/Поглед.инфо/ Това са лични впечатления от лично общуване.
Гледната точка на обикновените американци ми беше особено интересна, още повече, че именно с тази страна Русия днес има особено остър конфликт. Както можете да се убедите от статиите ми, имам пряка връзка с най-кореняци и утвърдени граждани на “Империята на доброто” от самия център на САЩ. Но тяхното отношение към руската армия е доста далеч от оценъчното. Тоест изобщо не я сравняват с тази на САЩ, защото са 101% уверени, че САЩ никога няма да воюват с Русия. Защо? Защото никога не е воювала. Затова и в бъдеще няма. А че политици и генерали плашат? Това им е работата. На тази основа те дори не вникват какво имат САЩ и Русия и сравняването и противопоставянето са пусти мисловни упражнения, от които американците не се интересуват.
Значително по-жива и интересна е позицията на европейците - англичани и германци (не съм общувал по темата с италианци и французи). Англичаните са просто убедени, че Ламаншът ще ги защити от всичко! Те си стоят в колибката и нищо не ги заплашва. Защо? Просто защото Ламаншът не прекосен нито от Хитлер, нито от Наполеон. Още повече от руснаците! И могат да си стоят на острова, да се плезят и да показват средни пръсти от там, да не обръщат никакво внимание на въоръжените сили на Русия - каква разлика, все им е тая за варварите, ако не могат по никакъв начин да ги заплашат.
Повтарям отново - това е личното им мнение, личните им стереотипи. Не ме питайте за обяснение на убежденията им. Това е нещо религиозно.
Германците отчаяно въртят глава. Никаква война с Русия, никакви попълзновения в тази посока, имаме един “Леопард” в наличност, при това е строшен! Така че германците категорично отричат каквато и да е възможност за какъвто и да е въоръжен сблъсък с руската армия. “Американците го искат? Да дават! Но без нас? Какво? Поляците ли? Ама ние ще носим тогава патрони на руснаците!” Така и не съм срещал реваншист в Германия. Може и да не ми е провървяло. Но най-вероятно си имат генетична памет за още няколко века.
Колкото по-близо до границите с Русия, толкова по-интересни работи стават в манталитета на отделно взетите народи. Чехите! Същите, които преди войната имат най-мощната армия и предават страната си на Хитлер без съпротива (има там стрелба при едни казарми, защото оказалият съпротива на немците капитан Карел Павлик и до днес се счита за идиот от чехите).
А сега за отношението към руската армия (не я различават от съветската). Чехите - тези с които съм общувал, напълно и докрай са убедени, че руснаците, идвайки през 1945 година откъсват Чехия 100 години назад в развитието ѝ и сега всичките им съвременни страдания са изключително заради това. Преклонението пред германците и австрийците е на равнище безусловен инстинкт сред чехите. “Откъснаха ни от родния германско-австрийски ботуш и сега искат същото”, убедени са чехите и събарят паметниците на съветските пълководци, както навремето събарят фаровете по брега, да не се ориентират по тях злите пирати.
Чехите разбират, че нищо не може да спре валяка от Изток (и нямат намерение да го спират), но възнамеряват да започнат да крещят много преди да започнат да бъдат завладявани. И чехите никак не се съмняват, че руснаците въоръжават своята армия изключително и само за да завладеят Чехия.
Поляците са специален случай. Аз лично не разбирам как в една глава може да има едновременно гордост, че „как ние и руснаците съсипахме германците по време на обсадата на Осовец“ и омраза към същите тези руснаци. Това е уникална характеристика на полската природа. Теса убедени, че „чужбина ще им помогне“. Това е полска национална традиция - през 1812 г. те се молят за Наполеон. През тридесетте години - та Англия, след 1991 г. - на САЩ.
Ами прибалтийците... Тук е интересно. Имам кученце. При пакост се обръща с задни части към неприятностите и те все едно изчезват. Прибалтите са такова колективно кученце. Правят се, че Русия (и руската армия) изобщо не съществува. А защо да се страхуват от несъществуващото? Затова и серат радостно и изобретателно в източно направление. Най-просветените дават примери от историята: “На практика всички легионери от Вафен СС през 1945 година са пуснати у дома си и спокойно живеят при Съветската власт, дори работят като директори на заводи и председатели на колхози. Защо тогава да се боим от армията на Русия. А най-съвестните и прозорливи признават: “Разбираме, че сме неблагодарни гадове, но Русия ще ни прости отново, нали?”
Превод: В. Сергеев