/Поглед.инфо/ Проф. Искра Баева публикува в „Епицентър“ интересен коментар за „Вагнер“ и направи анализ за възникването и използването на частни армии.

Използването на частни военни формирования в собствената държава обаче е нож с две остриета. Турция е използвала еничарският корпус, но той е добил такава сила, непокорство и стремеж към независимост, че е започнал да представлява заплаха за султанската влас. Затова султан Махмуд Втори решава за забрани корпуса, който се опитва да вдигне бунт. Бунтът обаче е жестоко потушен, а лидерите на еничарите и много техни привърженици са безмилостно изклани.

В България, пред двадесетте години на миналия век съществуват паравоенни формирования на ВМРО, които деветоюнските превратаджии използват при потушаването на селските бунтове след убийството на Стамболийски и на Септемврийското въстание, както и за масови кланета на земеделци и комунисти през следващите години. ВМРО властват и господстват в различни погранични райони, като в Неврокопската област, в с. Дъбница даже устройват собствени съдилища, на които раздават и изпълняват смъртни присъди. В една държава обаче не може да има мир, ред и стабилност, когато наред с редовната армия, безнаказано съществуват и действат независими военни формирования, превърнали се като „държава в държавата“. Идва 19 майският преврат през 1934 г. и ВМРО е обявена извън закона, нейни лидери и извършители на престъпления са изправени пред съда, а осъденият на смърт ръководител на ВМРО Ванче Михайлов забягва зад граница.

В Нацистка Германия също има подобен пример. Вождът на щурмоваците в кафяви ризи от СА Ернст Рьом, бивш съратник на Хитлер разполага със собствени въоръжени формирования, и има даже амбиции да погълне под свое командване редовната армия. Това Хитлер и генералитетът не могат да приемат и през нощта на „дългите ножове“ на 1 юли 1934 г. Рьом, обявен от Хитлер за предател, и стотици от съратниците му са ликвидирани.

Така и с „Вагнер“. Частната армия беше удобна, защото никой не се вълнуваше от съдбата на наемниците, а жертвите след редовната руска армия бяха малко. Лидерът на „Вагнер“ Пригожин се почувства всесилен и започна да оспорва властта на Кремъл, което се търпеше до известен момент. Опитът му поход към Кремъл и за своеобразен преврат, се оказа бутафорен, а заплахата на Путин да бъде съден за предателство- съвсем реална. И Пригожин може и да си е спомнил за съдбата на еничарите и на Рьом, когато е взел решението да емигрира в Белорусия.