/Поглеед.инфо/ „Всички вземаме пример от Наполеон“, се оплаква Пушкин. Русия обаче е страна, в която вземането на подобен пример е безперспективно. Който и да е предричан за Бонапарт у нас, всеки или се проваля, или дори не успява да хвърли съдбовния си жребий. ХХ век показва това на примера на Корнилов, Махно, Тухачевски, Берия, Лебед. А сега - бунтът на Евгений Пригожин като най-ярък случай на руски бонапартизъм. Сигурен съм, че и този кандидат няма да има успех.
Фактът, че Пригожин е заразен с бонапартизъм, стана очевиден доста бързо. Затова ми се струваше, че той ще бъде изваден от надпреварата или ще бъде изтласкан в сянка, преди да се реши открито да се изправи. Да бъде изпратен обратно в Африка, например. Във цялото му поведение се усещаше обречеността. Поне за евентуален „поход към Москва“ се говори отдавна.
Амбициите на Пригожин процъфтяваха в оранжерийни условия, беше любимец на страната, но в крайна сметка преувеличеното му его го доведе до катастрофа и предателство. И сега се опитва да повлече цялата държава със себе си.
Пригожин беше талантлив военен организатор и неговата ЧВК "Вагнер", която той нарича "най-добрата пехота в света", спечели изключителна победа при Артьомовск. Но все пак, според неговото признание, 20 хиляди живота са дадени за този успех. И сега възниква мисълта: защо всъщност Пригожин трябваше да полага тези животи? В името на победата на Русия или в името на придобиването на авторитет, който да му позволи да стане Наполеон, за да оправдае предателството си? Тоест самият Пригожин постави под въпрос подвига на своите момчета за една нощ.
Момент, на който малко хора обръщат внимание: Пригожин е не само военен организатор, но и – и може би на първо място – експерт по информационни войни. Много опитен пропагандист. Умее да говори убедено, външно изглежда директен и искрен търсач на истината, обвинител. Но в края на краищата не можем да проверим информацията му по същия начин, както информацията на тези, които той се опитва да осъди в лъжа.
Трябва да се помни, че голяма част от казаното от него може да се окаже демагогия и фалшификат, а материалът за „ракетния удар на Министерството на отбраната по лагера на ЧВК “Вагнер“ подобен на нацистката провокация в Глайвиц, която послужи като претекст за избухването на Втората световна война. Беше необходим претекст за въоръжени действия и той беше измислен.
В същото време е необходимо да се обърне внимание на информационния фон, предшестващ метежа. През последните няколко дни отделни политически канали в “Телеграм” пръскаха мрачни пророчества, че „времето на проблемите наближава“ и правеха дълбокомислени забележки като „на календара ни е 1916 г.“. Ясно е, че Пригожин непрекъснато вдигаше някакви обвинения срещу ръководството в Москва, всички виждаха това, но ми се струва, че за подобни пророчества трябваше да се знае нещо друго, нещо много конкретно. Или самият Пригожин е изнасял информация за предстоящия бунт, или има любопитни съюзници, за които ние не знаем.
Ако за козове на Пригожин могат да се считат военният авторитет, спечелен от десетки хиляди животи на други хора, и способността да говори убедително, тогава неговата слабост е липсата на каквато и да е разбираема идея.
Защо някой би подкрепил Пригожин? Заради отстраняването на един министър и един началник на Генералния щаб ли? Но тогава какво? Ако оспорваш върховната власт, тогава чии интереси защитаваш? Пригожин не дава отговори на тези въпроси, измъквайки се с популистки, в духа на Навални, обиди срещу корумпирани чиновници и бюрократи.
Единственият шанс на Пригожин беше да се съгласи с някой от генералите - и те да действат заедно. Така се случва в Латинска Америка и не само: командирите на няколко рода въоръжени сили се събират, договарят се помежду си и формират военна хунта. Но, очевидно, никой не искаше да се присъедини към хунта с Пригожин. Нито военни, нито политици, нито губернатори го подкрепиха.
Може би разчиташе на подкрепата на президента, при когото смяташе своята ЧВК за преторианска гвардия? Но президентът ясно каза: пред стои метежник и предател. И във всеки случай това обрече Пригожин на политическо поражение. Той няма къде да отиде.
Но вариантът, когато „най-добрата пехота в света“ щеше да бъде унищожена от въздушни удари по магистрала М-4, също нямаше да донесе нищо добро на страната. Не знам как ще живеем с това всички ние, които безусловно подкрепяхме Върховния главнокомандващ. Да, ще оцелеем, но ще бъде много трудно.
Единственият достоен изход от този кошмар: Пригожин трябва да се предаде и да нареди на войниците си да сложат оръжие. Напомням, че нямаме смъртно наказание. По-добре е да пожертвате свободата си, отколкото да погубите живота на невинни хора за радост на врага.
Днес, когато страната води най-тежката борба с външен враг, ударът в тила е най-голямата низост. От този момент нататък става безсмислено да се обсъждат възгледите на Пригожин, да се оценява кое е прав и кое не. От това, което направи и продължава да прави, ще бъде лошо на всички: и на бойците му, и на войниците на фронта, и на цивилните, и на президента, и на страната като цяла. Случващото се трябва да бъде прекратено бързо и на всяка цена.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?