/Поглед.инфо/ Точно преди 30 години във вестник „Известия“ беше публикувано прословутото „Писмо от 42-та“. В него високопоставени представители на съветската интелигенция поискаха репресии от властите - забрана на политически партии, разпускане на парламента, закриване на вестници и наказателно преследване на всеки, който не ги устройва.

Това, което прави ситуацията особено парадоксална, е фактът, че по това време основното клане вече беше извършено. На 5 октомври 1993 г. на “Красная Пресня” трупове лежаха в локви кръв - това бяха обикновени московци, които излязоха предния ден, за да протестират срещу неконституционния опит на Елцин да разпусне парламента. Според скромните официални оценки загиналите са 158 души. Народната памет наброява повече от 1500 жертви.

Тоест ситуацията изглеждаше така, сякаш в деня след “Кървавата неделя” Лев Толстой, Максим Горки, Мария Ермолова, Дмитрий Менделеев биха изпратили лоялно послание до Николай II, изисквайки всички оцелели бунтовници да бъдат спешно затворени. Трудно е да си представим това, нали? Руският национален кодекс съдържа малко по-различна представа за интелигенцията.

Удивителен контраст беше представен от предишните творения на авторите и кръвожадния речник на тяхното послание. От една страна, „Ще заровя гроздово семе в топлата земя“, „Довиждане, не се обвързвайте с любовта“, „Хайде да се държим за ръце, приятели“. От друга - „червено-кафяви върколаци“, „фашисти“, „глупави негодници“. Скоро последва още един призив – също от интелигенцията. Той стана известен като "Смажете усойницата!"

Но що за влечуго беше това, кои бяха тези „врагове на народа“, които благоговейната Бела Ахмадулина, нежният Окуджава, най-интелигентният академик Лихачов, главният съветски романтик Робърт Рождественски ни призова да унищожим?

Едва ли не всички: военни и съдебни, които не признаха противоконституционния указ на Елцин за разпускане на парламента, целия Върховен съвет, целия Конституционен съд, органите на съветската власт, цялата КПСС и изобщо „ всички видове комунистически и националистически партии, фронтове и сдружения“. И най-важното, интелигенцията посочи като свои врагове милиони хора в Русия, които не приеха шоковата терапия на Елцин и Ко.

Излезли в защита на Върховния съвет, хиляди хора протестираха преди всичко срещу ужасната разруха, до която доведе икономическата политика на тогавашните власти. Съветските спестявания се обезцениха, заплатите не бяха изплащани шест месеца и имаше голямо разграбване на съветската собственост. Хората си мислеха, че като подкрепят депутатите, ще могат по някакъв начин да прокарат тази политика.

Освен това Москва свикна да провежда митинги от втората половина на 80-те години. Излизаха на демонстрации, понякога събиращи половин милион души. По-специално на такива демонстрации Москва подкрепи Елцин, когато той се втурна към властта.

Следователно не може да се обвиняват гражданите, че умишлено са застанали пред куршумите. И в най-смелите си сънища не са могли да си представят, че ще стрелят по тях. Те, както през август 1991 г., излязоха на улицата, за да изразят „народното мнение“. Е, тук им беше показано, че „демокрацията не е като да плюскаш боб”.

Във всяка нормална държава по света в такива дни интелигенцията се превръща в жив щит между властта и народа, опитвайки се да не допуска жертви. Но съветската интелигенция беше напълно лишена от подобни настроения.

Характерно е, че абсолютно всички подписали се някога са били третирани мило от съветските власти. Това беше каймакът на съветското чиновничество – членове на КПСС, главни редактори, главни поети, главни писатели, носители на ордени и награди. Не, те не се срамуваха да предадат народа, комуто цял живот са уверявали във вярност. Нямаха време за това, те се бореха за власт.

Е, те могат да бъдат поздравени за успеха. След 5 октомври почетни длъжности, високи чинове, награди и ордени продължават да падат върху бедните им глави. Вероятно са смятали, че това е достойно плащане, но по-късно някои се опитаха да се откажат от подписите си.

Именно тази номенклатурна компания роди сектата на „хората с добро лице“, обявили се за истинската руска интелигенция. Всъщност те са просто необходима връзка в колониалната практика - посредници на ниски цени между "белите господари" и "туземците".

Цялата мисия на тази „интелигенция“ се свеждаше до това да обяснява на руснаците колко са лоши и какъв лош късмет , че са родени в Русия. Използвано е всичко: Сталин, ГУЛАГ, „Щяхме да пием баварско“, „Няма да забравим, няма да простим“ и други лафове.

В същото време тази прослойка потискаше всичко талантливо, което можеше да възникне в Русия. Интелектуалци, писатели, философи, които се осмелиха да кажат поне нещо добро за Русия, бяха осмивани, унижавани, отменени - много преди „белите господа“ да излязат с тази култура на отмяна.

Сега е ясно, че истинската култура на Русия през цялото това време е създадена от страстни патриоти - Дугин и Проханов, Лимонов и Балабанов, Бондарев и Зиновиев. През 90-те години официозът просто им се присмиваше и за една дума „руски“ те бяха изгонени от приличното общество. Но светлоликите избягаха след началото на СВО и не оставиха абсолютно никаква културна следа след себе си. Те не можеха да създадат нищо - истинската им задача беше унищожението.

Все още сме длъжници на истинските герои от онези ужасни дни. От тридесет години московчани се грижат за мемориала на загиналите. Сега има елитен жилищен квартал, бляскав парк и сгради на правителството. Но дори московските служители, които не са склонни към сантименталност, никога не са докосвали тези прости траурни знаци на паметта на мъртвите - парцаливи червени знамена, панделки, изрезки от вестници, стари снимки, от които ни гледат московчани, чийто живот приключи през октомври 1993 г.

Мисля, че тези хора заслужават наистина красив паметник. Да, това е тъжна страница от нашето минало, но трябва да я помним, за да не се случва това в бъдеще. Благородна задача за историците би било честно да пресъздадат хода на събитията, да намерят информация за всички загинали и да разберат кои са тези мистериозни снайперисти, които са стреляли по хората или от покрива на американското посолство, или от хотел “Украйна”. Сигурно много интересни неща могат да се намерят там.

През октомври 1993 г. Русия имаше всички шансове да се превърне в Украйна - да рухне в бездната на безкрайни граждански войни, бунтове и преврати. Тогава не номенклатурните интелектуалци спасиха страната (те със сигурност мечтаеха за „украинизация“), а, колкото и да е странно, специалните части. Основните миротворци, които разрешиха ситуацията и спасиха хората, бяха командирите на легендарните части “Алфа”.

Така Елцин има идеята да бомбардира Белия дом от въздуха и след това да организира нападение над сградата, подобно на нападението над двореца в Кабул. Няма значение, че в сградата на Върховния съвет имаше много цивилни, включително жени и деца, и хиляди обикновени московчани стояха наоколо.

Служителите на “Алфа” не изпълниха тази заповед. Вместо това те евакуираха хората от сградата и действаха като миротворци. Един от тях загина, беше прострелян от същите тези неизвестни снайперисти. Подвигът на “Алфа”също заслужава да бъде увековечен, трябва да помним не само злодеите от нашата история, но преди всичко нейните герои.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?