/Поглед.инфо/ Бившият съветник на американския президент Роналд Рейгън Сюзън Мъси отправи призив към руския президент Владимир Путин с молба да стане руски гражданин. На тази жена се приписва ролята ѝ да накара Рейгън да промени мнението си за СССР и да премине от политика на конфронтация към политика на сътрудничество. Какъв е приносът на Мъси за това и заслужава ли тя гражданство като награда?
В руските медии Сюзън Мъси е наричана „бивш съветник на Рейгън“ и „жената, спряла Студената война“, но тези определения не са много точни и съдържат много самореклама, съвсем простимо за човек, чиято професия е писател .
Тоест тя наистина е давала съвети на 40-ия президент на Съединените щати и тези съвети са изиграли роля в глобалната конфронтация между суперсилите, но най-вече косвени. Услугата, предоставяна от Мъси на Русия, е малко по-различна.
Консерваторите разглеждат ерата на Рейгън като „златен век“ за Америка - най-добрата по отношение на икономиката, обществото и семейните ценности. Бившият актьор, притежаващ необикновен чар, се превръща в своеобразен „всеамерикански дядо“ - патриарх на огромно семейство, който влиза във всяка къща чрез телевизора.
Но както често се случва с добрите дядовци, личността на Рейгън има свои нюанси, които се възприемат от XXI век с известни трудности. Факт е, че този човек наистина мрази комунистите - смята ги не за хора, а за нещо като извънземна заплаха, надвиснала над почтените американци. Заплаха, която той като всеамерикански патриарх счита за свой дълг да елиминира.
Въпросът, откъде идва такъв гняв у актьора, не си струва да се задава - просто го има. Холивудската кариера на Рейгън идва в момент, когато американците наистина чакат появата на съветски подводници в делтата на Мисисипи и по телевизията редовно показват как да действат при избухването на ядрена война. Рейгън е впечатлен за цял живот.
В същото време в Холивуд той се оказва част от един вид опозиция на крайните консерватори. Тогава „Фабриката на звездите“ е фронт в конфронтацията за влияние върху умовете - върху мирогледа на американците, а консерваторите губят тази конфронтация. Мнозинството от творческия елит изповядваха либерални идеали, често симпатизира на левицата и имат онзи възглед за съветските граждани, според който, разбира се, те са врагове, но не чудовища и не луди сектанти, а обикновени хора със свои радости и скърби.
Не е Бог знае какъв вид хуманизъм, но сравнете това с „империята на злото“ на Рейгън, населена с атеисти (под това определение Рейгън е имал предвид атеистичната природа на съветската държава). Четиридесетият поред собственик на Белия дом е радикал - чист „ястреб“, който според популярната фраза държи „изкривени от артрит пръсти върху спусъка на ядрената война“.
И в буквалния смисъл. Крайните консерватори виждат в идеята за превантивен удар не по-малко от шанс да спасят децата си от поробване или унищожение от комунистите. Става дума за форма на ксенофобия, която не е свързана лично с Рейгън, само защото естественият му чар и такт не му позволяват да се плъзне в истерия.
Той има и още едно важно предимство - това, благодарение на което той стана любимият президент на Америка (в съответните анкети Рейгън губи само от Кенеди), а именно: президентът знае границите на своята компетентност и знае как да слуша. В правителството Рейгън разчита предимно на интуицията и на съветниците - специалисти, които той избира въз основа на същата интуиция. Така в живота му се появява Сюзън Мъси - почитател на руската култура, по нейно собствено признание, влюбена в Русия.
Мъси е свързана с руснаците от две лични обстоятелства. Първо, майка ѝ е от Русия, която вижда революцията там и заминава за Швейцария в началото на 20-те години. На второ място, синът на Мъси страда от хемофилия, подобно на сина на Николай II, Алексей. Тя посвещава книгата си „Пътуване“ и на двамата, в съавторство със съпруга си. Историята на двете диагнози се развива в нея, като че ли успоредно.
