/Поглед.инфо/ Тази сутрин "обществеността" незнайно защо се настрои за радикални кадрови промени в Министерството на отбраната. Чакат оставката на министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб генерал Герасимов. Те също така посочват вероятни кандидати за техните позиции.
Без изобщо да отричам вероятността от подобно събитие, аз все пак съм критичен към вероятността от незабавна промяна във военното ръководство.
Наблюдавайки дълги години кадровата практика на президента, съм убеден, че той няма да прибързва с решенията. Определено не му е в стила да сменя министрите си под външен натиск. А един военен метеж, дори неуспешен, явно е такъв.
Да си отговорим на въпроса – защо не видяхме тези дни министъра на отбраната?
Някой побърза да говори за негово объркване и малодушие. Но съм сигурен, че решението на Путин стоеше зад мълчанието на Шойгу, който не искаше да започне ситуацията по пътя на ясна и открита конфронтация между Шойгу и Пригожин.
Тъй като Пригожин би отговорил недвусмислено на всяко изявление на Шойгу и обратно, всяка следваща стъпка на Пригожин трябваше да предизвика реакцията на Шойгу. Путин не допусна това развитие. Шойгу изпълни искането му. Клоунът беше сам на арената на бунта.
И сега, до пълното "разчистване" на ситуацията - връщането на Вагнер в лагерите им, прехвърлянето на Пригожин и най-близката му свита в Беларус, премахването на всички последствия от бунта - включително психологически и информационни - не рябва да се очакват промени във военното ръководство.
Освен това всички твърдения срещу Шойгу, изказани от Пригожин през тези месеци, като цяло не съдържат реални факти, а само продукт на собствената му фобия.
И повечето от това, което днес се хвърля върху Шойгу - неподготвеността на армията за такава мащабна война, която водим днес, грешките в планирането на специалната военна операция, проблемите с личния състав са последствията не само и не толкова от работа на Шойгу, а по-скоро резултат от стратегически грешки от много по-високо ниво - погрешната военна реформа от 2008-2013 г., дейността на предишни военни лидери.
Това не оправдава вече направените от самия Шойгу грешки, но със сигурност не го прави „изкупителна жертва“ за Путин. Затова очакването, че днес, след „разчистването“ на бунта на Пригожин, Шойгу и Герасимов веднага ще бъдат назначени за виновници за кризата, ще бъде грешка.
Времето за смяна на военното ръководство обаче изглежда е назряло. И най-вероятно ще стане. Но само в резултат на систематични и доказани решения, с всички процедури, които разчитат в този случай.
Шойгу беше и остава един от най-близките хора до президента, когото съвсем наскоро много политолози и политици виждаха като почти наследник на президента в следващия изборен цикъл. Не е в навиците на Путин да жертва хора, които са му верни.
Подобна практика не сме виждали през всичките години на неговото управление. Дори "бунтовника" Пригожин, който дълги години демонстрира лична лоялност към президента, той допусна да замине за Беларус.
Затова не изключвам, че оставката като цяло може да е лично решение на Шойгу, който ще попита Путин за това. И не е факт, че това ще бъде последната точка в кариерата му. В крайна сметка има друга държавна структура, начело на която може да се докаже. Например Държавният съвет...
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?