/Поглед.инфо/ Япония значително увеличи покупката на американски ценни книжа и стана най-големият притежател на държавния дълг на САЩ, изтласквайки КНР. Русия и Китай действат като противотежест. Коя от тези две стратегии ще има полза - засега никой не знае. Русия обаче е принудена да се отърве от американските книжа по съвсем различни причини.

За първи път от май 2017 г. Япония стана най-големият притежател на държавния дълг на САЩ. През юни Централната банка на страната закупи „трежърис“ (облигации по държавния дълг на САЩ) за почти 23 милиарда долара, а за периода от май до юни - за почти 60 милиарда долара. Това са най-големите покупки на американски ценни книжа в Япония от 2013 г. насам. Такива свежи данни бяха публикувани от Министерството на финансите на САЩ. Япония през последните няколко години, от 2015 г. насам, намали собствеността върху американските ценни книжа, но драстично промени стратегията си от втората половина на 2018 г. Сега Япония притежава 1,122 трилиона долара американски ценни книжа, докато Китай има 10 милиарда по-малко - 1,112 трилиона долара.

Така Китай престана да бъде най-големият притежател на държавни облигации на САЩ. Китай започна да зарежда т. нар. „трежърис“ от началото на 2018 г. Този юни обаче Пекин купи ценни книжа на стойност 2,3 милиарда долара, но тази малка покупка няма особено влияние. Тенденцията за намаляване на дела на държавните облигации в резервите на Китай е очевидна.

Русия се открои като организира реална мащабна продажба на дългови ценни книжа в САЩ миналата година. През пролетта на 2018 г. Русия само за няколко месеца се отърва от повечето си американски облигации. Първо, през май тя се отърва от почти 50 милиарда долара, а след това през юни - още 34 милиарда долара. В резултат на това от 96 милиарда долара, които бяха съхранявани в хазната в началото на 2018 г., до края на годината останаха едва около 15 милиарда долара. Сега делът на „трежърис“ вече е спаднал до 10,848 милиарда долара, като се има предвид продажбата през юни на ценни книжа за 1,17 милиарда долара. За нагледност, през 2010 г. Русия пазеше 170 милиарда долара държавни ценни книжа на САЩ. В същото време международните резерви на Централната банка на Руската федерация непрекъснато нарастват.

Коя стратегия за запазване и увеличаване на резервите - японска или руско-китайска - изглежда по-логична?

Структурата на световната икономика очевидно се променя. Това поставя две важни задачи пред ръководството на страните: да предвиди кой ще стане лидер в новия модел - Китай или САЩ и как да се премине през този период на трансформация с минимални загуби“, заяви Антон Биков, главен анализатор в Центъра за анализи и финансови технологии (ЦАФТ).

Първата група държави избира лидерството на Китай, сред тях Русия и Иран. „Те най-активно се отдалечават от щатския долар и увеличават дела на юаните, златото и еврото в структурата на златните си резерви“, казва Биков.

Втората група недвусмислено избира САЩ, по-специално Япония и Великобритания. „Тези страни просто продължават да се ръководят единствено от парични и икономически фактори и поддържат съществуващата структура на златно-валутни резерви, в която основата е щатският долар и американските държавни облигации, номинирани в него. Те вземат решения въз основа на обикновени финансови причини. Пазарите вярват, че Федералният резерв, в светлината на влошаващите се икономически перспективи поради търговската война с Китай, ще продължи да понижава лихвения процент и те бързат да инвестират в „трежърис“ с по-високи лихви“, казва анализаторът.

Третата група са колебаещите се страни, например Германия, Индия, Полша и други. „Те са някъде по средата: те сякаш купуват злато, но в същото време продължават да купуват американски държавен дълг“, обяснява източникът.

За Китай ситуацията е много по-сложна. „Каквото и да казват китайците, стратегическата задача за тях е икономическата хегемония в света и сега само САЩ застават на пътя.“ Те обаче не могат да продават американските държавни облигации масово. Първо, защото това може да провокира срив на пазарите, от което самите те ще страдат. И второ, защото Китай има огромен търговски оборот със САЩ, а американските долари, получени за износ, трябва да бъдат поставени някъде. Ако те се преобразуват в юани, това ще доведе до рязко увеличение на курса на китайската валута и в резултат на това до крах на китайската индустрия. Следователно, от една страна, те са финансово свързани със САЩ, от друга, те не искат да подкрепят врага“, аргументира се Биков.

Русия, за разлика от Китай, може да си позволи по-рязко да намали дела на държавния дълг на САЩ в своите резерви. Първо, обемите първоначално са по-малки от тези на най-големите притежатели, а оттеглянето на Русия не означава нищо на световните пазари.