В обобщение, това предопределя професионалния ѝ път - Мъси става специалист по руски език. Най-известната ѝ творба "Земята на жар-птицата: Красотата на древна Русия" е прочетена от Рейгън, той е впечатлен и кани автора на разговор. По време на втория му мандат, тоест в периода от 1984 до 1988 г., има поне 17 такива разговора. В същото време президентът на САЩ се променя от „ястреб“ в привърженик на диалога и сътрудничеството със СССР.
За СССР този диалог и това сътрудничество в крайна сметка не завършват добре, което обаче не беше по вина на Рейгън или Мъси. Смята се, че последицата от редовните им диалози е, че президентът на САЩ спира да вижда съветските граждани като източник на неминуема смъртна заплаха или дяволи с рога, виждайки преди всичко хора.
За всичко това знаем изключително от книгите на Мъси. Поради тази причина приносът ѝ за ликвидирането на Студената война не трябва да се надценява. Да, тя съветва президента като специалист по Русия в центъра на Дейвис в Харвард, но не заема официални постове и опитът ѝ да стане посланик в СССР вече при президента Буш-старши (вицепрезидент на Рейгън) завършва напразно.
Съвсем различни хора от администрацията на Рейгън са отговорни за разработването на реална политика в московска посока - с длъжности, чинове и правомощия. Но Сюзън Мъси е твърде симпатичен човек, за да омаловажаваме нейните достойнства: ако се смята, че тя е отворила душата на Рейгън за руснаците, ще мислим така. Освен това в няколко случая тя действително е действала като пряк посредник между собственика на Белия дом и Михаил Горбачов.
Мъси вече е на 90 години. Тя иска да получи в руско гражданство и подчертава, че е посветила значителна част от живота си на сближаването на народите на Русия и Съединените щати, поради което иска да остане в Руската федерация и да продължи работата си. Фактът, че в САЩ ще я нарекат предател, не я спира.
Строго погледнато, ако мисията на Мъси в живота е била увенчана с успех и Студената война най-накрая е отишла в минало, такава дума не би била приложима за цивилни - в мирно време родината се предава от тези, които са нарушили клетвата или са разгласили държавни тайни. На Мъси обаче не може да се припише нещо такова. Тя дори не е бивш държавен служител, а по-скоро представител на публичната дипломация. По време на кризи в историята, когато никой не вярва на никого, понякога е дори по-ценна от официалната дипломация.
Това е част от посланието, което Маси вече се опитва да предаде на руснаците: само малцина в САЩ наистина се интересуват от Русия и искат да се конкурират с нея, а няколко функционери разработват реална политика спрямо нас. По-голямата част от американците не искат нито вражда, камо ли война - те са същите обикновени хора, както повечето руснаци, така че конфликтът между правителствата не трябва да означава омраза между народите.
Мъси искрено вярва в това, но в конфликта между правителствата тя вече взе страна, заявявайки, че се противопоставя на Америка на Байдън. Писателят нарече настоящия президент на САЩ „глупак“.
Не е толкова важно какво я е подтикнало да направи това - някакво обстоятелство или тяхната комбинация. Всъщност е лесно човек да се влюби в Русия, а периодът, когато тя и Америка се движат една към друга, се превръща в върха в кариерата му за Маси.
Освен това, на фона на новите тенденции в Америка с дискриминационната политическа коректност и погромите на ЧЖИЗ, Руската федерация наистина може да се стори на 90-годишния Мъси като „остров на нормалността“, каквито са САЩ в консервативната ера на Рейгън.
Във всеки случай, както подчерта прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков, получаването на руско гражданство включва определени бюрократични процедури.
С други думи, приятно е да чуем Мъси да казва, че да си руски гражданин е голяма чест. Нейната роля на „гълъб на мира“ в ерата на Студената война е още по-приятна. И начинът, по който тя говори за настоящата политика на САЩ спрямо Руската федерация, е истински глас на разума.
Но самоуважението на нацията означава също, че гражданството не се издава при първото искане, дори ако то е изразено от американка, който искрено обича Русия и е видяла Рейгън приживе.
Превод: В. Сергеев