/Поглед.инфо/ „Древната история е историята на Египет, Персия, Гърция, Рим. Съвременната история е история на християнството“, правилно отбелязва Пушкин, не само блестящ поет, но и блестящ философ на историята. С леката ръка на Данилевски най-модерното течение на днешния ни консерватизъм стана тезата: „Русия не е Европа“.
Но какво означава? Християнството е предимно бяла европейска религия. Европа по същество е сборът от Римската империя, елинската култура и християнството. И именно поради това историята на новата ера се превръща, по думите на Пушкин, в история на християнския свят. Колкото и да заклеймяваме католиците като еретици, до XI век Църквата е единна и нито една от местните църкви не оспорва правото на Римската църква да бъде първа сред равни. Тоест най-големите постижения на късната християнска античност (християнска теология, политическа философия, римско право) са постиженията на единен църковен свят (с център Рим) и единната Римска империя (с център Константинопол). И ако „Русия не е Европа“, тогава не излиза ли, че тя няма нищо общо с този единен християнски свят, с Древна Гърция и Древен Рим, с Омир, Платон, Август и Константин? Разбира се, това не е така. Единният християнски свят, Древна Гърция и Рим, Омир, Платон, Константин, Юстиниан – всичко това са нашите корени.
Русия е покръстена по византийски обред, от все още е единната църква, а Кирил и Методи, след като приключват руската мисия, отиват в папския Рим, където отслужват благодарствена литургия за новооткрития християнски народ. Покръстената Русия влезе в семейството на християнските народи и именно поради тази причина „съвременната история като история на християнството“ стана и нейна история. И затова Русия се превърна в един от най-важните герои на тази история. Въпреки че да, и това също е абсолютната истина, „тя никога не е имала нищо общо с останалата част от Европа“ (Пушкин). Покръстена от Византия, Русия едновременно приема и общата европейска съдба, и своята уникална идентичност, и своята уникална роля в съдбините на християнския свят. Това обаче изобщо не означава, че „Русия не е Европа“ и че историята на Русия е напълно отделена от историята на другите християнски народи. Блестящата историософска мисъл на Пушкин звучи така: руската история „изисква друга мисъл“ от историята на Запада, руската история е различна. Но тя не излиза от общата съдба на християнските народи, просто Русия има специална роля: Русия се превърна в пречка по пътя на монголските орди, като по този начин защити Европа и запази християнската цивилизация. Ето как Пушкин говори за тази специална духовна роля. За разлика от Данилевски, парадигмата на Пушкин не отрязва "нашата история" от "ненашата", превръщайки я по този начин в частна и регионална. Напротив, пророчески я осветява, придавайки й универсален и общочовешки смисъл.
Не е ли вярно, че Константинопол до самото си падане остава крепост, защитаваща християнския свят от Изтока? Когато се разпада, Западът с голяма трудност успя да спре настъплението на турците. Но не беше възможно да се спре вътрешното разлагане. Днес в Европа процесите, започнати от Реформацията, са към своя край: пред очите ни Европа се връща към предхристиянското варварство. И като че ли ролята на Русия отново е подобна на предишната й. Трябва отново да станем бариера. Този път по пътя на варварските орди от Запада, които са забравили своя християнски, елински, римски произход, които са забравили началото на своята цивилизация и затова са се превърнали във варвари.
Следователно същността на проблема не е толкова в Европа (която уж не е Русия), а във факта, че Европа е престанала да бъде Европа, Западът е престанал да бъде Запад, бившият християнски свят е престанал да бъде християнският свят. Днес този свят се управлява от идеите на Франкфуртската школа на фройдо-марксизма, Лео Щраус и Анри-Бернар Леви, които декларират, че Западът е сбор от „човешки права, свобода и еврейски ценности“. Разбира се, такъв Запад вече не е Запад, вече не е Европа. Това е един поробен свят. Дали обаче ролята на Русия днес е да остави умиращата Европа да бъде разкъсана от силите на хаоса и да отиде в нехристиянска Азия под лозунга „Русия не е Европа“?
Последното би било твърде опасно, преди всичко за самите нас. Първо, към този път ни тласкат нашите вечни врагове, англосаксонците. Малко след Майдана, директорът на „Стратегически прогнози“ - водеща американска частна разузнавателна и аналитична компания в областта на геополитиката. Джордж Фридман, говорейки за украинския проблем, призна, че „главната външнополитическа цел на САЩ през миналия век - Първата, Втората и Студената световна война - беше и е предотвратяването на съюза на Германия и Русия. Защото обединението на тези страни (тоест германските технологии и руските ресурси) представлява жизненоважна заплаха за САЩ. Тоест като цяло представлява единствената опасност за англосаксонското господство. Важно признание, особено като се има предвид, че САЩ очевидно преследват същите цели и в днешната война в Украйна.
Ясно е, че без високи технологии ще станем беззащитни срещу високотехнологичен враг, предимно във военно отношение (по едно време трезвото разбиране на това състояние на нещата принуди Петър да отиде в Европа за обучение). Но дори и да получим технологии от „азиатските тигри“ (като цяло, съмнителна идея), без да създадем наш уникален духовен център, ние просто ще се разтворим в нехристиянска Азия. Руснаците в Европа стават французи за едно поколение, какво ще стане с руснаците в Азия?
Без твърдо установена собствена културноцентрична парадигма, собствени духовни и културни корени (на първо място византийското християнство и културата на Пушкин), както и своята национално-културна генеалогия (от Египет - Елада - Рим - Византия), без да има утвърдено в нас римско-имперското съзнание, лесно ще се изгубим в азиатските реалности. За да запазим баланса в завоя си на Изток, за да развием технологичната си мощ, трябва преди всичко да не правим това, към което англосаксонците упорито ни тласкат - да изоставим Европа. През 30-те и 40-те години Русия е спасена от утвърждаването на културата на Пушкин в центъра на съветския свят. Без това СССР би го очаквал неизбежен разпад. Но днешната ситуация е още по-сериозна, защото придобива планетарен характер. И сега не само пушкинската, но и античната, римската, европейската християнска култура трябва да стане наш златен резерв.
В същото време глобалният характер на XXI век разкрива пред нас нови хоризонти и перспективи. Ако англосаксонците днес са успели да откъснат Русия от Европа (и най-вече от Германия), ако по силата на нещата ни е писано да се изправим пред нехристиянския Изток, тогава планетарната природа на днешния свят трябва да стане нашата доминанта. Като изоставим фалшивата дихотомия Изток-Запад, можем да намерим стабилност в ролята, която Петър вече посочи. Днес Русия трябва да се признае не само като наследник на Източен Рим и християнската култура, но и като северна суперсила. Това е точката на Севера, която ще ни позволи да видим себе си като един наистина универсален свят: едновременно Изток и Запад, и в същото време уникална цивилизация със свой собствен уникален цивилизационен код.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?