/Поглед.инфо/ Основното събитие на седмицата, разбира се, е стартирането на "Луна-25". Това не са думи, не са обещания – това е действие, реалност. Това е неотразимата страна, която се завръща.
Преди тридесет години ни принудиха да "сменим космоса с дървени столове". Тридесет години ни учиха да гледаме само в своята чиния и да се уверим, че е пълна. Единственото животно, което не може да повдигне глава, за да погледне към небето, е прасето.
През последните тридесет години срещу нас беше проведена специална операция. Още десет години образование (а всъщност обезумяване) от блогъри и либерали, прокраднали се навсякъде, където е възможно, и бихме се сринали. Но настъпи "безкрайната 2024 година". Процесът на асимилация спря и започна да се движи назад със страхотна скорост.
Този процес не може да бъде спрян. Но има пропасти и ями на всяка стъпка. Колко пъти повтаряха - ние се нуждаем от собствената си авиационна промишленост. И дори от високите платформи повтаряха лозунгите. Но все пак купуваха "Боинги" и "Еърбъси", притискайки своите конструкторски школи и авиозаводи.
Санкциите настъпиха и стана ясно: наистина ни трябват собствени самолети. И всички чиновници единодушно започнаха да съобщават: то ще стартира, това ще се възстанови, тук ще лети... Но в началото на седмицата, по време на среща за развитие на авиационната промишленост, Путин заяви: нашите авиопроизводители имат реален шанс да заемат освободените ниши, но това трябва да бъде направено преди чуждестранните компании да решат да се завърнат в Русия.
Това означава, че не вярва в обещанията за възстановяване на авиационната промишленост, независимо от всичко, и разбира, че елитът ни няма да действа както трябва - ще действа както е по-лесно, а следователно и по-изгодно. Щом възникне възможност, веднага ще започне да връща всичко обратно.
Това недоверие в думите - вече е междинен, но добър резултат от СВО. Не можем да сменим този елит - чиновници и мениджъри веднага, колкото и да искаме. Съпротивата е огромна.
Ето защо трябва да поставим основите за бъдещето. Тук също се правят стъпки. Вярните. Най-добре това се доказва от крясъците на отечествените либерални блата и западните медии относно новия учебник по история, определението на империята в него, относно продължаващите уволнения от нашите университети на прозападни преподаватели, които всъщност са агенти на влияние.
Стартирането на "Луна-25" също е основа за бъдещето. Държавата, заобиколена от санкции, както никоя друга страна в света, провеждаща тежка военна операция, изпраща своята станция към Луната.
Обърнете внимание, индексът "25" не е произволно избран. Той е знак за преемственост със съветската космическа програма. Този старт - вместо хиляди думи - говори за мощта: да, ние сме империя.
Обясняването на нещо на тези, които казват, че първо трябва да се построят тоалетни навсякъде, а след това да се лети в космоса, няма смисъл.
Това ще бъде хвърляне на бисери. Те не могат да погледнат към небето. А руснаците, с пукане в шията, отново, както и онези гиганти, на чиито рамене стоим, гледат към звездите.
И още за разликата между думите и делата. Помните ли тази "зърнена сделка"? Ние я прекратявахме и прекратявахме на думи, заплашвахме и заплашвахме - без успех.
Докато не започнахме наистина да ударяме украинските портове. И не само морските. "Партньорите" осъзнаха, че Русия наистина се е оттеглила от сделката, само след това.
В неделя имаше още един малък на пръв поглед "морски инцидент". В югозападната част на Черно море патрулният кораб на Черноморския флот "Василий Биков", осъществяващ контрол на корабоплаването, откри товарния кораб "Сукра Окан" под флага на Палау, който се движеше към украинския порт Измаил.
Когато беше помолен да спре за преглед, той не отреагира. Но след предупредителни изстрели той незабавно спря и прие инспекционната група, която се качи на него с нашия палубен вертолет.
След завършване на работата на инспекционната група, той продължи пътуването си. Можем да говорим колкото искаме за сериозността на намеренията, или можем да ги демонстрираме. Русия, най-сетне, започва да демонстрира.
Разбира се, може да се промъкне глупава мисъл: защо тази мощна империя не успява да победи Украйна? Глупава мисъл. СВО отдавна не е водене на война срещу Украйна. Шойгу през седмицата посочи число (всъщност, не тайно, споменавано и в западните медии) - военната помощ на киевския режим през последните полтора години е 160 милиарда долара.
Депутатът Картаполов по-рано посочи цифрите на нашия военен бюджет в Госдума. Така че, те (обобщено за 2022 и 2023 година) са много по-малко от западната помощ за Украйна (военният бюджет на самата Украйна през 2021 година беше, между другото, само $6 млрд).
И още. Шойгу каза, че около 360 000 войници на НАТО са концентрирани по границите на Съюзното държавство, предимно в Полша, Литва и Латвия. Това е два пъти повече от войските, с които Русия първоначално влезе в Украйна.
Така че не сме заели с Украйна. А с колективния Запад. Това е дълъг и труден процес. И все пак изпращаме станция на Луната. Както в песента на Летов: "Вдига се в небето зад прозореца ми непобедената страна".
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?