/Поглед.инфо/ Днес започва пътуването на Владимир Путин в азиатските страни - президентът ще посети Северна Корея и Виетнам. Значението на тези посещения надхвърля двустранните отношения, защото двете страни привличат засилено внимание от страна на ключови световни сили. А за Русия и КНДР, и Виетнам са от особено значение.
През 50-те и 60-те години първо Северна Корея, а след това и Виетнам се превърнаха в символ на борбата между Изтока и Запада – и между комунизма и империализма. В началото на 50-те години в Корея се води истинска война между Китай и СССР от една страна и САЩ и техните съюзници от друга. И войната между виетнамците и французите, която започна през 50-те години, плавно се влее във войната между комунистическия Север и Юг, който първо беше подпомогнат, а след това на чиято страна се биеха Съединените щати. Комунистически Виетнам, разчитайки на помощта на СССР и Китай, спечели и обедини страната, докато Корея остана разделена и след краха на „света на социализма“ напълно се затвори в себе си, оцеля и се въоръжи. В резултат Северна Корея се превърна в космическа и ядрена сила, устоявайки на огромния натиск на САЩ, а Виетнам последва пътя на китайските реформи, укрепвайки статута си на сериозна регионална сила. И двете страни високо ценят отношенията си с Москва, които не по тяхна вина се сринаха през 90-те години. Постепенно връзките започнаха да се възстановяват - освен това, въпреки цялата близост на съветските времена, Владимир Путин стана първият лидер на страната ни, посетил КНДР и Виетнам. Но ако посещението му в Пхенян през 2000 г. остана единственото, то Путин посети Ханой четири пъти през годините. И сега ще се състои първото пътуване до двети страни наведнъж, а посещението в КНДР ще бъде първото държавно посещение в историята на нашите отношения.
Позицията на стомилионния Виетнам и 25-милионната КНДР в настоящата глобална ситуация е много различна: Северна Корея остава най-затворената и автономна държава в света. И това не е само резултат от вътрешен избор: страната е световен рекордьор по тежест на наложените ѝ международни санкции. Причината беше ракетно-ядрената програма, която не беше възможно да се спре. През последните години - дори преди началото на CWO - както Русия, така и Китай се застъпваха за облекчаване на режима на санкции, но е невъзможно да се отменят санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН поради съпротивата на Запада. При тези условия и Китай, и Русия започнаха тайно да заобикалят санкциите, засилвайки сътрудничеството си с КНДР, а след посещението на Ким Чен-ун в Русия миналата година въпросът за пълномащабното развитие на руско-корейските отношения стана още по-актуален.
Двете съседни страни имат много възможности за взаимноизгодно сътрудничество - и не само военно-промишленият комплекс, който толкова тревожи САЩ, Япония и Южна Корея. В продължение на десетилетия тези държави представят Ким като заплаха, първо за южната си съседка, а след това и за световната сигурност. Въпреки че в действителност КНДР винаги се е чувствала във враждебна среда и под постоянна заплаха от страна на Съединените щати - и цялата ѝ оръжейна програма е имала отбранителен, възпиращ характер. И сега, когато Пхенян разполага с ракети с ядрени бойни глави, способни да достигнат дори територията на САЩ (да не говорим за американските бази в региона), той може да се чувства много по-уверен и спокоен и да се съсредоточи върху развитието на невоенната част от икономиката си. Но строги икономически санкции, които минимизираха външноикономическата дейност на КНДР, както и желанието на Съединените щати да използват картата на Северна Корея срещу Пекин (изисквайки КНР да повлияе на упорития си съюзник по въпроса за ядрените ракети - което китайците не могат и не искат да направят) не даде на Пхенян никакво пространство за маневриране. Следователно началото на директната конфронтация между Русия и Запада през 2022 г. отвори възможността КНДР да излезе от изолацията - сега Москва вече няма ни най-малко основание да се съобразява със Запада по въпросите на двустранните отношения.
Съществува обаче южнокорейският фактор: въпреки факта, че Сеул се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия, Москва няма да изгори напълно мостовете с него, разчитайки, както неотдавна каза Путин, на факта, че с течение на времето икономическите връзки между Южна Корея и Русия ще възобновят. Желание за това има и от страна на Южна Корея - освен това Москва вижда, че Сеул се въздържа от директни доставки на оръжие за Украйна (което, разбира се, не отменя много големия и нарастващ износ на оръжия за Полша). Подобна двустранна предпазливост между Москва и Сеул не би трябвало да предизвиква много безпокойство в Пхенян, особено след като Ким Чен-ун наскоро взе курс към изоставяне дори на декларативното желание за обединение на северната и южната част на полуострова. Русия може да си позволи да заздрави връзките си с КНДР, без завинаги да затваря вратите за бъдещо сътрудничество с Южна Корея: рано или късно южняците ще излязат от режима на санкции и ще бъдат сред първите на опашката, които ще се върнат в Русия.
Нашите отношения с Виетнам са важни и за двете страни - да не говорим за факта, че виетнамският народ много цени и помни нашата подкрепа за тяхната борба срещу окупаторите. Въпреки че Съединените щати отдавна ухажват Ханой по всякакъв начин, всички разбират основната цел на американците: те се нуждаят от Виетнам като елемент от антикитайската ос в региона. В Ханой всички виждат това добре и тъй като не искат да пропуснат ползите от търговията и сътрудничеството с Щатите, няма да участват в никакви антикитайски проекти (въпреки съществуващия спор с Пекин за островите в Южнокитайско море). Тази подредба в триъгълника Пекин-Ханой-Вашингтон прави Москва още по-привлекателен партньор за виетнамското ръководство. Освен това сегашният виетнамски лидер Нгуен Фу Тронг някога е станал кандидат на историческите науки в Москва.
И Нгуен, на 80, и Ким, на 40, водят страните си от 2011 г. и са видели колко се е променил светът през това време. И разбирайки посоката на ускоряващите се промени, те залагат на Русия.
Превод: В. Сергеев