/Поглед.инфо/ Пазарът на петрол е в треска и това не е само турбуленция на фондовите борси. Говорим за глобално пренареждане не само на веригите за доставки, разрушени от санкциите, но и на самия механизъм за ценообразуване, който все още се основава на петродолара.
Малко хора обърнаха внимание на изявлението на ръководителя на „Роснефт“ Игор Сечин, направено от него предишния ден на форума на Индийската енергийна седмица в Бангалор. Сечин обяви възможността да се откаже от фючърсните сделки за руски петрол. Това твърдение обаче може да послужи като пролог към създаването на ценови механизми, които да сведат до минимум доминирането на доларовите плащания за енергийни суровини.
Търговията с петрол е почти една трета от търговията с всички енергийни суровини в света. Почти целият продаден петрол е деноминиран в долари, което в много отношения го прави основната световна резервна валута. Петролът е лесен за транспортиране с морски танкери до почти всяка точка на света, поради тази причина той се превърна в универсална стока, чието ценообразуване е възможно най-децентрализирано и се определя от баланса на търсенето и предлагането. Но - което е важно - се определя в долари.
Защо е важно? Макар и само защото чрез регулиране на обменния курс на долара, който сам по себе си е не само валута, но и стока, Съединените щати могат косвено да регулират пазари, които използват долара за разплащания. Включително и най-важният от тези пазари – петролният. Бавно, измествайки основния лихвен процент с части от процента, включвайки и изключвайки печатарската преса, увеличавайки и намалявайки изкупуването на финансови активи, Федералният резерв на САЩ всъщност контролира пазара на петрол (и не само). Би било неразумно да се подценява силата, която идва от ценообразуването на петрола в долари в настоящите реалности на глобален конфликт.
„Ако руският петрол не влезе на европейския пазар, тогава няма референтна цена. Референтните цени ще се формират там, където всъщност отиват обемите на петрола“, каза Сечин в Бангалор. Референтната цена е цената, от която се ръководят продавачите и купувачите на петрол при сключването на договори. Тези цени, включително тези за руския сорт петрол „Урал“, се определят от ценовата агенция „Аргус“ въз основа на котировките в европейските пристанища, по-специално в пристанището Ротердам.
От ноември миналата година, преди влизането в сила на ембаргото върху офшорните доставки на петрол за ЕС, „Аргус“ започна да взема предвид петролните котировки в руските пристанища Приморск, Уст-Луга и Новоросийск, до които разходите за превоз, пристанище бяха добавени такси и застраховки. Котировките на „Аргус“ (между другото, частна компания с британско местопребиваване) от своя страна се вземат предвид от руското Министерство на финансите и Федералната данъчна служба при изчисляване на данъците за петролните компании.
Беше решено да започнем да променяме правилата на играта със себе си. Онзи ден президентът Путин възложи на правителството да разработи до 1 март усъвършенстване на методологията за изчисляване на цените на петрола и петролните продукти за данъчно облагане, за да „минимизира отрицателното въздействие върху приходите на федералния бюджет“. Тази инструкция може да служи за няколко цели едновременно, включително да повтори казаното от Сечин.
Първо, преразгледаната методология може да служи като по-справедлива оценка на цената на петрола и също така ще се превърне в допълнителен стимул за петролните компании да намалят отстъпките в договорите. При липса на референтни цени е възможно договорните цени да бъдат занижени и в резултат да се занижи данъчната основа, което ощетява бюджета. На петролните компании може да се вярва, но е по-добре да се провери.
На второ място, инструкциите на президента и инициативите на Сечин могат да инициират разработването на механизъм за ценообразуване на руския петрол въз основа на котировките в китайските и индийските пристанища, където се получават значителни количества от него. Котировките на петрол и петролни продукти на новата база са начин за дългосрочно легализиране на руските доставки, въпреки всякакви западни санкции. Освен това създаването на алтернативни механизми за ценообразуване на съществуващите ще бъде значително укрепване на прехода в търговските разплащания към национални валути - юани, рубли и рупии. И от този момент вече е много по-близо до създаването на универсална валута на страните от БРИКС, обвързана, наред с други неща, с петролния еквивалент.
И трето, изтегляйки руския петрол от западната ценова система, Русия допринася за ускореното унищожаване на последната. Тук всичко е според Ницше: бутни падащия. Руският петрол е 8-10% от световната търговия с тази суровина. Цените на руските суровини, определени извън Европа, не могат да не се вземат предвид при определянето на цените на световните пазари - просто поради естеството на търсенето и предлагането. Ако някъде има по-евтино, те ще го вземат там или ще доближат цената на контрагента до този нов аналог. А представете си, че Саудитска Арабия или, да речем, дори цялата ОПЕК ще се присъединят към новия механизъм за ценообразуване? Тогава в Ротердам по принцип няма да има котировки. А ще има котировки в китайското пристанище „Нингбо-Джоушан“ или, да речем, в индийското пристанище „ Джавахарлал Неру“.
Какво ще стане, ако новите механизми за ценообразуване впоследствие бъдат разширени и за други стоки? За въглища, стомана, алуминий, минерални торове. И може да има много такива „ако“, които забиват пирони в ковчега на глобалната доларова система. Защо не заменим Бретън-Уудската система на търговски отношения с нова - например Бангалорска?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?