/Поглед.инфо/ Ако един ден се състави хроника на икономическата война срещу Русия и нейните практически резултати за членовете на антируския клуб, Германия несъмнено ще заеме почетно първо място в класацията на основните губещи. Преди да отшумят новините за миграцията на германския бизнес зад океана и рекордния спад на макроикономическите показатели, като нажежен шрапнел избухна нов скандал.
Министърът на икономиката и земеделието на Саксония-Анхалт каза пред “Билд”, че провинцията търпи огромни загуби поради невъзможността да произвежда селскостопански торове в необходимите количества. Освен това, според Свен Шулце, отказът от доставка на руски тръбопроводен газ е довел не само до рязко поскъпване на вторичната енергия, но и до срив на собственото производство на азотни и амонячни торове по веригата. Германските фермери, за да затворят по някакъв начин плановете за сеитба, стават все по-зависими от доставката на широка гама торове от Русия, като обемът на доставките вече се е увеличил с 50%. Всъщност, заключава Шулце, Германия е слязла от руската газова игла, разбивайки собствените си икономика и индустриален сектор, но сега зависи от Москва дали Берлин ще може да изхрани своите съграждани.
За разлика от нефта и газа, селското стопанство и проблемите около него рядко попадат в обектива на новините и затова ще направим кратко обобщение, за да разберем тенденциите и мащаба.
Германия отдавна и твърдо е тръгнала по пътя на индустриализацията - до известна степен дори в ущърб на собственото си селско стопанство, което е съвсем разбираемо. Индустриалният сектор донесе толкова много пари, че Берлин нямаше проблем да купува всичко необходимо от по-слабо развитите съседи на ЕС. От 2009 г. насам площите със зърнени култури са намалели с близо 900 хил. хектара. Към 2021 г. са малко над шест милиона хектара.
Агропромишленият сектор в Германия консумира средно 550 хиляди тона различни торове годишно. Добре известно главоболие за местната власт е непрекъснато нарастващият дисбаланс между местното производство и вноса, който започна да се влошава след 2014 г. и напълно се срина през последната година.
През 2020 г. германското министерство на земеделието публикува доклад, в който се посочва, че очаква вносът на торове да спадне средно с пет процента годишно и че до 2026 г. чуждестранните покупки на азотни и амонячни торове ще бъдат намалени до 278 000 тона. В същото време германците завършиха миналата година с рекорден внос от 357 хиляди тона, лъвският дял от който, както вече е известно, идва от руски доставчици.
Между другото, Берлин още тогава не вярваше в собствените си сили. Според най-оптимистичните прогнози страната трябваше да увеличи производството с мизерните седем хиляди тона от сегашните 263 хиляди тона до 2026 г. И това, припомняме, в момент, когато „Северен поток-1“ работеше на пълен капацитет, а аналогът му се полагаше с ускорени темпове, тоест Берлин не трябваше да изпитва недостиг на природен газ, ключов компонент за производството на торове.
Както е лесно да се изчисли, всеки втори германски фермер или земеделско предприятие са напълно зависими от външни доставки - и това не са интриги на коварните руснаци, а съзнателен политически курс на държавата. Ако през 2009 г. Германия е покривала нуждите си от торове със 70%, то до 2021 г. тази цифра е спаднала до 47.
От февруари миналата година, на фона на пандемониума от санкции около руските въглеводороди, съпътстващият проблем в областта на селското стопанство беше заличен в много далечен план, въпреки че се виждаше покрай другото.
През последната година и половина, след като Русия беше изтласкана от европейския газов пазар, цената на същия този газ за германските потребители се е увеличила средно с 40 процента. И тъй като метанът е не само гориво за отопление, но и основен производствен материал, заедно със скока в цените на електроенергията, разходите за производство на торове също скочиха до небето.
В резултат на антируския гопак през август миналата година на практика беше спряно производството на торове в мощностите на полската “Група Азот”, един от най-големите играчи в света. По-специално, производството на урея, азотни торове и регулатора на растежа капролактам отидоха под ножа. Проблемите на поляците щяха да останат тяхно лично главоболие, ако “Група Азот” не беше един от най-големите доставчици на германския пазар.
Европейският съюз, скочил дружно във водовъртежа на русофобията, пожъна резултатите с пълна сила и сила. Още тази пролет химическият завод на БАСФ в Лудвигсхафен на Рейн беше затворен, а в близко бъдеще най-големият германски производител на торове СКВП има всички шансове да спре производството. Само през последната година собствениците му са инвестирали близо половин милиард евро в опити да се отърват от използването на газ, но всички инвестиции буквално са потънали в земята.
В същото време, както се досещате, екипът на Олаф Шолц, в най-добрите традиции на Украйна, определи Русия и техните предшественици в ролята на виновни. Посоченият по-горе Свен Шулце каза, че причината за това са доставките на евтин руски газ, към които германската индустрия била пристрастена от предишни лидери, както и липсата на забрана за внос на руски торове.
Опитът да се намери логика тук е очевидно безнадежден, остава само да наблюдаваме как германските фермери ще наторят полетата при засаждането на зимни култури и с какви обещания ще ги нахранят господата в Берлин. Има подозрение, че с празни приказки.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?