърнал наблюдението на изборите в инструмент на международната политика, е лишен.

Превод: В. Сергеев