/Поглед.инфо/ В течение на последните месеци политолозите, действащите политици и представителите, както беше прието по-рано да се казва, на “широките народни маси” активно обсъждаха въпроса за приближаващия се дедлайн по въпроса за издигане на кандидатурите за президентските избори през 2018 година. Ключовата интрига се заключаваше в това, дали действащият държавен глава Владимир Путин ще издигне кандидатурата си, а ако да – то в какъв временен промеждутък, при какви обстоятелства и с какъв дневен ред. Накрая президентът обяви за своето намерение да се кандидатира през 2018 година – и най-важното в цялата деншна история е в мотивите за такова решение на президента и това, какви задачи предстоят пред страната в близките години, пише life.ru

Именно от мащаба на задачите ти се завива свят. Русия в момента се намира в жесток клинч, в противопоставяне с колективния Запад, който старателно наказва Русия за проява на суверинитет и желание да провежда политика, съответстваща на прагматичните национални интереси, а не да играе по свирката на така нареченото световно съобщество. Това е крайно сложен процес, особено като се има предвид това, какви загуби понесохме в предходните години – на първо място във военната и икономическата сфери. И предстои да се направи още не малко: противопоставянето със Запада – това са само външни форми, по-важно е, че Русия под ръководството на Путин се променя вътрешно. Това е сложен процес, извършва се пречупване на обичайните стереотипи.

Реализира се мащабна програма за модернизация на въоръжените сили, в икономиката ние все по-силно и по-силно се откъсваме от въглеводородите. Даже ако Путин би поискал, условно казано “да отиде на заслужен отдих”, къде е човека, който може да стане същия център на консолидация и мост между бизнеса, политическите елити и различните слоеве на обществото. Такъв човек обективно няма, всеки “приемник” в днешните условия ще бъде осъзнато по-слаб и няма да може да поддържа същите темпове на преобразувания, които зададе Путин, особено през последните години.

Путин прекрасно разбира, че ако утре си отиде, много от започнатите от него програми, от които зависи не само оцеляването на Русия, но нейното бъдеще години напред, просто няма да бъдат завършени. И една от тези ключови програми, е мащабното подмладяване на властта и идването в нея на ново младо поколение управленци, чийто политически гарант е именно президента. Без политическо “прикриване”, без усърдна работа на вътрешнополитическия блок на Кремъл, новите кадри – независимо дали са губернатори или издигнати във федералните органи на властта – просто не биха могли да пробият стройните редици на бюрокрацията.

Именно Путин е залог за обновяването и модернизацията на властта и мисля, че самият президент осъзнава, че процеса на политическо създаване на нов елит трябва да бъде доведен до края. Путин прекрасно разбира, че започнатите от него дела през последните години трябва да бъдат доведени до логическия им край.

Ненапразно президентът говори за това, че Русия трябва да се движи само напред и нищо и никой няма да може да ни спре.

А перспективите действително омагьосват. В света в момента се извършват тектонични размествания, икономическият център се премества в Азия и нашето обръщане на Изток, инициирано от Путин, се строи в голяма степен върху неговия личен авторитет. Предстои ни да започнем действително мащабно икономическо и ресурсно усвояване на нашата Арктика и на гигантски райони от Далечния Изток и Източен Сибир. Драйвърът и мозъкът на този процес е Путин и няма хора в страната с близки до неговите компетенции.

(рус.ез.)

Нам предстоит завершить модернизацию вооружённых сил, создать внутренний военно-промышленный индустриальный контур, способный обеспечивать обороноспособность страны при любых внешних изменениях. У нас активно возрождается станко- и моторостроение, практически преодолена зависимость от украинского импорта. Развивается ракетно-космическая сфера — да, там много проблем, обсуждение которых обострилось после недавней аварии на космодроме Восточный. Однако именно Путин определил тут ключевые направления развития — и некому его заменить на этом треке. Он должен и тут довести начатое до конца.

Россия активно выстраивает отношения с новыми центрами силы во всём мире, а ведь это не только и не столько международные форумы, это, прежде всего, рынки сбыта для нашей продукции, начиная от ВПК и заканчивая сельским хозяйством. Весь этот процесс базируется на умении Путина выстраивать отношения с зарубежными лидерами. Тут некому его заменить, сопоставимого по авторитету человека в России в настоящий момент нет.

Вообще разного рода оппозиционеры и поддакивающие им кликуши из среды либеральной журналистики довольно стандартно и уныло завели свои песни про 21 год у власти, про якобы ненормальность этого. Забавно слышать эти стенания от людей, работающих в изданиях, где главреды не менялись лет по 20–30, и пишущих хвалебные оды иностранным лидерам типа Меркель, пошедшей уже на 13-й год пребывания у власти.

Вопрос не в количестве лет, в течение которых глава государства управляет страной, а в наглядных результатах и векторе движения. Начиная с 2000 года уровень жизни россиян возрос многократно, заработная плата, к примеру, выросла примерно в 20–21 раз — с 1,5 до 36 тысяч рублей, средняя продолжительность жизни возросла с 65,3 до 72 лет. Номинальный ВВП вырос в 8,4 раза, валовый внутренний продукт по паритету покупательной способности — больше чем в 3,8 раза. Про успехи армии говорить нет смысла: страна прошла путь от того, что не могли найти несколько десятков тысяч бойцов для проведения второй чеченской кампании (о чём сам президент Путин говорил в одном из своих интервью), до нынешних высокомобильных сил, способных вести боевые действия на удалённых театрах военных действий с помощью высокоточных ракет, сил специальных операций, электронной разведки и т. д.

Перечислять можно бесконечно, вывод будет один: в стране сейчас нет даже отдалённо политика, сравнимого с Путиным по политическому весу, авторитету и компетентности, способного предложить какую-то более эффективную программу поступательной модернизации и развития страны. Путин, думаю, и не прочь был бы по-человечески отдохнуть, поскольку график и образ жизни президента вряд ли бы привлёк обычного гражданина (ничего с точки зрения бытовых житейских радостей там нет, есть крайне выматывающая тяжёлая круглосуточная работа), но долг патриота и государственника продиктовал сегодняшнее решение. Впереди, надеюсь, нас ждут увлекательные шесть лет преобразований и новых побед.