От финансова гледна точка тази стъпка може да не изглежда съвсем правилна и логична. Но си струва да си спомним, че Русия започна масово да изхвърля американските книжа през пролетта на миналата година, което съвпадна с първата санкционна атака срещу активите на Олег Дерипаска. И тогава се появи реална заплаха, че Съединените щати могат да ударят всяка компания с един удар на химикалката и най-важното - суверенните активи на Руската федерация. С други думи, стана ясно, че Вашингтон може да предприеме безпрецедентни мерки във връзка с руските финанси, главно деноминирани в долари, например, да вземе и блокира доларовите разплащания или да забрани разпореждането с нашите международни резерви. Освен това американският държавен дълг, като част от международните резерви, не се съхранява в Русия, тъй като такива са общите правила. Защо да заемаме на държава, която по всяко време може да остави Русия без някакви резерви?

„Съединените щати могат да блокират нашите операции по сметки, открити във Федералната резервна банка в Ню Йорк. На теория централните банки се считат за независими от правителствените структури и не трябва да бъдат подлагани на санкции, но всъщност това правило е нарушено няколко пъти. Например, средствата на Либийската централна банка бяха замразени през 2011 г. няколко дни преди началото на военната кампания в страната. Освен това Министерството на финансите на САЩ има възможност за достъп до поверителна информация по сметките и трансферите на всички организации, което също създава повод за тревога“, заяви Генадий Николаев, експерт от Академията за финансово и инвестиционно управление.

„Постоянното затягане на санкциите и ужасните политически отношения принуждават руските власти да се отърват от всички американски активи като цяло, дори от долара. Следователно, въпреки очевидните ползи от текущите американски книжа (по-висока рентабилност в сравнение с европейските, висока ликвидност, ниски рискове и т.н.) за Русия, запазването на парите в американския дълг е твърде рисковано“, казва ръководителят на инвестиционния отдел на BCS Broker Нарек Авакян.

Китай също се опитва да се защити срещу САЩ. Въпреки това, за разлика от Русия, Китай не може да си позволи да се отърве от целия си фонд „трежърис“. „Първо, това е доста трудно да се направи поради огромния обем, и второ, този пакет се използва като един от аргументите в преговорите със САЩ“, заяви Дмитрий Александров, главен стратег в Univer Capital. „Освен това Китай има много свои проблеми, особено наскоро, и той също се нуждае от пари. По-специално именно тези проблеми обясняват защо златните резерви на Китайската народна банка не нарастват повече от три години “, добавя Авакян.

Що се отнася до Русия, нашата Централна банка не просто се отървава от американските ценни книжа, но диверсифицира валутните си резерви. По-специално Банката на Русия през това време увеличи дела на златото, юана и еврото. Тази година еврото отслабна доста, въпреки че вече започна да завръща позициите си. А Китай продължава да обезценява валутата си на фона на търговска война със САЩ. През последните дни юанът отбеляза най-ниски равнища от 2008 г. насам. От друга страна инвестициите в злато изглеждат повече от правилни. Цената на жълтия метал расте, а експертите очакват нови исторически върхове.

„Русия очевидно е избрала страната на Китай. Как ще бъде оправдана тази позиция ще стане ясно само въз основа на геоикономическата трансформация. Засега изглежда, че Китай ще загуби в конфронтацията със САЩ, а първият акт на това поражение вероятно ще се случи през 2020 г. “, казва Биков.

Въпреки това настоящата структура на руските златни и валутни резерви може да се окаже парадоксално печеливша през следващите години.

„Първо, финансовите сътресения, които вече наблюдаваме и които само ще се засилват през следващите години, със сигурност ще повишат цените на златото. И второ, загубата на Китай може да доведе до силен спад на щатския долар, тоест САЩ ще спечелят във валутната война и за сметка на евтин долар ще могат да ускорят помощта за собствената си икономика. Курсът на юана може да нарасне значително, което отново играе в полза на руските златни резерви“, обяснява експертът.

Според данни от 9 август международните резерви на Русия възлизат на 527,1 милиарда долара. И през седмицата, от 2 до 9 август, те нараснаха с допълнителни 10,2 милиарда долара. Това е изключително приличен седмичен растеж, това не се е случвало от януари 2018 г. Причината е положителна преоценка, подкрепена от закупуването на чуждестранна валута съгласно правилото на бюджета и монетизацията на златото, обясниха от Банката на Русия.

Миналата година руските златно-валутни резерви нараснаха с 8,3% до 468,5 милиарда долара. И от началото на годината до 9 август те добавиха още 12,5%. През последните четири години златните резерви в Русия се увеличиха с 47%, достигайки нивото на резервите на Саудитска Арабия (през юни те бяха 527 милиарда долара). И това е четвъртото място в света по отношение на златните резерви.

Саудитското кралство продължава да изразходва резервите си поради ниските цени на петрола. Русия, благодарение на бюджетното правило, изпраща надвишаващите 40,5 долара на барел приходи в резервите. „Предвид високите шансове за рецесия в хода на търговските войни, увеличението на златно-валутните резерви изглежда е правилното решение. Освен това около 75% от цялото злато се купува за рубли в рамките на страната, което позволява не само да се осигури икономиката, но и да се подкрепи местният производител “, казва Генадий Николаев.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели