/Поглед.инфо/ До есента на 1945 г. изминава една година от деня, в който последният нашественик е изгонен от съветска земя, но мащабът на престъпленията на германските нацисти и техните съучастници беше толкова голям, че едва до 13 септември е възможно да се завърши изчисляването на материалните загуби на Съветския съюз във войната. На този ден съветската преса публикува съобщение от извънредната държавна комисия „За материалните щети, причинени от германските фашистки нашественици на държавни предприятия и институции, колективни ферми, обществени организации и граждани на СССР“.

Инициативата за създаване на ЧГК (пълното ѝ име е Извънредната държавна комисия за установяване и разследване на жестокостите на нацистките нашественици и техните съучастници и щетите, които те нанесоха на граждани, колективни ферми, обществени организации, държавни предприятия и институции на СССР) принадлежи на Централния комитет на ВКП(б). През юли 1942 г. началникът на отдела за пропаганда и агитация на ЦК Г.Ф. Александров изпраща на народния комисар по външните работи Молотов, секретарите на ЦК Андреев, Маленков и Щербаков, проекторезолюция на ЦК и мотивационно писмо, което обосновава необходимостта от създаване на извънредна държавна комисия. Разследванията, които дотогава се провеждаха по собствена инициатива от военните и цивилните власти на място, са пръснати, докато тази работа трябваше да получи национален характер.

На 2 ноември такава комисия е създадена с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР. ЧГК е натоварена със събирането на документални данни, проверката им и, при необходимост, публикуването на материали за нацистки престъпления и материални щети. Разбира се, кадровият състав, който не наброява и 120 души, не може да се справи с такива мащабни задачи, следователно военният персонал на Червената армия, представителите на съветските, икономически, профсъюзни, кооперативни и други обществени организации, работници, колхозници и служители са широко използвани в съставянето на актовете.

В комисията са включени хора, известни в цялата страна: академици от Академията на науките на СССР, писателят Алексей Толстой, неврохирургът Бурденко, адвокат Трейнин, митрополитът на Киев и Галисия Николай (Ярушевич), героят на Съветския съюз, пилот Гризодубов, членът на Политбюро на Централния комитет на ВКП (б), първи секретар на Ленинградския областен комитет и Градския партиен комитет Жданов и други. Ръководителят на комисията е ръководителят на съветските профсъюзи Шверник. Цялата работа е контролирана от заместник-председателя на Държавния комитет по отбрана, заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР Молотов.

През март 1943 г. са създадени републикански и регионални комисии, благодарение на които усилията за идентифициране и разследване на престъпленията от нацисткия окупационен режим и вредите, нанесени на националната икономика на СССР, придобиват всеобхватен, систематичен характер.

Работата е огромна: само по отношение на идентифицирането на материалните щети, ЧГК разгледа около 4 милиона акта.

Окончателните изчисления показват, че през годините на Великата отечествена война Съветският съюз е загубил около 30% от богатството на страната. Загубите само от директно унищожаване и разграбване на имуществото (непредвидените щети не са взети предвид) възлизат на 679 милиарда рубли, включително за държавни предприятия и институции - 287 милиарда, колхози - 181 милиарда, кооперации, профсъюзи и други обществени организации - 19 милиарда, за жителите на селски и градски райони - 192 милиарда рубли.

Дадените по-долу цифри са широко известни и многократно се тиражират в учебници и научни трудове. Те влизат в обръщение именно от материалите на ЧГК: нацистките вандали унищожават изцяло или частично и изгарят 1710 града на съветска земя, над 70 хиляди села, над 6 милиона сгради, лишават от домове около 25 милиона души, унищожават около 32 хиляди индустриални предприятия и 65 хил. км железопътни линии, разрушават 98 хил. колхоза, 1876 совхоза, 2890 машинни и тракторни станции.

В окупираните от врага райони са изведени от строя 62 доменни пещи и 213 мартени пещи, унищожени са 1135 въглищни мини, които произвеждаха над 100 милиона тона въглища годишно, над 3 хиляди петролни кладенци с годишен добив до 5 милиона тона нефт, електроцентрали с общ капацитет около 5 милиона киловата и много други икономически обекта.

Земеделието претърпява огромни щети. Нашествениците унищожават, отнасят или открадват 7 милиона коне, 17 милиона глави говеда, 20 милиона свине, 27 милиона овце и кози и огромен брой домашни птици в Германия.

Изключително високият мащаб на унищожаване на националната икономика се отразява в следните цифри: на териториите на СССР, подложени на окупация, по времето на освобождението делът на оцелелите индустриални предприятия е едва 17%, включително в освободените региони на РСФСР - 13%, в Украйна - 19%, в Беларус - 15%, Молдова - 49%, в балтийските републики - 32%.

А сферата на културата? Нацистите, атакувайки Съветския съюз, преследваха не само военни и политически цели, но и се стремят да унищожат вековната култура, да изкоренят историческата идентичност на народите на СССР. Паметниците на световната култура в Ленинград и предградията му, в Новгород Велики, Псков, Смоленск, Твер, Киев, Харков, Курск, Севастопол, Одеса, Ростов на Дон и много други градове са ограбени и унищожени. Художествени и местни исторически музеи, библиотеки, архиви са разграбени. Само от РСФСР са изведени стотици хиляди произведения на изкуството, събирани в местни колекции в продължение на повече от век.

През последните две или три десетилетия редица чуждестранни и руски автори поставиха под въпрос авторитета на ЧГК, като при това като повод е избрано разследването на комисията на акад. Бурденко за разстрела на полските офицери в Катин. Така нареченото дело "Катин" принадлежи към първата от функциите на ЧГК и изисква отделно обсъждане. Що се отнася до втората функция - да се установи мащабът на щетите, можем спокойно да кажем, че комисията се е справила напълно със задачата си. Резултатите от работата на комисията не са подложени на значителна ревизия от по-късни проучвания.

Да, организацията на такава работа не е била и не е могла да бъде идеална във военно време. Местните комисии (в предприятия, колективни ферми и други) често включват недостатъчно квалифицирани или дори неграмотни хора, а фактите за небрежно управление на местните власти понякога се обясняват с окупацията. Материални загуби, произтичащи от принудителното унищожаване на имуществото от части на Червената армия по време на отстъплението, са възложени на окупаторите, което, строго погледнато, е неправилно. Неправилно е обаче само в счетоводния смисъл. В края на краищата основната причина, която подтикна съветските хора да взривяват фабрики и електроцентрали, да унищожават реколтата и т.н., е агресията на врага.

И вие можете само да сведете глава пред по-старите поколения, благодарение на чиято работа страната, загубила почти една трета от националното си богатство, успява да се изправи на крака и да завладее нови върхове за исторически кратко време.

Превод: В. Сергеев